За първи път ЕС има самостоятелна здравна програма - “ЕС в подкрепа на здравето”, казва евродепутатката от групата на С&Д

Инициативата “Глобална цел: обединени за нашето бъдеще” събра 15,9 млрд. евро и позволи на фармацевтите да намерят решения за рекордно кратко време, добавя португалката Сара Сердаш

- Г-жо Сердаш, какви бяха първите месеци на пандемията за вас като лекар? Наложи ли се да помагате на свои колеги в борбата срещу болестта?

- През януари 2020 г. повдигнах въпроса за новата болест, която се появи в Ухан, Китай. Имах опасения, че това ново заболяване може да има пандемично поведение като пандемията от H1N1 от 2009 г. или може да бъде подобно на избухването на MERS-CoV (коронавируса на Близкоизточния респираторен синдром). По това време бе много трудно да се предскаже истинският пандемичен потенциал на този нов вирус.

При първото заключване, докато се приспособявахме към новия начин на работа и живот, имах възможността да си сътруднича с португалските здравни органи на местно и национално ниво, тъй като това е полето, в което съм се обучавала, и знаех, че мога да бъда от полза. В днешно време все още поддържам контакт с колегите си, за да разбера как можем да отговорим по-добре на пандемията и да бъдем готови за бъдещи заплахи за здравето.

- Как според вас се справи ЕС в борбата със заплахата?

- След тежкия старт, при който всяка държава членка едностранно взе мерки за спиране на разпространението на пандемията, бързо разбрахме, че единственият начин за правилно справяне с нарастващата криза е чрез координиран синергичен отговор. Европейската комисия създаде екип, който да реагира на разпространението на коронавируса въз основа на три стълба: в медицината (превенция, доставка и спешни мерки); в областта на мобилността (препоръки за пътници и транспорт) и в икономиката (туризъм, транспорт, търговия, вериги и макроикономика). Бяха предприети няколко съвместни действия, като репатриране на граждани, създаване на “зелени коридори” за стоки и услуги, изготвяне на препоръки за пътуване, съвместна инвестиция в закупуване на ваксини, осигуряване на наличност на медицинско оборудване и лекарства и взаимно признаване на COVID-19 тестовете, за да се позволи на гражданите да запазят свободата си на движение. Но

все още сме далеч от

края на тази пандемия

и възстановяването ще отнеме много време и ресурси, за да бъде направено ефективно. Сега е важно да се съсредоточим върху създалата се икономическа и социална криза и ЕС вече предприе безпрецедентни стъпки към възстановяването. Следващата Многогодишна финансова рамка 2021-2027 ще има бюджет от 1074,3 млрд. евро и ще бъде подсилена с още 750 млрд. евро от инструмента за възстановяване “ЕС от следващо поколение”. Това ще позволи на ЕС да осигури общо 1,8 трилиона евро финансиране в подкрепа на възстановяването от пандемията COVID-19 и да бъде по-устойчив и по-добре подготвен за бъдещи кризи.

- Какви са дейностите, които ЕС предприе в подкрепа на членките си?

- Инструментът за спешна подкрепа на ЕС беше един от първите мобилизирани инструменти, като общата сума от 2,7 млрд. евро бе насочена към споразуменията за покупка на ваксини, които все още се разработваха по това време. ЕС също така предостави финансиране за логистика, медицинско оборудване, тестове и други медицински консумативи и човешки ресурс в подкрепа на държавите членки. Инструментът RescEU също беше мобилизиран за разполагане на медицинско оборудване в държавите членки, когато веригите за доставки бяха компрометирани. Крайъгълен камък в процеса на подкрепа беше инициативата “Глобална цел: обединени за нашето бъдеще”, която събра 15,9 млрд. евро, насочени главно към изследванията на ваксини срещу COVID-19, и позволи на фармацевтичната индустрия да разработи решения за рекордно кратко време. Подкрепата от ЕС беше насочена и към икономическите и социалните ефекти на кризата. Инструментът SURE на стойност 100 млрд. евро позволи на членките да защитят работните места и да подкрепят компании и семейства в този труден момент.

Важният урок е, че наистина сме по-силни заедно като 27 държави членки и действията като съюз бяха това, което ни позволи да се борим срещу пандемията по доста успешен начин.

ЕС има за първи път самостоятелна здравна програма - “ЕС е подкрепа на здравето” (EU4Health). Това е четвъртата европейска здравна програма, но е най-амбициозната и с най-голям бюджет в историята. Програмата има 4 основни цели: насърчаване на здравето, предотвратяване на заболявания и намаляване на неравенствата; защита от трансгранични заплахи за здравето и подобряване на готовността за реакция; подобряване на наличността и достъпа до лекарства, ваксини, медицинско оборудване и подпомагане на иновациите в тази област; укрепване на здравните системи чрез повишаване на тяхната устойчивост и ефективност. След оспорвани преговори, водени от Европейския парламент, успяхме да увеличим общия бюджет до 5,1 млрд. евро. Това е

най-високата сума, отделяна

някога за здравна програма в ЕС

и ще дойде от Многогодишната финансова рамка 2021-2027. От тази сума 20% ще трябва да бъдат вложени в действия за насърчаване на здравето и превенция на заболяванията. Останалото ще бъде разпределено чрез няколко програми и действия като дигитализацията и стратегическите запаси от медицински консумативи, за да бъдем по-добре подготвени за бъдещи кризи в общественото здраве и за подобряване на здравната грамотност.

- Може ли да дадете примери за най-добрите мерки, които бяха предприети от здравните системи на държавите членки?

- Тази пандемия доказа, че нашите здравни системи и нейните специалисти са устойчиви. Но трябва да се направи много повече, за да се признаят техните усилия. Във всяка държава членка можем да намерим добри примери и заедно като 27 можем да постигнем по-добри резултати, като споделяме нашите най-добри практики. Трябва да гарантираме координация и обединение в борбата срещу пандемията, но също така да се подготвим за бъдещи кризи. Синергията ще обогати нашите здравни стратегии и политики на национално и европейско ниво.

Лично аз като лекар съм убедена, че решенията, основани на знания и доказателства, са успехът на всеки план. Трябва да инвестираме в благосъстоянието и качеството на живот на нашите граждани. Първичната профилактика на заболяванията, разбирането на рисковите фактори и справянето с тях е крайъгълен камък на този процес. В моята родна страна, Португалия, има Национален план за онкологични заболявания, който е

чудесен пример за

скрининг на населението

Той е насочен към специфични рискови групи за ранно откриване на някои видове рак. Като споделяме добрите си практики с другите държави членки и се учим от други програми в целия ЕС, ние подобряваме устойчивостта и силата на здравните системи на национално ниво и в Европа.

- Какви бяха иновациите в здравеопазването, родени от кризата?

- Мисля, че цялата реакция на тази криза беше процес на обучение, който доведе до много изобретения и нови решения. Изследванията и разработването на нови ваксини не са нещо ново. Но успяхме да го направим за рекордно кратък период и да адаптираме съществуващите технологии към спешните нужди. Ваксините, базирани на РНК, са отличен пример за това как използването на технология, разработена за други цели, като целенасочени терапии на рак, може изведнъж да се превърне в отговор при напълно различна ситуация.

Масовото тестване, необходимо по време на пандемията, накара компаниите и здравните институции да разработят по-бързи, лесни и надеждни технологии за тестване и диагностика на инфекция с COVID-19. Технологията за тестване чрез молекулярна биология, която бе ограничена само до няколко болести, стана широко разпространена и всички тези ноу-хау могат да се използват в бъдеще за други заболявания, подобрявайки грижите за пациентите.

- Разкажете ни за работата на Специалната комисия за борба с рака (BECA), на която сте зам.-председателка.

- Комисията за борба с рака позволи на ЕС да съсредоточи усилията си към здравния проблем рак, с който само през 2020 г. бяха диагностицирани 2,7 млн. души в ЕС. Онкологичните заболявания отнеха живота на още 1,3 милиона. Проведохме няколко изслушвания с експерти и заинтересовани страни в тази област, опитвайки се да изградим базирани на факти планове и действия. На 3 февруари 2021 г. Европейската комисия представи Европейския план за борба с рака. Амбициозен, силен и цялостен план, който ще се възползва от бюджет от 4 млрд. евро (част от програмата “ЕС в подкрепа на здравето”). 4-те основни цели обхващат широко проблемите и нуждите, свързани с рака: превенция; ранна диагностика и скрининг; лечение и грижи; качеството на живот на пациентите, оцелелите и болногледачите. Ще бъдат извършени няколко дейности за насърчаване на здравната грамотност, финансиране на изследвания за идентифициране на 50% от неизвестните рискови фактори, повече ресурси за нови лечения и по-добри грижи. Това също ще намали неравенствата, пред които са изправени пациентите с рак в нашия съюз, така че всеки гражданин да има достъп до най-доброто здравеопазване, подходящо за неговия случай и нужди.

- Тропически болести, животински вируси или нещо непознато - какво може да се определи като най-голям потенциален риск в бъдеще?

- Нова пандемия е не само възможна, но и сериозна и реална заплаха. Това е една от основните причини, поради които ЕС реши да насочи усилията си към подготовка за бъдеща криза в общественото здраве. С урока, извлечен с пандемията COVID-19, днес сме по-способни да се справим със съществуващите проблеми и да създадем по-добри механизми за реакция в бъдеще. Изменението на климата е една от най-големите кризи, пред които е изправен човешкият вид. Не само поради прякото му въздействие върху климата и екстремните метеорологични условия, но тъй като болести като малария или денга, обикновено присъстващи в региони с тропически климат, сега се разпространяват в други региони, излагайки ги на сериозна опасност. Моят произход е от най-отдалечения регион - Мадейра, в Португалия, където имаше огнище на денга между 2012 и 2013 г. Това беше първото продължително предаване на денга в Европейския съюз от 20-те години на миналия век. Нашите здравни системи трябва да бъдат подготвени за потенциални рискове и да се учат от миналия опит.

- Какво е бъдещето на здравеопазването след COVID-19?

- Бъдещето на здравеопазването зависи от това как разбираме здравето. Тази пандемия постави здравето и по-специално общественото здраве в центъра на дискусията. Сега обществата разбират колко е важно да имаме здраво население и въздействието, което оказва върху ежедневието ни. Затова е от съществено значение здравето да присъства във всички политики. Трябва да се справим с неравенствата, здравната грамотност, превенцията и да разберем как околната среда, храната и начинът ни на живот влияят върху нашето здраве. Трябва да инвестираме в научни изследвания и да направим най-добрите лечения и лекарства достъпни за всички. Трябва да имаме устойчиви здравни системи, които са подготвени в случай на извънредна ситуация и трябва да го направим заедно, за да създадем синергия чрез комбиниране на усилия и учене един от друг. Докато вървим напред, нека не забравяме научените уроци и да работим заедно, за да създадем силен Европейски здравен съюз, който да не изоставя никого.

CV

Сара Сердаш е родена на 23 март 1989 г. в Португалия. Европейски депутат от групата на Социалистите и демократите.

През 2013 г. получава магистърска степен по медицина от Университета в Лисабон, а през 2016 г. - по обществено здраве от Университета в Умеа, Швеция. Има следдипломна квалификация по тропическа медицина. През 2019 г. защитава докторантура по обществени здравни науки.

В Европейския парламент Сара Сердаш е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI) и на Специална комисия за борба с рака (BECA).