Повече от 4000 варианта на новия коронавирус циркулират по света, сочат данни на британските здравни власти. Битката със заразата се води на няколко фронта и сред тях е секвенирането на генома на SARS-Cov-2.

Това е начинът да се разбере как вирусът се променя. Защото "ако не познаваме тези промени, сякаш сме слепи", казва пред Асошиейтед прес Сара Ветер, шеф в здравна лаборатория на щата Минесота.

През декември във Великобритания е открит нов вариант на вируса, заради който заразата се пренася много по-бързо и поразява повече хора. Влатите взема спешни мерки, налагат нови ограничения, болниците се пълнят, производители проверяват дали ваксините им са ефикасни срещу варианта. Много държави също въвеждат мерки срещу проникването му.

За опасната разновидност обаче можеше да не разбере никой, ако още миналия февруари д-р Шарън Пийкок от Кембридж не бе допуснала, че вирусът ще има много мутации и някои може да се окажат проблемни.

На 4 март тя пише имейли до 5-има учени дали биха й помогнали в създаването на консорциум, който да изгради мрежа от британски научни институции за системно изследване на генома на новия вирус. Седмица по-късно 20 вирусолози, генетици, епидемиолози и микробиолози се срещат в Лондон и създават консорциума Gog-UK. Те планират нужната инфраструктура и експертиза за декодиране на генома. Главният научен съветник на правителството, на когото изпращат плана си, също реагира бързо, намира се и държавно, и частно финансиране.

"Беше необичайно, защото би отнело година или повече, ако 4 агенции, учени от различни институции и здравната служба решат да организират нещо заедно. Но ние просто се събрахме и го направихме", казва Пийкок.

Това е и причината Великобритания да е пионер в изследването на този геном. Тя проследява над 10% от положителните проби в страната. В края на януари стана ясно, че страната е готова да сподели постиженията си с другите държави, за да помогне за по-бързото идентифициране на генома. Това става чрез специална глобална база данни, която ще бъде достъпна на платформа за оценка на новите варианти New Variant Assessment Platform, обяви тогава британското министерство на здравеопазването.

Всъщност глобалните бази данни, достъпът до тях на учени от цял свят и сътрудничеството за създаване на научна инфраструктура помагат на Пийкок и екипа й да напреднат в изследването на постоянно променящия се вирус. В интервюто за "Конвърсейшън" тя казва, че консорциумът вече е секвенирал 45-48% от всички SARS-CoV-2 геноми. 

Благодарение на екипа вече се знае, че съществуват над 4000 варианта на новия вирус, но няколко трябва да се следят внимателно, защото са по-опасни. Три от тях са британскиа. Най-разпространен по света е откритият през декември в Кент, известен като "британския вариант". В началото на февруари във Великобритания бяха засечени още два тревожни варианта - в Бристол и Ливърпул. Бристолският е опасен, защото заразява и хора, които или са преболедували вече Ковид-19, или са били ваксинирани.

Другите по-опасни варианти са регистрираните първо в Южна Африка и в Бразилия. Някои фармацевтични компании вече обявиха, че обединяват усилия в разработването на ваксини срещу новите варианти. Фирмите, които вече пуснаха ваксини срещу Ковид-19, правят нови изследвания и обявяват готовност за бързо модифициране на продуктите си.

У нас досега са секвенирани 192 проби, от които при 101 се доказва "британският" вариант. Други не са доказани, съобщи за БТА здравното министерство. Секвенираните проби са в резултат на подбор и насочено търсене сред съмнителни проби, описан за първи път в Южна Англия. Анализът се извършва в центъра за заразни болести.

Миналата седмица центърът изпрати първи 200 проби за секвениране в рамките на програма на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията, каза доц. Любомира Николаева-Гломб от центъра. 

В цинтъра се анализират, проби от болници в страната, основно от Югозападна България. След началото на пандемията бързо се увеличи лабораторният капацитет, доста лаборатории бяха сертифицирани, правят тестове за Ковид-19 и това е добре, отбелязва доц. Николаева-Гломб.

От здравното министерство уточниха, че се водят преговори в ЕС за създаване на експертна мрежа лаборатории, извършващи целогеномно секвениране,подпомагани от Европейската комисия (ЕК).

На 17 февруари ЕК обяви план за готовност в областта на биологичната защита срещу вариантите на COVID-19, наречен "Инкубатор HERA" заради по-опасните варианти на коронавируса, които бързо се разнасят в цяла Европа. Според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията вариантът B.1.1.7,  е на път да се наложи над познатите досега в ЕС. "Инкубатор HERA" ще обедини изследователите, биотехнологичните дружества, производителите, регулаторните и публичните органи и ще се занимава с наблюдение на новите варианти, обмен на данни и сътрудничество при адаптирането на ваксините.

Капацитетът за секвениране в различните страни от ЕС варира и е под 10% във всички членки с изключение на една, съобщи ЕК. Затова Комисията ще подпомогне процеса най-малко със 75 милиона евро.

Обменът между учените в ЕС ще се извършва чрез няколко платформи. Европейският архив на вирусите (European Virus Archive EVA-global) осигурява контрол върху молекулярната диагностика и проби от вируси. България все още не е излъчила партньор в EVA-global, но са в ход преговори за асоцииране на Центъра по заразни болести, съобщи ЕК.

България подава данни към европейската платформа за Ковид-19 на ЕЛИКСИР и  биобанката BBMRI ERIC.

Стандартните PCR тестове проверяват пробите за сегменти от SARS-CoV-2, но секвенирането е доста по-сложен процес. При него генетичният материал на вируса се извлича от пробите, разчита се и се сравнява с вече са известни данни за вируса.  Според "Смитсониън" в САЩ анализът на проба за мутации и разновидности отнема около 48 часа.