Създаваме COVID отделение с 21 легла в кардиологията, като втора стъпка ще открием класическо инфекциозно отделение

Ще работя и за реновирането на старите сгради и навлизането на високите технологии за диагностика и лечение

Абсурд е заради директорския стол да си изоставя пациентите - постът е нещо временно за лекаря, а той е лекар завинаги

Това казва в интервю за "24 часа" новият директор на Александровска болница нефрологът проф. д-р Борис Богов. 

- Проф. Богов, поемате управлението на болница с доказан авторитет и добър мениджмънт, но в трудни времена. Какви са неотложните решения, които вземате сега?

- Огромна привилегия е точно в този момент да бъдеш посочен да ръководиш най-старата и най-голяма университетска болница в България. Чувствам го като признание и още повече като отговорност. За своите 141 г.  Александровска болница е просъществувала по времето на 3 войни и 2 сериозни епидемии. Надявам се да излезе с добри резултати и от сегашната пандемия, която обаче протича по различен и в много аспекти по-драматичен начин.

Динамичната епидемична обстановка налага всеки ден вземането на едни и отмяната на други решения.

Първото ми решение бе по заповед на директора на РЗИ да избера коя клиника да бъде трансформирана в COVID отделение и да разкрия още 21 легла в нея. А се сещате, че нямаме на разположение още 21 поне здравни специалисти. Но създадохме организация, за да отговорим на изискванията на времето и на разпореждането на инспекцията.

- Коя клиника ще приюти COVID отделението?

- Кардиологията, но преобразуването е много сложно. На тези легла има пациенти, които трябва да бъдат преведени на друго място. Едни от тях се нуждаят от интензивно лечение, но се надявам да се справим.

- Дадоха ли ви вашите предшественици съвети как да се справяте с мегаболницата, споделиха ли тайни?

- Съвети - да, тайни – не. Няма общовалидни формули за успешно управление. Опирам се и на опита от Клиниката по нефрология, която ръководя от 2009 г. Но предизвикателството е по-голямо, определението “мегаболница” отговаря на действителността. А дали управлението е било добро, се вижда накрая. По това дали е подобрена работната среда и повишено ли е благополучието на всички работещи в институцията.

Приемам Александровска болница като институция, защото 31 г. работя тук, с обучението стават 37-38 г. от живота ми.

- Какво искате непременно да постигнете като директор?

- На първо място, да подобря материалната база. Болницата е много стара и макар доста сгради още да функционират, е наложително да преминат по-сериозен ремонт. Особено най-старото крило до Арката. За мое щастие Министерството на здравеопазването е отпуснало средства за ремонта му и текат съгласувателни процедури с институциите, тъй като сградата е със статут на паметник на културата.

Втората ми голяма задача е подобряването на съпътстващата инфраструктура. В Александровска се обучават най-много студенти – и български, и чуждестранни. Медицинският университет има проект за административна сграда на деканата и ректората в района на болницата. Електрификацията им, изграждането на път, канализация и т.н. ще създадат известни затруднения, но ще търсим и със сигурност ще намерим добри решения.

Обмисляме и вероятно скоро ще пристъпим към действия и за създаване на инфекциозно отделение в истинския смисъл на думата.

- Къде ще вместите такава нова структура?

- В бившата сграда на Клиниката по алергология. Това отделение няма да е само за лечение на пациенти с коронавирус, като той едва ли скоро ще престане да е проблем, ще трябва вероятно да се научим да живеем с него. Павилионният принцип на разположение на болницата прави възможно изграждането на подобна клиника, далеч от останалите.

Имам амбиция и да продължи внедряването на високи технологии.

- Например?

- Вече работят апарати за фюжън биопсия в урологията, холмиум лазер за разрушаване на камъни в уринарния тракт. Заедно с диагностиката с галий в Клиниката по нуклеарна медицина става възможно изграждането на национален център по урология.

Внедряваме и телемедицината с възможности за отдалечени консултации, което при епидемия е изключително ценно.

- Ще ни допуснете ли до философията си за медицината с отговор на въпрос от категорията “кокошката или яйцето”: пациентът или лекарят са в центъра на здравеопазването?

- И “кокошката”, и “яйцето”. Лекарят пази здравето на пациента, а ако няма пациенти – няма какво да пази. Пациентът е човек, който боледува, търпи страдание и надеждата му е в лекаря. Двете страни сме взаимно и неразривно свързани, едното без другото е немислимо.

- Да го смятаме ли за ангажимент за равностоен баланс в благополучието на пациентите и на лекарите?

- Абсолютно. Това ще е основното ми старание – честно и отговорно към двете страни да поддържам баланса.

- Очакванията, които ви споделят за мандата довчерашните ви колеги, разширяват ли вашия личен “дневен ред”?

- Още преди да поема поста, сме си говорили с колегите и това убеждение не напуска екипа, е, че трябва да се подобрят условията за работа в сградите, които не са реновирани.

В сферата на иновативните технологии сме съмишленици да предложим на нашите хирургични и урологични пациенти и операции с робота “Да Винчи”. Било е заложено болницата да има робот, но към момента не е постигнато. Нашите хирурзи се обучават на “Да Винчи” с курсове в чужбина повече от 2 г. На първо време може да се подпише договор с “Майчин дом” уролозите и хирурзите на Александровска болница да оперират с техния робот. Годината е трудна за всички болници във финансово отношение и разумното е да се подхожда креативно.

- Извънредните разходи, свързани с COVID, изчерпват ли вече бюджета на болницата?

- От началото на епидемията, когато започнахме да използваме бързите тестове, до момента са направени над 30 000 бързи теста на пациентите, които следва да се приемат – те са изцяло за сметка на болницата. За периода април – октомври са направени и над 11  000 PCR-а, като около 60% от стойността им е също за сметка на болницата. За бюджета на всяко лечебно заведение това е извънредно голям разход. В същото време спадът от постъпленията от клинични пътеки, които по принцип са недофинансирани за дълъг период от време, беше между 37 до 40%. Пандемията поражда и пряк, и косвен финансов натиск. Този натиск в известна степен се облекчава от подкрепата, която държавата ни оказва чрез парите за работещите на първа линия и средствата от касата за болници с COVID отделения. Но това в никакъв случай не решава проблемите.

Колегите ме поздравяват с “летящия старт”, както го наричат, но приятелски добавят, че моментът е най-неподходящият да станеш болничен директор, който и да поеме тази отговорност. Имат предвид пандемията и предизвикателствата от нея, както и незавидното финансово положение, в което изпадаме.

Александровска болница е последното стъпало от възможности за получаване на качествена диагностична помощ и качествено лечение. След нас просто няма кой. А системата е така зададена, че колкото повече лекува един лекар, толкова повече са разходите на болницата.

Пациентите също са потърпевши, защото в началото поради мерките, а след това от лични страхове отлагаха прегледи и лечение. Сега берем плодовете на този страх - хората идват с влошено състояние, на практика при хроничните заболявания мнозина са върнати в изходна позиция. Съветвам ги да не се въздържат, в болницата се спазват всички мерки за неразпространение на инфекцията, а при редица състояния и заболявания пропускането на преглед може да е много по-голям риск от инфекцията. Срещата с лекаря трябва да се случва въпреки пандемията. При късно потърсена медицинска помощ се увеличават и болките, и уврежданията. Съпътстващите разходи стават по-големи и за самите пациенти.

- Приятелското напомняне за неподходящия момент за директорска кариера не ви ли разколебава, съжалявате ли вече?

- Не. Свикнал съм с предизвикателства, смятам ги за нещо важно, често и сам си ги поставям. Удовлетворението ми ще е огромно, ако успея да свърша дори 50% от това, което съм си набелязал като приоритети.

- Известен сте като много добър нефролог, търсен сте от пациенти от цялата страна, директорският пост слага ли край на клиничната ви практика? 

- Това за мен е абсурд. Аз харесвам работата си, обичам си пациентите. Веднага, след като публично се заговори за подобна възможност заради поправки в закона, получих много обаждания от разтревожени пациенти, които от години се лекуват при нас. Питат какво ще случи. На всички казах, че никога не бих спрял клиничната си практика. Директорският пост е нещо временно в живота на лекаря, а ако държи на работата и пациентите си, е лекар завинаги. Аз съм отдаден на професията си и не бих могъл без нея.

CV

l Завършил е Медицинска академия – София. Има специалности по вътрешни болести и по нефрология. Специализирал е във Франция, Япония, САЩ и Норвегия

l До 1989 г. работи в Районна болница – Сандански, а след това последователно расте от асистент до професор и началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ “Александровска”. От 12.X. е директор на болницата

l Председател е на дружеството на БЛС в лечебното заведение и на Общото събрание на Медицински факултет към Медицински университет – София. Преподава на студенти по медицина и на лекари за придобиване на специалности. Има множество научни публикации, участия в монографии и учебници

l Главен координатор на Експертния съвет по нефрология към министъра на здравеопазването

l Член на лигата на “Лекарите, на които вярваме”