Да погледнем към себе си, да бъдем благодарни на човека до нас, за това, което оставя след себе си. Да го погледнем като ценност и личност освен че изпълнява ежедневните си задачи, да обичаме себе си.

Тези съвети дава клиничният психолог Тодор Шопов по БНР във връзка с човешката самота (около празниците и не само).

Хора без семейства и роднини са по-уязвими към нея и последиците й. Дългите празници влияят негативно на вътрешното равновесие, защото рутинните дейности спират и човек трябва да има самодисциплина и способност да организира деня си по друг начин.

Идват при мен с различни оплаквания, спектърът е пъстър, най-вече с тревожни състояния, породени от динамичните времена. Страховете им са свързани с преодоляването на различни проблеми, каза Шопов.

Паническото разстройство е състояние на постоянна тревожност във времето и в интензитета си. Обхваща психични, но и физиологични усещания. Симптоматичната картина е според човека: треперене, изпотяване, замаяност, чувство на деперсонализация и дереализация (все едно се гледаш отстрани като зрител), виене на свят, прилошаване, стегнатост в гърдите, трудно и учестено дишане, хипервентилация, чувство, че губиш контрол или почва под краката си. Често оплакване е притеснението, че получаваш инфаркт.

Причините за паническото разстройство са изследвани от различни сфери. Смята се, че една от тях е нарушение в обмяната на хормоните, най-вече адреналин, (епинефринът отделян от надбъбречните жлези).

Това разстройство е свързано и с травми от детството, със злоупотреба с кофеин, алкохол, никотин, загуба на значим човек, значителна житейска промяна, смяна на работа или загуба на собственост. Причините не винаги са ясни. Диагнозата се поставя при състояние с множество паник атаки, което продължава поне месец. Но трябва да се изключат други медицински състояния. Трябва да са налице поне 4 от 13-те симптома, с които работи Европа. Прави се клинична беседа за всички оплаквания, които трябва да имат продължителност във времето.

Агорафобията тясно върви с паническото разстройство. Това може да е едно голямо инвалидизиращо състояние. Човек постоянно седи вкъщи, има нарушения в социалните контакти, страх го е да иде и до магазина, да изхвърли боклука. Страх го е, че нещо ще му се случи. Получава се затворен кръг – страх от самия страх, обяснява психологът.

Най-доброто лечение на паническото разстройство съчетава лекарства и психотерапия. Най-подходящи са бензодиазепини и антидепресанти. По-важна е обаче когнитивно-поведенческата терапия. Трябва да се разбере какво усеща човек на телесно ниво и как да го тълкува, за да си даде реално обяснение. При жените разстройството е 2 пъти по-често.

Болестта е включена в МКБ през 1980 г. Много автори са се занимавали с нея, сред които и Зигмунд Фройд. Той я причислява към страховите неврози. Голям дял за изследването й има и бащата на психиатрията Емил Крапелин. Той описва различни форми на страхови преживявания и свързани с тях състояния след войните.

Думата „паника“ идва от бог Пан от гръцката митология, бог на дивото и ловците, който е предизвиквал страхови преживявания.