Хранил съм се предимно с прясна храна, казва дядо Миладин, който е на 104 г.

Родопчанинът пушел само за да гони пчелите, алкохол пиел за “кратко настроение” и основно ядял млечни продукти

“Какво са 104 години, минаха като миг. И не знам как така бързо - кога бях дете, а сега съм толкова възрастен.”

Столетникът Миладин Симов е от смолянското село Буката, но от година е при дъщеря си Ана и зет си Митко в съседното Могилица.

Старецът удивлява с това, че може да чете и пише все още. Интересува се от всички новини - гледа телевизия и чете вестници. Постоянно слуша радио и се информира за всички обещания на политиците. Твърди, че “не им хваща вяра, защото по природа слъгват”. Пенсията му е 321 лева и казва, че му е достатъчна.

Подхлъзнал се и паднал, счупил си крака - затова се преместил при дъщерята. Отказал е операция, но с помощта на бастун си надига сам крака и се движи на кратки разстояния.

“До миналата зима косеше сено, гледаше 2 шилета и садеше фасул в двора. Лошото е, че падна - това го отказа от обичайните му занимания”, обяснява дъщеря му Ана.

Столетникът има две деца - син и дъщеря, 6-има внуци, 8 правнуци и 6-има праправнуци, изброява зет му Митко.

Дядо Миладин останал сирак без майка на 5 години, баща му се оженил за мащеха, от която има четирима братя и сестри.

“Започнах да работя

за прехраната на

8-годишна възраст

Карах с муле дърва от Буката да ги продавам в Смолян заедно с други деца”, казва старецът. Ходил на училище до 3-о отделение. Дори си спомня учителите.

“В селото дойдоха Георги и Райна Хинови. От пловдивски села бяха. Тъй като училището в Буката бе малко, имаше място само за единия, а другият трябваше да замине на работа в Смилян . На село остана Райна. Веднъж Георги Хинов ни каза вместо учебници да носим въжета. Тогава нямаше автомобили.

Отидохме цялото училище в Смилян пеша, а с въжетата пренесохме на гръб багажа му. Аз носех 3 възглавници и ги изтървах миг преди да паднат в река Арда”, разказва столетникът.  

Той не е имал възможност да изкара редовно четвърто отделение, тъй като баща му обявил, че е време да работи, вместо да учи. Напускането по никое време уредил, като дарил учителя с един петел и на книга дядо Миладин има четвърто отделение.

“Страшни и гладни

времена бяха,

плетени галоши

носехме,

гумените бяха луксозна работа. В живота ми назад все е било мизерия и трудности - сега поне няма гладни хора, по- добре е”, казва той.

Бай Миладин е роден на 3 септември 1914 г. Твърди, че е по-стар с няколко месеца, защото, като се родил, било работно време и родителите му не сколасали да го запишат в регистрите навреме.

“По онова време, докато едно дете не укрепне малко, родителите не бързаха да го записват, защото може да умре и да създаде разправии. Аз съм се родил в махала с 5-6 къщи над село Буката, където доскоро имаше една плевня, но сигурно вече е паднала”, обяснява столетникът.

Като младеж изкарал малария, та не го взели на фронта, но участвал в офанзивата на гара Бук, Гърция, на няколко километра от родното му село.

Дядо Миладин работил през живота си като овчар и в земеделието. Бил е и в реставраторска бригада на късносредновековния замък “Агушевите конаци” и старите родопски къщи по региона.

“Умея да реставрирам фините части на дърворезбите. Работил съм в Широка лъка, Златоград и Смолян по стари дървении. Пробвал съм сам да правя дърворезби”, споделя старецът. Последно работил в къщата на дъщеря си, когато бил на 98 г. С помощта на сина си Мирослав и зет си поставили дървен таван с резби на цял етаж от къщата в Могилица. Смята, че талантът да усеща и вае дървото е от баща му.

“Той беше неграмотен. Подписваше се с палец на документите. Беше обаче най-търсеният човек в района да дяла греди за строеж на стари къщи. Тогава нямаше гатери и банциги. Всичко правеше с брадва и тесла.  

В старите родопски къщи за пояси по външните и вътрешните стени се използва много дърво за изравняване, крепеж и ефекти. Беше изкусен майстор”, коментира 104-годишният Миладин.

“Човек живее дълго, ако работи много. Само с работа, много работа, се стигат много години.

Мързелив ли си,

всичко вътре ти

става лениво”,

отсича старецът.

“Основно през целия си живот съм ял мляко, млечни изделия - сирене, кашкавал, извара. Все е имало на трапезата продукти от градината като картофи и фасул. Месо съм ял предимно от животни, които сам съм си отглеждал, много рядко магазинско”, разказва родопчанинът.

И добавя, че е спазвал принципа: от градината в чинията и тенджерата. Сутрин най-често приготвял чай със сирене и малко хляб. Обича и е майстор на приготвянето на качамак.

“Когато бях млад, не беше като сега с пълни магазини и много стока - имаше само хляб, олио, сапун и сол. Сееше се царевица, ръж, ечемик, леща и ако си засадил - ще имаш, ако не си - ще си гладен”, казва той.

Дядо Миладин признава, че е пил алкохол само за “кратко настроение”. Никога не е отказвал наздравица, но лично не е купувал или приготвял алкохолни напитки. Към цигарите е посягал само когато гледал пчели през определен период от живота си. Пушел, докато ровичкал из кошерите, които били 5-6 на брой около къщата му, за да не го жилят евентуално, защото му казали, че тютюневият дим ги укротява.