Когато отидем на почивка или пък се запознаем с нови хора, мозъкът ни складира новата информация като краткотраен спомен.

Десетилетия наред учените смятат, че за да се превърне в дълготраен спомен, информацията се транспортира до друга област в мозъка, отговорна за дълготрайните спомени, предава vesti.bg.

През 2017 г. обаче ученият Сусуми Тонегава от Масачузетския технологичен институт и негов колега отхвърлят това твърдение, откривайки, че краткотрайните и дълготрайните спомени се формират по едно и също време.

Митът за спомените

Много от познанията ни за мозъка са придобити вследствие на мозъчни травми: Ако нараняване в дадена област на мозъка води до специфични промени в държанието на пациента, то учените приемат, че именно тази част от мозъка е отговорна за този вид поведение.

През 1953 г. учени правят мозъчна операция на пациент на име Хенри Молисън, за да овладеят епилептичните му пристъпи. За тази цел премахват хипоталамуса му – центърът на вегетативната нервна система на човека.

Когато пациентът се събужда, става ясно, че той не е способен да запаметява нови спомени. Така учените осъзнават, че хипоталасмусът всъщност е отговорен за новите спомени.

Молисън се превръща в един от най-изследваните медицински случаи, а пациентът става известен като „Човекът без памет“. Прозвището му обаче не е напълно коректно, тъй като Молисън бил способен да придобива нови умения и си спомнял за неща преди операцията.

Човекът без памет и проучванията след неговия медицински случай показват на учените, че хипоталамусът е важен за краткотрайните спомени, докато други части и структури на мозъка са отговорни за дълготрайните спомени.

Науката днес твърди, че дълготрайните спомени се складират в части от мозъчната кора, отговорни за вниманието и планирането.

Доскоро учените смятаха, че спомените първо се формират в хипоталамуса, след което се прехвърлят в мозъчната кора, превръщайки се в дълготрайни спомени, и изчезват напълно от хипоталамуса.

Проучването на невролозите от MIT обаче преобръща тази теория.

Чрез специфична техника за проследяване на спомените в мозъците на лабораторни плъхове Тонегава и екипът му провежда редица експерименти. Към тази техника екипът прилага и оптогенетика, чрез която определени клетки могат да бъдат активирани и деактивирани чрез светлина.

Учените разглеждат три вида клетки – в хипоталамуса, в предната част на мозъчната кора и в амигдалата. За целта те създават стресиращи обстоятелства за тестовите обекти чрез леки електрически шокове. Идеята е да наблюдават дали при повтаряне на обстоятелствата плъховете ще реагират със страх.

Само ден след създаването на стресиращите обстоятелства учените откриват, че спомените, свързани със страха, се складират не само в хипоталамуса, но и в предната част на мозъчната кора. За разлика от спомените в хипоталасмуса, които лесно могат да бъдат възпроизведени, тези в мозъчната кора обаче са „тихи“. Учените успяват да ги активират изкуствено, но те не се включват от само себе си както обичайно.

В рамките на две седмици тихите спомени съзряват, превръщайки се в ярки спомени, а тези в хипоталамуса затихват, без да изчезват. Процесите в амигдалата, отговорна за емоциите, не се променят. Клетките в нея получават спомените и им отговарят по един и същ начин при всеки тест.

Означава ли това, че мозъкът ни пази „копие“ на спомените ни, ей така – за всеки случай?

Ако една част от мозъка ви бъде повредена, то той може да активира друга, за да ви възвърне спомените.

Да забравиш нещо се оказва доста по-трудна задача, отколкото сме си мислели.



ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*

Отучете детето да сяда така

Много родители си мислят, че седенето в положение W повишава гъвкавостта на детето им или че поне то...

9 скрити симптома на диабет

Очаква се броят на диабетиците по света да нарасне до 522 милиона души през 2030 г. В България сега...

Ако спрете да пушите, здравето се подобрява по график

Без значение колко дълго е пушил - 30 дни или 30 години, организмът на пушача може да се освободи от...

ПОСЛЕДНО ОТ

От консулт с д-р Гугъл до безсмъртното плашене с инжекция Ролята на родител не идва с упътващи ремарки като сценарий за нова пиеса, така че младите майки и татковци научават как да се грижат за здравето на детето си по метода на пробите и грешките. Според педиатрите съвременното семейство ще си спести много тревоги

29-годишната Лилия Коновалова, жителка на Уралск в Казахстан е родила близнаци с разлика два месеца и половина, съобщи здравното министерство на страната, цитирано от РИА Новости. "29-годишната Лилия Коновалова роди две деца с разлика от два месеца. Дъщерята на Лилия се роди в 25-та седмица от бременността

Десет дни след като даде живот на втората си дъщеричка София, хубавата певица показа, че вече е готова за походи. “Днес за първи път ще изляза на бял свят след нашия престой в болницата! Всяка жена се възстановява по различен начин след раждането, аз обичам разходките и ще направя един тур на с. Кокаляне”, написа Вики към кадъра

Излекуването с чигонг е бързо и трайно за вярващите в тялото си

През 2012 г. известният китайски майстор Юан Тзе прави малка революция в чигонг, като създава Юан...

Как лекува чигонг

Как лекува чигонг Неувяхващата си слава чигонг безспорно дължи на факта, че упражненията лекуват....

Чигонг настига йога по популярност в света

Днес е Световният ден на китайската лечебна практика, обявен от СЗО Преди 20-30 години малцина по...

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На туристическа разходка и на почивка на море се отдадоха лица от екрана. Водещият на сутрешния блок на Би Ти Ви Антон Хекимян излезе в отпуск за 3 седмици и отпътува на юг, като не пропусна да покаже колко красиво място е избрал за своята ваканция. Миналата седмица беше в Истанбул, като първо посрещна големия празник Успение на Света Богородица

Жертвите са любовници, клошари или имат връзка с издирвани бандити, са основнит еверсии на разследването Разчленени трупове на мъж и жена откриха полицаи до язовир между софийските села Чепинци и Негован в неделя. Разследването е за двойно убийство. Жертвите първо за застреляни в главите, след това труповете са рязани,

Могилата Малтепе до пловдивското село Маноле, където се търси владетелска гробница, е вече паметник на културата от национално значение. Тя придоби този статут с акт на министерството на културата. С него се определят територии за опазване към мащабния археологически обект. "В тези зони няма да може да се строи нищо,