Стигат и двойно по-малко

Откъде се взе правилото за 10 000 крачки на ден? Сега е модно всеки загрижен за здравето си човек да ходи с крачкомер и всеки ден да чака с нетърпение заветния зум от него за направената 10-хилядна крачка.

Ходенето стана толкова модно, че засенчи бягането тръс или, казано иначе, джогинга. На втори план мина и скандинавското ходене (с щеки), да не говорим за карането на колело и плуването.

Причината е, че всеки знае как се ходи. За тая работа няма нужда от специално съоръжение, оборудване, инвентар или спортна екипировка. Разходките се правят във всекидневно облекло. Нужен е само крачкомер, а по магазините крачкомери всякакви.

Всеки спортен лекар обаче би трябвало да знае, че правилото за 10-те хиляди крачки на ден не се основава на никакви научни данни. Световната здравна организация перпоръчва 20-минутно натоварване на ден с умерена интензивност. Това ще рече равномерно ходене, ходене с бърза крачка и даже тичане. Според СЗО обаче не бива натоварването да се "размазва", т.е. то не бива да се прекъсва през целия 20-минутен период. В противен случай тренировката на сърдечния мускул няма да бъде достатъчно ефективна.

Ако 4 пъти на ден човек ходи ускорено по 5 минути (от дома си до спирката и от спирката до работното място, а после пак така в обратен ред), това не се равнява на 20-минутна тренировка с ходене. Проблемът е, че за 20 минути никак не могат да се извървят цели 10 000 крачки, дори човек да бърза много. Те явно са мит и вече е ясно как се е родил той.

Това става на лятната олимпиада в Токио през 1964 г. По повод на игрите една японска корпорация пуска на пазара крачкомера "Манпо Кей", което в превод означава тъкмо "премери 10 000 крачки". Т.е. магическото число за здравето всъщност се оказва рекламен трик.

Сега пак има олимпиада и тя пак е в Токио. Може спокойно да очакваме друг рекламен трик да се превърне в световен мит - например да се носят две маски наведнъж за чист градски въздух...

В края на 60-те г. на ХХ век отново в Япония е проведено изследване на здравословното състояние на населението и то потвърждава ползата от 10-те хиляди крачки всекидневно ходене за японците. Дали обаче същият извод важи и за цялото човечество?

Разликите в антропометричните данни между японците и европейците са такива, че в някои отношения сравнението е като между понита и коне. В Евросъюза и в САЩ обаче няма аналогични на японското изследвания и съответно няма препоръки за оптималния брой крачки на ден. Ако имаше, той би трябвало да е 5-6 хиляди, каквото е мнението на група френски медици. Така че в Европа японската норма би следвало да се снижи едва ли не двойно.

Каквато и да е нормата за минимална физическа активност на ден, тя би трябвало да се надхвърля, и то редовно. Причината е, че човешкото тяло започва да изгаря въглехидратите 20 минути след началото на физическото натоварване. Едва след това се заема и с "излишните" мазнини. Тренировката за сърдечния мускул обаче започва още в първите секунди на натоварването, било то темпово ходене, плуване или гребане.

Препоръката на СЗО за хора от 18 до 64-годишна вързаст е 150 минути натоварване със средна интензивност на седмица (т.е. 21,5 минути дневно) или 75 минути натоварване с висока интензивност на седмица (10 минути на ден), или съчетаване на двата вида натоварване.