Това е кръстосана алергия на един и същи белтък, който се съдържа в полените и сурови плодове

Сълзящи очи, течащ нос, кихане, кашляне - за страдащите от сенна хрема тези симптоми са в пика си. Има обаче и други прояви, съпътстващи пролетната алергия, а именно - подуване и изтръпване на устните, сърбежи, отоци, афти, дразнене в гърлото, дори оток и зачервяване на лицето.

Всички те могат да бъдат прояви на орален алергичен синдром, познат още като полено-хранителен синдром. Той се предизвиква от консумация на някои плодове, зеленчуци и ядки, сред които ябълка, праскова, банан, целина, магданоз и др. Причината е, че те съдържат белтък, подобен на този на полените от дървета, треви и цветя, затова и основно хората с пролетна алергия биват засегнати от оралния алергичен синдром.

“Това е кръстосана алергична реакция, при която един и същи белтък/протеин се съдържа в полените на дървета, треви и плевели и съответно в даден плод, зеленчук или ядка. Имунната система обаче не може да различи кой е източникът на този белтък, а щом попадне в организма, реагира почти мигновено, в рамките на около 15 минути, и затова проявите са в областта на устните, езика, устната кухина и гърлото”, обяснява д-р Мария Иванова, алерголог в алергологичното отделение към Клиниката по спешна токсикология на Военномедицинска академия.

“Това е сравнително нов синдром. За него започва да се говори през 90-те години на миналия век. Според някои автори

в Западна Европа той

засяга вече около

30% от населението

У нас подобна статистика не се води, но на фона на нарастващия брой хора с полинози, не са малко тези, развиващи и орален алергичен синдром.

Статистиката от 1956 г. сочи, че 7% от населението в България страда от някаква алергия. В края на 90-те години на ХХ в. процентите са вече 16. Сега се говори за 35% от българското население. От новото време след прехода обаче сериозна статистика няма”, казва д-р Иванова.

Оралният алергичен синдром се проявява предимно при консумация на необработени (сурови) зеленчуци и плодове.

При топлинната обработка на по-голяма част от плодовете и зеленчуците белтъкът, който предизвиква алергичната реакция, се разпада и това позволява те да бъдат консумирани. Ябълката например лекарите съветват да се обелва, попарва и след това да се хапва. Целината, както и ядките обаче съдържат множество алергени и не всички се разпадат при недостатъчна топлинна обработка, затова с всяка отделна храна трябва да се внимава, но повечето от тях стават допустими, след като бъдат сготвени.

Хората, алергични към треви, могат да проявят реакция към домати, а понякога дори и към мед. Тези с алергия към брези пък, често реагират с оток или подуване на устните от ябълки, круши, праскови, череши и дори женшен, а според някои автори и от фъстъци. Кръстосана реакция със зелени подправки като магданоз, както и с целина се получава и при алергия към пелин. (Пълен списък виж в графиката по-долу).

Възможно е да се развие дори алергия към прашеца на житните растения, като тогава очакваните реакции са към бобови растения и фъстъци.

“При алергиите към бреза и житни растения, които са едни от най-честите у нас, наред с тази към треви, може да се получи кръстосана реакция и към соя, а тя се съдържа навсякъде. Такива хора трябва много да внимават и с медикаменти и добавки, съдържащи женшен”, допълва алергологът.

Тя обръща внимание и на друг силен алерген, който не е характерен за Европа, но навлиза все по-бързо и у нас - амброзията. 

“Амброзията не е характерен плевел за Европа, а съдържа много силен алерген, с който европейците се срещат едва през последните десетилетия. По тази причина хората в Европа са “девствени” към него и често проявяват алергии, които пък правят възможни реакции след консумация на пъпеш, диня, тиквички и краставици например”, казва д-р Иванова.

Тя обръща внимание и на друга

често срещана

алергия - тази към

шоколад

“В немалко случаи, проблемът с алергиите към шоколад идва от ядките в него. Дори в млечния шоколад има следи от тях, тъй като производителите добавят паста от ядки при направата му. Фъстъците и лешниците пък съдържат белтък, подобен на този в разпространените полени и хората с алергии към тях често не могат да консумират сладкото изкушение, защото се получава понякога много тежка алергична реакция”, казва алергологът.

Друг често срещан проблем е алергията към латекс. Тъй като той се произвежда от каучук, съответно в него се съдържа растителен белтък и алергичните към него хора дават реакция към банани, авокадо и други екзотични плодове.

Основен симптом при оралния алергичен синдром е сърбеж на небцето и устните, след консумация на определен плод, зеленчук или ядка. Останалите включват подуване на небцето, устните и езика, дразнене в гърлото, хиперсаливация (отделяне на по-голямо количество слюнка) и секреция от носа, очите, кашлица, а понякога и задух. При по-чувствителните пациенти могат да се появят и гадене, повръщане, разстройство.

Тези симптоми често

се бъркат с вирусна

инфекция

или се търси някакъв замърсител в консумираните плодове и зеленчуци.

Въпреки че оралният алергичен синдром (ОАС) е вид хранителна алергия, една от съществените разлики между тях е, че синдромът е лечим, тъй като основният проблем е поленовата алергия. ОАС се повлиява много добре от имунотерапията, която предизвика революция в лечението на алергиите. При нея алергията се третира, като на пациента се “вкарват” алергени в организма при установени норми. Целта е той да свикне постепенно с тях, така че да се намали рискът от сериозни последствия при евентуален контакт със съответен алерген. Терапията продължава между 3 и 5 години, обяснява д-р Иванова.

За разлика от пролетните алергии, които са сезонни, симптомите на ОАС могат да се проявят и в друго време. Тя може да се развие както с появата на полинозата, така и на по-късен етап. В периода на цъфтежа обаче симптомите се засилват и обострят, което силно намалява качеството на живот на тези хора.