В България има 140 000 пациенти с това заболяване

У нас хората се страхуват да не се разболеят от рак, а повечето умират от сърдечносъдови болести

Д-р Александър Носиков завършва медицина в МУ - София, през 2002 г. Повече от 7 г. работи във Великобритания, а преди това практикува в Пирдоп и София. От 2013 до 2019 г. е част от състава на кардиологичната клиника на Университетска болница “Лозенец”, а в момента работи в Acibadem City Clinic Младост. Има експертно ниво по ехокардиография и е част от комисията за акредитация по трансторакална ехокардиография към European Society of Cardiology (ESC). От 2015 г. е координатор на HOT (Heart Failure Specialists of Tomorrow) България и организира множество семинари и уебинари, включително и съвместно с HIT (Heart Imagers of Tomorrow). Участва и в централния HOT комитет към Heart Failure Association на ESC.

- Д-р Носиков, запознато ли е обществото с проблема сърдечна недостатъчност? Какви са причините за нарастващата заболеваемост и смъртност от тази болест?

- В България пациентите се страхуват да не се разболеят от рак, а всъщност повечето от тях умират от сърдечносъдови заболявания. Сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат причина номер 1 за заболеваемост и смъртност. Населението е добре запознато с различните видове рак, но познава бегло сърдечната недостатъчност (СН). Всъщност рискът за един човек на 40г. да развие СН докато остарява е по-висок от 20% - т.е. всеки пети от нас ще се разболее. Нарастващата заболеваемост и смъртност се определят най-вече от застаряването на населението, но и също така от по-високия процент затлъстяване, диабет, артериална хипертония и предсърдно мъждене. Прогнозата на пациент със СН е изключително лоша. За сравнение, при рак на гърдата и при рак на простатата 5 г. преживяемост е по-добра, отколкото при новодиагностициран пациент със СН.

- Какво представлява сърдечната недостатъчност и какви са нейните симптоми?

- Болното сърце има нарушена помпена функция, то не може да изтласква добре кръвта или не може да се разтяга и пълни добре. Това води до повишени налягания в белия дроб и задръжка на течности.

Пациентите усещат задух и умора при усилие,

а при тежките случаи задухът е и в покой, включително и нощем, налага им се да спят седнали. Краката им отичат, в същото време губят апетит и мускулна маса. Поради недоброто познаване на болестта пациентите често си мислят, че става дума за белодробна инфекция или просто че остаряват, което, за съжаление, забавя диагнозата и лечението.

- Какви са възможностите в нашата страна за ранна диагностика и лечение на това заболяване?

- В България достъпът до специалист е по-лесен, отколкото в Западна Европа. Повечето пациенти стигат относително бързо до кардиолог при задух, умора и отоци по краката. Кардиологът провежда ехокардиография, с която оценява функцията на сърцето. Пациентите, при които сърцето помпа по-слабо от нормалното, получават правилната диагноза веднага след ехографията. По-сложни са нещата, когато сърцето помпа привидно добре, но всъщност не е разтегливо и работи при по-високи налягания от нормалните. В тези случаи е необходимо провеждането на по-задълбочена ехография или пък специални кръвни изследвания. В България ние можем да прилагаме почти всички медикаменти, които доказано подобряват функцията на сърцето и качеството на живот на пациентите. За съжаление, не всички пациенти са с оптимална терапия.

- Как обществото и институциите могат да помогнат за ограничаване разпространението на заболяването и влошаване на симптомите на пациентите, страдащи от СН?

- Рискът от развитие на сърдечна недостатъчност може да бъде намален чрез профилактични мерки –

здравословен начин на живот, лечение на артериалната хипертония и захарния диабет, понижаване на лошия холестерол

Касае се за хронично заболяване, което, след като се изяви, много рядко търпи обратно развитие. Всъщност най-честата причина за хоспитализации при пациенти над 65 г. е именно сърдечната недостатъчност. Разходите за здравните системи са огромни, а пациентите са с лошо качество на живот. В България има 140 000 пациенти със СН. За да се чувстват добре и да попадат рядко в болница, те следва да бъдат диагностицирани възможно най-рано и лекувани съгласно актуалните терапевтични възможности и препоръки.

Независим авторски материал, отразяващ личната гледна точка и опит на автора

Публикува се с подкрепата на