Позволих си да Ви пиша във връзка с инициативата на “24 часа” за лекарите, на които вярваме. Така започва една вълнуваща история, която ни разказа наша читателка. Прочетете я и вие:

"Наскоро попаднах на изданието от миналата година и искам да изкажа адмирации за идеята. Всеки човек смята, че на него не може да се случи най-лошото, че той е здрав, че роднините и близките му са добре. И точно тогава много близък човек се разболява и започва ходене по мъките - търсене на правилно лечение, правилна болница, търсене на знаещ и можещ лекар, изобщо търсене на Спасението. Именно тогава е и моментът, в който осъзнаваш колко важни са лекарите, които ние често подценяваме, а нерядко и ругаем. Тези хора в бели престилки, които променят съдби и откриват Спасението.

Поклон пред

инициативата

да покажете

тези хора!

Но истината е, че след като първо се зарадвах за хубавото издание, започнах да разглеждам по-детайлно. И тогава с малко разочарование установих, че повечето имена, които присъстват, са само на лекари над 50 години. Зачудих се накъде отива медицината в България, кой ще ни лекува след време, защото щом няма млади доктори в списъка, то тогава ги няма и в България. Разочарованието ми продължи и когато в търсене на конкретно име не го открих!

Името е на д-р Ваня Митова от университетската болница “Лозенец”. Замислих се защо я няма, при положение че първия път, отивайки при нея в болницата, пред хирургичния кабинет имаше около 15 човека и всичките чакаха нея. Всички пациенти там бяха толкова доволни, колкото впоследствие се оказахме и ние. Тогава как е възможно

от толкова

пациенти,

които минават

ежедневно, никой

да не се е сетил

да я номинира

във вашето издание? И си поставих за цел да го направя аз. Реших да ви напиша и да разкажа за д-р Митова и нашата история.

След като на моята майка и откриха “бучка” в гърдата, отидохме при хирург (няма да кажа в коя болница), който ни каза, че ще я оперира - така и направи. След операцията я изписа, споделяйки, че всичко е наред, без подробности и без да обясни, че е необходимо да се прави нещо допълнително. Така ние доволни се прибрахме вкъщи и живеехме необезпокоявани и щастливи.

След около

2 месеца обаче

се обадиха по

телефона и ни

съобщиха, че

всъщност майка

ми има рак

Как се преживява такава диагноза, когато става въпрос за майка?! Ужасени, почнахме да се лутаме с допълнителни документи, прегледи и неориентирани за бъдещето. Тогава в търсене на помощ от лекар на лекар достигнахме до момент, в който ни обясниха, че всъщност сме закъснели много с лечението, че ще трябва нова операция, че ако в първия момент е можело да се запази гърдата на майка ми, сега трябва да се оцени наново състоянието и и да се прецени какво да се направи. Оказа се, че именно решението за поведението е по-важно от каквото и да е друго. И тогава ни препоръчаха д-р Митова. Точните думи бяха: “Ако има човек, който може да я оперира и да направи най-доброто за майка ви, това е д-р Митова”. Тръгнахме си и аз се замислих: “Щом я препоръчват тази лекарка, то тогава ще отидем на преглед”.

Така се озовахме пред онзи хирургичен кабинет, където чакаха много хора. И да - точно там се появи и д-р Митова, която се оказа една млада, немного висока, усмихната лекарка. Изчакахме реда си. Влязохме и тя спечели доверието ни. Явно беше, че

спечели

доверието и на

много други хора, защото всички чакащи отвън бяха с греещи очи, когато тя се появи.

По време на консултацията говореше ясно, уверено, обясняваше с медицинска терминология, след което продължаваше така, че да стане ясно и достъпно за разбиране. Имаше ясна визия за лечението и поведението при майка ми. И тогава ние решихме, че това ще бъде Лекарят.

Майка ми постъпи, беше оперирана, всичко мина добре. След операцията д-р Митова беше впечатляващо спокойна. Така успокои и нас.

Но какво разказа майка ми по време на престоя си в болницата. Същата “наша” докторка идва сутрин рано, винаги знае как са болните, стои до късно, идва в събота и неделя, викат я от вкъщи даже през нощта. Всички сестри я търсят, за да свърши някаква работа.

Всъщност тя е вечно забързана - да отиде в кабинета, да отиде в операция, да не чакат хората, да превърже болните, да помогне на медицинските сестри.

Изписаха майка ми и продължихме да ходим на превръзки. Д-р Митова винаги държеше тя да я превързва. Винаги обясняваше всяка стъпка подробно и разбираемо. Всеки път, когато стояхме пред кабинета, споделяхме общи съдби с другите хора и всички те казваха едно - най-голямото щастие е, че открихме д-р Митова.

Днес

майка ми е

жива, здрава,

има гърда, премина през пълното лечение и сега се радва на живота, ходи на работа и изглежда добре. И всичко това дължим на д-р Ваня Митова, която се оказа нашето Спасение. Ако има повече млади лекари като нея, няма да имам никакво притеснение на къде отива медицината в България!

Така че, ако има Лекар, на който цялото ми семейство вярва, това е д-р Ваня Митова от университетската болница “Лозенец”! Бих била безкрайно щастлива, ако с това написано писмо тя влезе във вашия списък, за да научават хората за това къде е Спасението! Нека да се вярва и да се поощряват младите!!!"

С огромен респект и уважение, една благодарна дъщеря на жива и здрава Майка.