Така зрелищно са доказани идеите за сърдечния катетър и за “пейсмейкъра” за стимулация на мозъка

Не е първото, което човек ще си помисли, но катетрите за сърце са изобретени от уролог. При това доказва идеята в експеримент върху себе си.

Още като никому неизвестен болничен лекар в малко градче близо до Берлин, д-р Вернер Форсман стигнал до идеята, че достатъчно тънка и гъвкава тръбичка може да бъде вкарана през кръвоносните съдове директно в сърцето.

Така, убеждавал Форсман, ще може да се вкарват рентгеноконтрастни багрила за точно диагностициране или при животозастрашаващи състояния да се доставят на място лекарства. Готов бил да го демонстрира върху себе си. Шефът му отхвърля “лудешката идея” и му нарежда да си гледа работата. Д-р Форсман е уролог и хирург, а не кардиолог.

Само че началникът не знае с какво изследователско упорство си има работа. Еспериментът се провежда.

По-късно самият лекар ще разкаже как в един прекрасен ден на 1929 г. уговаря медицинска сестра да му помогне и се впуска в рискованата процедура, като използва катетър за урина. Докторът всъщност “менти” дори сътрудничката си. Герда Дицен, която отговаря за стерилните консумативи, вярва в идеята му, но смята, че е твърде авантюристично човек да прави сложната процедура върху себе си и смело се кандидатира за опитен обект. Форсман се преструва, че я подготвя за експеримента, дори леко рязва ръката ѝ, но паралелно си слага местна упойка и вкарва доста дълга част от катетъра във вената на дясната си ръка. Сестра Децен схваща измамата, но е късно за смяна на ролите. Понеже има право да го поиска, сестрата се обажда в рентгеновото отделение да заяви изследване. Така, с дълбоко забития катер, стигат до кабинета на долния етаж, където под флуороскопски контрол докторът придвижва катетъра цели 60 см до собствената му дясна камера.

Целта е да се осигури доказателство чрез рентгенова снимка, на която да се вижда тръбичката, спокойно разположена в дясното му предсърдие. Въпреки позорното за една немска болница нарушаване на дисциплината главният лекар осъзнава, че са свидетели на нов момент в медицината. Това осигурява на Форсман старт към Нобеловата награда. Преди да стигне до нея обаче, минава през години на осмиване, уволнения, плен, а след него - работа като дървосекач и селски санитар. Докато лежи в лагер за военнопленници в САЩ по време на Втората световна война, докладите му за метода с катетъра стават достояние на Андре Фредерик Курнанд и Дикинсън Ричардс. Те прозират потенциала на откритието и разработват начини за прилагане на техниката на уролога за диагностика и изследване на сърдечни заболявания. През 1956 г. тримата получават Нобеловата награда за медицина.

По ирония на съдбата д-р Форсман умира от сърце.

Много зрелищно демонстрира своя пробив в медицината и испанецът Хосе Делгадо, невролог, преподавател в Йейлския университет. В смел експеримент със залог собствения му живот той демонстрира смайващ контрол на ума чрез стимулатор за мозъка.

До демонстрацията се стига през 1963 г. след 134 публикации за стимулация с електроди за двупосочна комуникация с мозъка при котки, маймуни и... пациенти. Въпреки това недоверието е голямо. Ученият измисля убедителен ход.

Имплантира изобретението си в мозъка на бик и развява пред него червена пелерина, за да покаже как ще го укроти само чрез дистанционно задействане на електродите.

И разяреното животното спира. Историята е на първа страница на “Ню Йорк Таймс”.

Делгадо нарича машинките си стимоприемник - радио, което свързва стимулатора на мозъчни вълни с приемник, който следи мозъчните вълни и ги насочва в желаната посока. Някои от устройствата са толкова малки, че дават на обекта на опита пълна свобода на движение, като същевременно позволяват на експериментатора да контролира процеса. Мозъчните стимулатори сега се тестват като лечение на епилепсия, паркинскон, парализи, депресия и други.

Професорът създава и друго умно устройство, наречено от неврофизиолога хемитрод - имплантируемо устройство, което освобождава контролирани количества от лекарство в определени мозъчни области. Изобретява и нещо много подобно на съвременния сърдечен пейсмейкър.

И двамата велики лекари изобретатели имат конфликти с етиката. Делгаго многократно е подозиран в чудовищни деяния и конспирации. Форсман пък е заклеймяван за няколкогодишното си членство в Националсоциалистическата партия.