Историята на руската състезателка по художествена гимнастика Александра Солдатова бързо се превърна в медиен хит миналия месец.
4-кратната световна шампионка, спечелила две от титлите си в София, със сълзи на очи призна, че от 2 г. страда от булимия. Направи го след няколко дни в московската клиника “Склифасовски” заради порязвания с кухненски нож по лявата ръка.
Руските медии твърдяха, че това е опит за самоубийство. Александра обяви, че се е порязала, докато си е приготвяла закуска. Тя заплаши да съди всеки, който лансира другата версия.
Заради булимията гимнастичката не само пропускаше състезания, но и не тренираше пълноценно. Но тя не е сама - тази болест е доста разпространена в съвременния спорт.
Версията на Солдатова
“Не можете да си представите колко ми е сложно да говоря за това. Сега ме засипват с въпроси какво се случва с мен, защо не тренирам, имам ли здравословни проблеми, защо непрекъснато съм по болници.
Тази история се влачи 2 г. Аз съм болна. Тежко ми е да говоря за това. Всеки спортист тренира, има личен живот. Трябва да пребориш умората, болките... Освен всичко това и един проблем с гърба аз страдам и от друга болест, която ми пречи много. Две години, даже повече - почти три, се боря с нея. На никого не съм разказвала за това. Даже на треньорите казах чак през 2018 г., след като събирах кураж няколко месеца.
Разбирам, че тази болест ми пречи да показвам нужните резултати. Аз се разплаках, когато разказах всичко на треньора. Когато съм имала избор между спорта и здравето, съм избирала спорта. Дори когато лекарите ми казваха, че е по-добре да не се състезавам, отивах в залата. Тренировките бяха моето спасение.
Но тази болест ми пречи да тренирам. Аз хвърлям уреда на тренировка и просто не мога да стана от пода. Ресурсите на организма ми свършваха до такава степен, че разбирах - тялото ми не ме слуша.
2,5 г. съм болна от булимия. Това е страшна болест. Силите ми ме напускаха, килограмите ми скачаха нагоре-надолу. Започнах да страня от всички, ходех сама на тренировки, не ми се говореше с никого, имаше и моменти на депресия.
От булимия не може да се разболее случаен човек. Това е генетично предразположено. Аз я имам. И да не бях състезателка по художествена гимнастика, пак щях да я имам. Може би по-късно. Така че, слава богу, че съм станала спортистка.
Отначало не знаех що за болест е това, не разбирах какво се случва с мен, макар да ми беше ясно, че нещо не е наред. Имах здравословни проблеми, но никой не можеше да разбере какви точно. Треньорката ми казваше: “Саша, очите ти са като стъклени”.
Два пъти лежах по болници, лекувах се, пиех много витамини. На европейското през 2019 г. резултатите ми бяха нормални, но здравословно се чувствах ужасно.
Не говорих за това с Ирина Винер (президент на Руската федерация по художествена гимнастика и главен треньор на националния отбор - б.р.), защото за нея на първо място е здравето на състезателките, а за мен е спортът. Ако тя беше разбрала колко е сериозно положението, нямаше да ме пусне на състезание. Но аз бях щастлива да го правя и винаги се стремях към достойно представяне.”
Какво е булимия
Това е психическо разстройство, което води до болестни отклонения в приема на храна. Теглото на човека най-често е в норма - за разлика от анорексията, за която характерно е рязкото отслабване.
Булимията е определена като отделен тип хранително разстройство през 1980 г., а за психическо заболяване започват да я броят сравнително скоро - през 1992 г.
Нейните признаци са:
- постоянен глад независимо колко храна е изядена;
- преяждане в следствие на чувството за постоянен глад. Болният яде безконтролно постоянно или на периоди. При това усеща болки в стомаха и обща слабост;
- постоянен контрол на теглото и фигурата. Болният непрекъснато се мери, старае се да пази диета;
- опити да се освободи от изяденото, за да не качи килограми. Най-често болните се опитват след хранене да предизвикат повръщане, пият разхлабителни, диуретици и добавки за изгаряне на мазнини;
- натрупване у дома на големи запаси от храна, които свършват бързо;
- ниска самооценка, депресия и резки смени на настроението;
- при спортистите - прекалени тренировки до пълно изтощаване.
Ако не се обърне внимание, булимията води до сериозни усложнения - неврастения, загуба на интерес към живота, проблеми със сърцето, лекарствена и наркотична зависимост, дори до смърт.
Болестта е 2-3 пъти по-често от анорексията. Около 90% от болните са жени, обикновено на възраст от 15 до 24 г. И много често от нея страдат гимнастички и фигуристки.
Какви са причините?
В повечето случаи причина за булимията са психологически проблеми, а не генетична предразположеност. Болестта се появява след стресови ситуации, заради ниска самооценки, проблем с общуването и болезнен стремеж към идеала. Болният се опитва да отслабне, за да отговаря на съвременните изисквания за красиво тяло.
Всеки прием на храна в такава ситуация предизвиква отвращение към самия себе си (“трябва да отслабна, а се тъпча”), затова се опитва да се освободи от изяденото. Това води до обратния резултат - почват пристъпи на непреодолим глад, болният не може да сдържи апетита си, но накрая все пак се освобождава от храната.
Появяват се съпътстващи проблеми - заради постоянните повръщания се увреждат хранопроводът и емайлът на зъбите, появяват се проблеми с бъбреците, а някои болни от стрес се самонараняват.
Кои спортистки са страдали от булимия?
- Надя Команечи (спортна гимнастика, Румъния). 5-кратната олимпийска шампионка страда и от булимия, и от анорексия. Причината е прекомерен психологически натиск, чувство за хиперотговорност и очакване на максимални резултати.
- Кати Ригби (спортна гимнастика, САЩ). Страда от булимия 12 години, но все пак печели първия в историята на САЩ златен медал от световно първенство. След това преборва болестта и става киноактриса.
- Ева-Мария Фице (фигурно пързаляне, Германия). На 14 г. става най-младата шампонка на страната си, но булимията пречи да постигне високи резултати на международни турнири.
- Зина Гарисън (тенис, САЩ). Олимпийската шампионка на двойки от 1988 г. страда от булимия от 19-годишна. Болестта се отключва след смъртта на майка й.
- Нанси Кериган (фигурно пързаляне, САЩ). Двойната медалистка от олимпиади стана известна не толкова с резултатите си, а с покушението, което организира съперничката й за място в отбора на САЩ Тоня Хардинг. От контузията, причинена от нает от Хардинг бияч, Нанси се възстанови, но стресът отключи булимия.
Резултатите на гимнастичките и фигуристките максимално зависят от килограмите. В тези дисциплини се спазва диета, но психически и физически това не е лесно, особено в периода на съзряването им като жени, а тук оптималната възраст е 14-16 г.
Затова се отключват психологически проблеми и стрес, които водят до булимия и анорексия. Често състезателките стигат до крайно изтощение на тренировки, като смятат, че така се борят със стреса.
Коментари