Бившият полицай Емил Гълъбов: Живея втори живот с женско сърце

Уникална история!

Оставаха ми 8 месеца, присадиха ми орган от 43-годишна жителка от Горни Дъбник- подз.

"Оставаха ми 8 месеца живот. Отивах си. Но знаех, че ще живея. Усещах, че не ми е време да умра. Точно тогава се появи животоспасяващият донор."

С тези думи започва пред "България Днес" драматичната си и изключително вълнуваща лична история бившият полицай Емил Гълъбов. 49-годишният мъж живее втори живот, след като му е присадено сърце от починала жена от Горни Дъбник.

Срещаме се с Емо на пейките пред Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в столицата. Тук, сред зеленината на дърветата в сърцето на София, препатилият мъж, който заразява с оптимизма и позитивното си отношение към живота, обича да се разхожда в месеците след възстановяването си.

И не само. На метри от пейките пред културното учреждение е спирката на тролейбус №1. След като прекарва 10 години в системата на МВР, други пет Емил е шофьор на тролей по същата линия. Навъртял десетки милиони километри зад волана, сега Гълъбов гледа отстрани колегите си водачи в градския транспорт. Той продължава да им бъде колега, но вече като диспечер.

"През ноември 2014 г. ме диагностицираха със сърдечна недостатъчност. Имам племенница, която работи в Пета градска болница като кардиолог. Лежах два пъти там. На втория път я помолих да ми каже колко време ми остава, без да ме лъже. Тя ми каза: "Батко, ако не се намери донор, ще живееш до две години".

Още тогава Емил е трудоустроен от ТЕЛК и от шофьор на тролей става диспечер в Столичния електротранспорт. Пие всеки ден животоспасяваши лекарства. Такива, които до го закрепят за 24 месеца. Но той не губи надежда.

Беше 8 март 2016 г. Оставаха ми осем месеца живот. Бях на работа, когато проф. Чилингирова от болница "Света Екатерина" ми звънна. Каза ми: "Намерихме подходящо сърце за вас. Можете ли да дойдете до 2 часа?" В първия момент малко се паникьосах, но последва изблик на радост. Веднага казах - да", спомня си роденият и израснал в Берковица Емил Гълъбов, докато се взира в отминаващия тролей №1 и търсейки заветния номер 2608 на машината.

Щастливият мъж веднага звъни на дъщеря си, която му приготвя набързо багажа. Прибира се вкъщи, взима го и отпрашва с такси за лечебното заведение.

"Бях сигурен, че ще живея. Такава огромна сигурност никога не бях изпитвал през живота си. В болницата чакаха още двама души. Лукан беше единият и ни настаниха заедно в стая. Впоследствие той не дочака донор и си отиде, а беше много добър и свестен човек. Другата беше майката на 19-годишния Емил, който също чакаше донор", разказва още Гълъбов.

Измежду тримата изборът на специалиста пада върху бившия полицай и ръгбист. Донорът е 43-годишна жена, като тогава диспечерът е на 46. Съвместимостта между двамата е най-голяма.

"Дойде д-р Чилингирова и каза, че аз съм човекът, който е избран. Лукан стана, стисна ми ръката и ми пожела успех. Каза ми "Честито" и после два пъти ми идва на свиждане. Предварително се бяхме разбрали, че който изберат - той ще бъде. Въпрос и на съвместимост, и на късмет", споделя мъжът от Берковица и допълва, че Лукан също бил колега полицай, но от сектор "Борба с масовите безредици".

Не така стояли нещата с майката на неговия съименник. "Тя започна да крещи защо не е избран синът й. Но как да сложиш сърце на 43-годишна жена на 19-годишно момче? Нямаше съвместимост. Лошо впечатление ми направи още при първоначалната среща. Аз я поздравих, тя с огромно самочувствие ми обърна гръб", недоумява Емил.

Трансплантацията е извършена през нощта на 8 срещу 9 март и продължава седем часа. Операцията минава изключително успешно. А когато проф. Димитър Петков поставя новото сърце на мястото на старото, то веднага започва да тупти. Без да се налагат масажи или електрошок, за да се стимулира работата му.

Бившият полицай на болничното легло в "Света Екатерина" малко след трансплантацията

"Директно е заработило - от раз. Това много ги е изумило. Изобщо - през 2016 г. от 10 трансплантации 10 са успешни. Нямаше починал тогава", връща лентата назад Емо.

Три дни бившият полицай от столичното 9-о районно управление спял.

"Много бе странно чувството, като се събудих в реанимацията. Тогава оцених какво е водата за човешкия организъм. На майтап им казах "дайте чешмата насам". За 80 минути изпих 6 литра. Толкова се бях дехидратирал", споделя още Гълъбов.

Малко повече от месец изкарва в "Света Екатерина" след операцията. Възстановяването му е бързо и успешно, както и трансплантацията.

"Бях радостен, че съм жив. Обръщах внимание на много неща, които дотогава не бях забелязвал. Например имаше едно бяло лале, което бе единствено сред райграса пред болницата. Правеше ми много силно впечатление. Че хората са живи, как персоналът работи. Вече гледах с друго око. Ставаш по-добър и гледаш да не се ядосваш и по-положително на нещата", усмихва се Емил, гледайки към бастуна, с който се придвижва.

И продължава: "Не след дълго започнах да тичам в парка, да спортувам и да възстановя формата. Тъй като сърцето е от жена, се усеща, че е по-слабо. А като се погледне на ехограф, се вижда, че то е по-малко от моето и остава празно пространство като промеждутък. Нямам същата сила, но съм жив. Това е най-важното", разкрива диспечерът и описва медиците и останалите работещи в лечебното заведение като невероятни хора и специалисти.

След като се изправя на крака, Емил поднася цветя на гроба на своята спасителка. Среща се и със семейството на покойната жена, които единодушно взимат благородното решение да дарят органите й.

"Често се случва близки на донори да изнудват трансплантираните и техните роднини за пари. Тогава пациентът се притеснява, разстройва се и умира. За разлика от тях роднините на моите донори са страхотни хора. Направиха този жест от сърце и от човещина, а не за слава и дивиденти. Подписали са се двете й деца, съпругът й и сестра й", казва Гълъбов.

Сега трима души живеят с органите на жената от Горни Дъбник. Емил - със сърцето й, мъж от Червен бряг с единия бъбрек, а трети от София с другия бъбрек и черен дроб.

И до днес трансплантираният експолицай не знае каква точно е причината за сърдечния срив. Дотогава не боледувал сериозно и не влизал в болница, освен да види близък човек.

"При мен се случи от раз. Симптомите бяха същите като грипа, само че без температура. Една остра, гадна кашлица и отпадналост. Мислех, че е грип. Нощно време не можех да спя. Така на 24 ноември 2014 г., докато карах тролей, усетих, че ми се изкривява зрението и ме стяга сърцето. Един джип беше спрял пред мен на светофара, а аз го виждах отстрани. Светна зелено, спрях на спирката, дръпнах ръчната, отворих вратите и се сринах", спомня си всеки детайл шофьорът, а дошлата за броени минути Спешна помощ го кара в болница "Света Анна" (Окръжна болница - б.а.), където е спасен и закрепен за година и четири месеца, докато е открит донор.

Животоспасяващата трансплантация прави още по-силен Емил. Преди това той изпраща родителите си в последния им път, а жена му го напуска. Емил остава самотен баща на 3-годишен син и 6-годишна дъщеря, които отглежда сам. Помага му най-много неговата сестра, която живее в Люксембург и предоставя жилището си в София, където тримата живеят.

"Човек не трябва да се предава. Изпусне ли се психически - загива", категоричен е живеещият втори живот мъж.

Днес синът му е на 17 години и учи в професионалната гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд", като има отлична перспектива да работи в авиоинженерството зад граница за големи самолетни компании. Дъщеря му е студентка по "Кинезитерапия" в УНСС и сама бие инжекциите на татко си и му прави лечебни масажи.

"Живея най-вече заради децата ми. Искам да помогна и да видя реализацията им в живота", казва гордият баща.

Емил се връща на работа през 2017 г. Отредената му пенсия от 450 лв. от ТЕЛК комисията не е достатъчно за нормален живот на тримата. Заедно със заплата си като диспечер се справя с трудностите на живота.

"Сам си отгледах децата и преборих смъртта. Животът го налага. Ако бях изоставил децата си, щяха да станат бъдещи престъпници, израснали по социалните домове. Те са най-голямото богатство. Те идваха на свиждане, интересуваха се, не са ме забравили, благодарни са и оценяват всичко. Това е радостта на живота", споделя още Емил Гълъбов.

Едно от двете лекарства, които всекидневно се налага мъжът да пие, буквално разяжда тазобедрените му стави. Заради това наскоро Емил сменил дясната с нова американска от титан, струвало му 5000 лв. в частна клиника.

На 7 януари догодина има записан час за смяна и на лявата. Интервенцията е безкръвна и продължава 45 минути. Белези почти не остават.

Така дългата битка за оцеляване на Емил продължава. И физическа, и психическа.

"Ако човек се отпусне, губи. Силата на човек е в психиката. Ако се бях предал, щях да си отида от този свят."

"Болката изчезваше в морето и се увеличаваше, когато тръгвах да излизам. Сега На ден правя по 5-6 километра преходи, за да не атрофират ставите напълно. Пия и по няколко шепи лекарства. Но пречупиш ли се психически - тогава си отиваш", категоричен е Емо, преди да дойде време да поеме обратно към вкъщи.

Пейките пред Народната библиотека са любимото място на Гълъбов

Накуцвайки леко с единия крак, но "въоръжен" с усмивка и здрава психика като за трима, Емо се качва на автобуса и потегля към Студентски град за поредната доза поддържащи хапчета и преходи в парка.

Остава му само да открие любовта. След неуспеха в брака Емо търси подходящата жена, с която да сподели живота си. Но този път с щастлива развръзка.

Искаха да ме уволнят

Неведнъж са опитвали да уволнят Емил от Столичния електротранспорт преди трансплантацията. Мотивът на Цветан Горанов - началник-гараж на депо "Надежда", било ТЕЛК решението.

"Излизаше с номера да ме назначи за чистач. А тази работа не отговаря на ТЕЛК решението, според което нямам право да работя навън и на тежка физическа работа", разказва Емил.

И продължава: "Трябваше да се намеси шефът на "Столичен електротранспорт" Валери Ганчев. След като му разказах, че съм самотен родител на две деца, ако не се намери донор до няколко месеца, ще почина и ще освободя мястото, като няма да съм в тежест - той се смути, наведе глава и постъпи много човешки. Взе решението да ме остави на работа като диспечер".

Затова експолицаят е категоричен, че в живота най-много му помагат две неща, които научил в полицейската академия в Долни Богров - наказателното право и психологията.

Война с футболните хулигани

Десетки мачове, замеряне с камъни, павета и седалки от футболни хулигани. И това е изтърпял Емил Гълъбов като полицай в 9-о РПУ в столичния квартал "Люлин".

"След 12-часови дежурства ни пращаха да охраняваме мачове. Даваха ни време само да се изкъпем и избръснем. Взимаш щита и каската и отиваш на мач. Тогава водехме война с агитките. Имаше случай, при който наркоман хвана полицейска немска овчарка за муцуната. Тогава нямаше и камери. Предимно бях пред сектора с ултраси на ЦСКА", пази спомени и от тези смутни времена органът на реда.

"Бях под обстрел на пистата. Замеряха ни със седалки, павета, камъни, бомбички. Очите на четири и щита отпред. На колега му се заби парче от седалка на сантиметър от окото. Ако имаше пострадал полицай, се пазеше в тайна, да не се разпространява. Отгоре на всичко не ги обезщетяваха с нищо", разкрива тъмните тайни на МВР бившият служител в системата.

Освен това ченгета от две полицейски управления били тъпкани в един автобус "Чавдар" и извозвани до стадиона.

"Повече от 100 души като сардини ни набутваха с каските и щитовете. Откакто ГЕРБ дойде на власт, и жандармерията по мачовете вече е друга", казва Емил.