Българите с бъбречни трансплантации в Турция са повече от трансплантираните у нас. След операциите, състоянието им следят български лекари. В много от случаите хората се връщат с проблеми и непълна медицинска документация.

Диагнозата бъбречна недостатъчност преобръща живота на Нина преди 9 години. Повече от една година младата жена е на хемодиализа по три пъти седмично.

"Бързан си за машината. Не може да ходиш на работа, не можеш да ходиш на почивка Не можеш да ходиш никъде", разказва тя.

Единственият шанс Нина да живее нормално е трансплантация. През 2011-та година бъбрек й дарява майка й.

След операцията Нина се връща към предишния си живот и се надява след време да не се налага отново да търси донор. За бъбречна трансплантация в момента чакат около 1050 души.

"Правят се в България недостатъчно оперативни интервенции. Те трябва да бъдат като в европейския стандарт едно 25 трансплантации на 1 милион население за една година", обясни проф. Емил Паскалев - началник на Клиника "Нефрология и трансплантология", УМБАЛ 'Александровска".

В Турция живото донорство е добре развито и много българи предпочитат да се оперират там. В последните години обаче хората избирали по-евтини клиники. Някой пациенти се връщали без медицински документи след операцията.

"Нямаме данни за това какъв е донорът, каква съвместимост имат, как е протекла оперативната интервенция", добави проф. Паскалев.

От началото на годината в "Александровска" болница са направени осем бъбречни трансплантации от жив донор.