Никога не го пипайте с голи ръце, а само с ръкавици или парче плат

КОЯ Е ТЯ

Д-р Магдалена Баймакова е главен асистент в катедра "Инфекциозни болести" на ВМА. Завършва Медицинския университет в София. От дипломирането си до този момент е член на екипа на катедрата във ВМА. Стипендиантка е на ЮНЕСКО по програма "Жените в науката". Д-р Баймакова преминава специализация по инфекциозни болести в Швейцария и следдипломно обучение по различни теми от инфектологията в Австрия, Гърция, Италия, Франция и Швейцария. Автор и съавтор е на над 60 научни публикации и на над 30 научни съобщения. Хоноруван преподавател е по инфекциозни болести в Медицинския факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски".

С д-р Баймакова разговаряме за бума на кърлежи, след като лекари извадиха над 50 от главата на дете, разхождало се в столичния Южен парк.

- Д-р Баймакова, в разгара на ухапванията от кърлежи как да се предпазим от тях?

- Превенцията е ключова за инфекциозните болести. Още по-актуална е сега, в сезона на активността на членестоногите, в случая на кърлежите. Превенцията е в няколко насоки. Първо е индивидуалната, в която всеки човек е отговорен за собственото си здраве. Трябва да се използват репеленти, когато се посещават места, където има вероятност да има кърлежи - планини, паркове, високи треви. Репелентите трябва да са според инструкцията на фирмата производител.

Също много е важно облеклото. Не става дума за защитно или маскировъчно облекло, но идеята е да бъдем с дълги панталони и с чорапите върху тях. Да няма досег до гола кожа и по този начин да се ограничи до минимум възможността за ухапване от кърлеж.

Също така горната дреха да бъде с дълги ръкави, добре закопчана горе и да няма открита повърхност. Шапката трябва да бъде светла, за да може и най-малкото членестоного да бъде лесно откриваемо. Също така има репеленти, които се поставят върху дрехите, но трябва да се внимава в тази насока.

Другото много важно правило е, след като се приберем вкъщи след разходка, да огледаме внимателно своето тяло. Акцентът е върху гънките зад коленете, зад ухото и шията. Всяка малка черна точица буди съмнение за кърлеж, така че трябва обезателно добре да се оглеждаме. Особено при дечицата трябва активно да търсим и в окосмената част на главата. Не е от най-характерните места, но трябва да го имаме като повишено внимание.

Също така, ако имаме вила или градина, да поддържаме добра тревната площ. Често да се косят тревните площи, да се пръскат с необходимите препарати.

- Можем ли да се доверим на репелентите да ни предпазят от ухапване от кърлеж?

- Трябва внимателно да прочетем на всеки един препарат каква е инструкцията за неговата употреба и колко често трябва да се прилага, защото не всички са еднакви. Не се очаква алергична реакция върху различната кожа. Естествено, за малките дечица се съдържат различни медикаменти от тези за възрастните. Спрямо възрастовата група от аптечната мрежа могат да се купят добри репеленти. А който има домашни любимци, трябва да ги обезпаразитява.

- Какво да направим, ако видим кърлеж? Можем ли сами да опитаме да го извадим, или задължително трябва да го извърши специалист?

- Трябва да се отстрани възможно най-бързо, защото и времето на престой е много важно. Ако човек няма опит и не е вадил кърлеж досега, а има възможност да посети специалист, е желателно да потърси лекарска помощ. Има тънкости при неговото вадене и може да се направи грешка, като останат частици от него в кожата. Но, естествено, понякога можем да се намираме на места, където няма медицинска помощ, например в планината.

- Какви са тънкостите?

- Хубаво е в раницата човек да си носи пинсета и ръкавици. Никога кърлеж не трябва да се пипа с голи ръце. Прави се или с ръкавици, или с плат, но не и директно на гола кожа. Изважда се с леки и постепенни движения. Не се маже мястото с никакви видове кремове, олио или други течности. Не се правят въртеливи движения. Перпендикулярно и бавно се опитваме да го извадим с пинсетата.

- Какво се случва след това?

- Мястото на ухапване подлежи на проследяване. Най-често средно за около две седмици, ако има нещо, ще се появи зачервяване. Може и до месец да се получи обрив, който непременно трябва да бъде консултиран. Човек трябва да следи и за общото си състояние - поява на температура, неразположение, увеличени лимфни възли, главоболие. При поява на такива симптоми да се потърси специалист и да се съобщи за ухапване.

- Те често се забелязват трудно.

- Често пациентите не знаят за ухапване от кърлеж и това е съвсем нормално, защото отделят вещества, които потискат това усещане и ние трудно можем да го установим. Това често се случва, връщайки се назад по повод някакви симптоми, да установим лаймска болест.

Проблемът при тази първична изява на болестта е, че тя е много незабележима и не създава почти никакви неприятности на пациентите. А ако е на труднодостъпно място, човек може и да не забележи. Добре се повлиява от антибиотичното лечение. Най-честата изява е поява на обрив на мястото на ухапването. След това кърлежите могат да бъдат изпратени за изследване за патогена на лаймската болест, за да се види дали е бил инфектиран. Специалист ще прецени последващите действия оттук нататък.

- Много хора неглижират проблема и не търсят лекар, чакайки да мине от само себе си. Може ли да се стигне до по-тежки последици или фатален край?

- Впоследствие може да има засягане на сърдечносъдовата система, нервната система и ставите. Това са вече по-далечни симптоми. Най-коректното поведение е да се потърси специалист по инфекциозни болести, а не дерматолог, както много хора правят. Той ще прецени дали да се премине към антибиотично лечение, амбулаторно или в болнична среда. Фатални последици не.

- Идва и сезонът на досадните комари. Как да се борим с тях?

- В домовете си трябва да имаме комарници. Климатиците също са метод за гонене на комарите. На тераси и открити площи да не се оставя вода и течности, които да ги привличат.

- Има хора, които са като магнит за комари, а други въобще не ги хапят. Защо се получава така? От кожата на човек ли е?

- Не са ми известни научни публикации, които да установяват такава зависимост. В практиката сме го виждали и вероятно има някакво обяснение, но науката трябва да излезе със значими резултати в тази насока. Но тези, които знаем, че имаме способност да привличаме малките членестоноги, да бъдем по-внимателни. Разбирам, че на 40 градуса е много трудно да бъдем с дълги панталони и ръкави, но поне да се опитаме. Или поне да бъдат в светли цветове, за да може по-лесно да ги забелязваме.