Дифузната тревожност сега се материализира в заплахата от коронавируса, антидот е разумът

Доц. Христо Хинков е психиатър, директор на центъра по обществено здраве и анализи. Завършил е медицина в София през 1980 г. Работил е като участъков лекар, във ВМА и в “Пирогов”. Специализирал е в Япония, САЩ, Холандия и Белгия. Бил е началник на направление “Проекти” в здравното министерство и заместник-директор на НЗОК през 1997-2001 г. Участвал е във възстановяването на лекарския съюз и е избиран в управителните му органи.

- Доц. Хинков, страданието при пандемия увеличава страховете на все повече хора и СЗО предупреди, че вирусът поразява и психиката. Можем ли да се предпазим?

- Страхът винаги може да бъде управляван. Този, който управлява емоциите, има власт над живота си. В психологията много често страхът е обективизиране на една дифузна тревожност, която намира обект, в който се материализира. Страхът добива формата на конкретен обект, от който се боим, за да се справим с непоносимата дифузна тревожност, която ни пречи да живеем щастливо.

В този случай страхът от коронавирус е типичен пример как човек обективизира своята тревожност в нещо конкретно. Това не означава, че не ни предпазва. Страхът има и положителни ефекти – хората си остават вкъщи, спазват необходимите мерки.

Разумът е противоотровата, антидотът на страха. Той е ирационално чувство. Ясното изказване на причините за него, изговарянето на чувството страх сваля напрежението и премахва страха. Ако дете се страхува да остава само в тъмна стая, това е, защото разумът му не е стигнал до тази степен на зрелост, която му казва: Просто няма светлина. Ако светнеш лампата, ще виждаш, че наоколо са само познатите предмети и нищо от тези страшни неща, за които си мислиш. Същото е и със страха от невидимия враг коронавирус. Антидотът е ясен: разумно мислене в съчетание със спазване на всички тези разумни предписания, които дават властите и медиите разпространяват.

Приветствам мерките, включително обучението по телевизията, и информацията, която се предоставя. Това са много правилни и важни реакции, каквито не сме виждали преди. Разбира се, тази пандемия е много лошо нещо, но рационалният подход ще ни преведе и през нея. Страхът не работи, трябват ни решения, които в конкретната ситуация съдействат животът да продължи и щетите да са най-малки. Затова и още сега, а не при следващо драматично “напомняне” трябва да се видят натрупаните грешки и в обществото, и в системата на здравеопазването, а не да се замитат под килима.

- По примера ви за страха и тъмнината дали не сме в ситуацията “няма ток” заради неизвестните около вируса?

- Пандемиите не са нещо ново за човечеството и сегашната едва ли ще е най-драматичната. Така казват експертите и в техния глас трябва да се вслушаме. Ако се върнем към пандемията от инфлуенца от 1918-1919 г. и се запитаме защо покосява около 20 милиона в Европа, ясно се виждат причините. Първата световна война и свързаният с нея недоимък са изтощили имунитета на хората, обезсилили са държавите. Здравните системи и медицината са на несравнимо по-ниско ниво от сегашните и хигиената е значително по-лоша.

Сега има много предпоставки човечеството да се справи по-успешно. Разнопосочните информации и фалшивите новини в този момент са висша форма на безотговорност. Разумното и съхраняващо поведение е да се осведомяваме само от надеждни източници и да изпълняваме предписанията на упълномощените институции. Всички експерти са единодушни, че пандемията ще се овладее, макар да не знаем всичко, което предстои. Но ако чуем разума – никой не знае и какво ще стане утре със света. Теоретично метеорит може да удари Земята, но почти всеки осъзнава, че това е нерационален страх. Логичното мислене, опирането на научни факти, доказателства, статистика, на историята ни казва, че не преминаваме през нещо безпрецедентно необичайно и страшно.

- Представете си, че пред вас е човек, който изпитва страх. Какво му казвате?

- Със страх няма да постигнеш нищо! Страхът е лош съветник. Може да е донякъде помощник, ако си в реална опасност - ако те гони мечка, той ще те подтикне да бягаш. Но в случая има нещо много по-сложно. То изисква разсъждение, не страх - страхът пречи дори на физическо ниво,
защото подкопава имуната система.

Основният защитник на нашето здраве е имунната ни система, след това е здравната система. За имунната трябва да се грижим през целия си живот. Здравословните навици и среда са щитът ни срещу вируси, а ние живеем нездравословно – не се движим, храним се небалансирано, пушим, прекарваме голяма част от дните си в замърсена околна среда.

От Националния център по обществено здраве и анализи повтаряме непрекъснато, че основните инвестиции в здраве трябва да са мерките за здравословен живот и профилактика. Но не следва нищо, ангажиментът продължава да е формален.

Кризата в момента е много очевидно напомняне, че замитането под килима на трупани с години проблеми не ги премахва, а само им слага часовников механизъм за отлагане. Имам опасението, че това, което се случва сега, е само върхът на айсберга.

Кризата прави видими трупани в годините слабости и грешки в цялото общество и в здравеопазването. Пример е липсата на експерти във вирусологията и епидемиологията, които сега са изключително нужни, но при по-обикновен режим на живот нямат търговска стойност, не водят до печалби. Това породи драстичен дисбаланс на медицински специалисти в последните над 20 г., защото процесът бе оставен на самотек.

Вторият базов пример е с резерва на здравната каса. Имаше един министър, който “шляпаше” руснаците, а после отиде да работи при тях. Той тихомълком прибра в бюджета големия резерв от 1,2 милиарда лева на касата, а този резерв бе точно за случаи като този. В НЗОК трябва да се поддържат два вида резерв – голям и текущ, така че системата да поемат реакцията при пандемия или друго екстремно натоварване. Сега не знаем какъв резерв има НЗОК и доколко може да отговори на натиска.

Сещам се и за друга генерална грешка – един министър, който казваше, че като няма медицински сестри, ще внесем филипинки. Е, той тихичко си отиде от системата и си седи кротичко някъде, но дисбалансът на тези специалисти остана.

Друг пример. Имаше самозапалвания и те привлякоха вниманието върху механизмите на пораждане на верижна реакция на самоубийства. Тогава се опитахме да кажем на обществото, че освен тези много видими 7-8 случая в България всяка година около 800 души се самоубиват и тези “малки” смърти никой не ги вижда. По подобен начин сега броим умрелите от коранавируса, но не знаем колко са умрелите от пневмония и грип от началото на годината. Насочването на прожекторите, промяната на фокуса не ни решава основните проблеми, трупани в системата.

Кризата само оголва всички тези “невидими” грешки.

Ако системата не успее с мобилизиране на всички да се справи, печалните резултати ще ни принудят да си отворим очите. Пандемията ще мине, хората ще забравят, но ако не си вземем поука, ако не си научим урока, и занапред ще страдаме много.