Белодробна емболия е внезапно запушване на белодробната артерия или на нейно разклонение от чуждо тяло (ембол), попаднало в кръвта и разнасяно от нея. Когато запушването стане в по-малък клон на същата артерия и не настъпи смърт, белодробната тъкан се пропива с кръв - тогава говорим за белодробен инфаркт.

Причини. Запушването на кръвоносните съдове става най-често с кръвен съсирек в резултат на боледуване от флебит, сърдечен порок, при тежки наранявания със счупване на костите, след някои операции и др.

Признаци. Ако се задръстят големи кръвоносни съдове в белите дробове, след силен бодеж и задух настъпва внезапна смърт. Когато запушването причини инфаркт, в началото признаците са както при емболия - силен бодеж, задух, посиняване, студена пот. По-късно се явява кашлица, температурата се повишава. Болният започва да отделя кървави храчки, които след 3-4 дни обикновено изчезват. Постепенно състоянието се подобрява.

Последствията зависят от големината и положението на засегнатата част от белия дроб. Малки задръствания остават съвсем незабелязани. Ако гнездото на "тапата" лежи непосредствено под плеврата, тогава същата може да се възпали и да се получи кървав плеврит; ако ли тази "тапа" е възпалителна, тогава се развива т. нар. инфаркт-пневмония, когато тя е гнойна, развива се белодробен абсцес и т. н.

Предсказание. Емболията понякога завършва със смърт. Белодробният инфаркт, правилно лекуван, оздравява за 2-4 седмици. Възможни са и усложнения - плеврит, пневмония, абсцес или гангрена.

Първа помощ. Веднага по спешност да се повика лекар специалист. До оказване на лекарска помощ народната медицина препоръчва да се разкопчаят яката, ръкавите и др. стягащи части от дрехите на болния, да се напръскат лицето и гърдите със студена вода, болният да се сложи на легло по гръб с високи възглавници.

Ако състоянието на болния позволява, да му се даде очистително, на стъпалата му да се сложат грейки и кожата на тялото му да се разтрива леко с вълнени парчета или със сухи длани, след което да се остави да лежи по гръб съвършено неподвижен и напълно отпуснат.

За намаляване на болките върху гърдите да се сложат 2 торбички с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 ч), засилен с 5-9 диви кестена, настъргани с кората. Ако пулсът намалява, тогава в областта на сърцето да се сложи компрес от два ката с камфоров спирт, съчетан с коремен компрес (отпред) от вода и оцет наполовина, а на цялата глава - студени компреси или торбичка с настъргани сурови картофи, или пък торбичка със суров счукан кромид лук, посолен с 2 с. л. сол. Държат се, докато се затоплят, след това, ако болният не спи, се сменят с други.

При задух веднага да се сложи на сърцето компрес с кисело мляко и да се изпие 1 винена чашка отварка от орехови черупки (5 с. л. в 0,5 л вода се варят 30 мин, след това в същата отварка се добавят още 1 пълна с. л. лешникови листа и 1 ч. л. дилянка - корени - и се варят още 10 мин, а като изстине, се прецежда)..

Народната медицина прилага следното лечение.

I. Сутрин, обед и вечер 20 мин преди ядене да се взема по 1 с. л. от следната смес: 500 г чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от бадеми, счукани на кашица, 3 месести лимона, смлени на машина за месо заедно с корите, по 10 г обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят и 15 капки ментово олио.

II. 20 мин след това при болки в гърдите да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, борови връхчета, волски език, лепка, невен, магарешки трън (цвят), маточина, пача трева, розов цвят (листенца) и слез - по 30 г от всяка билка. От тази смес 2 пълни с. л. се запарват с 0,5 л кипяща вода и след това на тих огън се вари още 10 мин; като изстине, се прецежда.

При високо кръвно налягане да се пият 100 г отварка от акация (листа), листа и цвят от бъз (свирчовина), зайча стъпка, хмел и полски хвощ (цвят и листа) - по 50 г, и дилянка (корени) 30 г. От тази смес 2 с. л. с прибавка на 3 листа от лимон в 0,5 л вода се варят 10 мин на тих огън и като изстине, се прецежда.

Диета. Първия ден се пие само чай от лайка с кафена чашка и на три пъти по кафена чашка мед, разреден с вода и лимонов сок. Или пък прясно мляко и вместо хляб - накиснати сурови овесени ядки (от вечерта се накисват 6 лъжици овесени ядки в 10 с. л. мляко). Седем-осем дни (докато болният започне да сяда в леглото) храненето да се извършва с лъжичка, и то бавно. Течностите се дават също с лъжичка или със специални чашки с извито чучурче. Храната и течностите да са винаги топли. Храненето да става в строго определени часове, и то 5 пъти дневно с малко количество храна; вечерята - винаги в 18 ч със значително по-малко и по-лека храна. Течности болният не трябва да получава дневно повече от 600-800 г, в които се включват и млякото, отварките и пр. Винаги да се дават по-малко от 150 г наведнъж, като се пие на глътки и бавно. Храната да не е солена, кисела и люта. С нея трябва да се регулира и стомахът, за да няма газове, запек, диария, болки и пр. Консерви, алкохол и тютюн не се дават. В този случай особено се препоръчва суровоядство с добавка на обяд и вечеря да се изяждат по 4 с. л. смлени орехи, поръсени със захар. След това да се прибягва до лека вегетарианска храна, слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет по вкус. Преди ядене да се изпива по 1 кафена чашка сок от печен кромид лук. След ядене добре е да се взема по 1-2 ч. л. от крема за усилване на сърцето: 100 г мед, 100 г прясно краве масло, 100 г тиквено семе (обелено и счукано) и 100 г ориз, опечен до бежов цвят и счукан на прах.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие по няколко глътки отварка от ленено семе 1 с. л., алтея (корени и цвят) по 1 с. л., лешникови листа 1 с. л., анасон и сладко коренче по 1 ч. л. - в 600 г вода да се вари на тих огън 10 мин; като изстине, се прецежда.

III. 2 ч след ядене да изпива и 1 чашка от 50 г отварка от босилек, маточина, лавандула, липов цвят, риган и хмел - по 50 г. От тази смес 2 с. л. с прибавка на по 1 ч. л. кори от портокал и дилянка (корени) се запарват с 600 г вряща вода и се вари 10 мин; като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек да се взема по 1 с. л. от сместа, посочена в точка I, последвана от поставяне върху болното място на торбички, напълнени с топла лапа от печен, обелен, нарязан и полуизстискан кромид лук, поръсен с 1-2 с. л. царевично брашно (за да се отнеме излишната влага на лапата) и 1 с. л. захар. Вместо това може да се използва хладък пресен селски хлебен квас, засилен с 3-5 с. л. диви кестени, настъргани с кората, или пък с 2-3 с. л. зелени листа от магданоз, попарени с малко вода, за да омекнат, и след това на ситно нарязани. Втората вечер се поставя торбичка, напълнена с топла лапа от прясно зеле, сварено с малко мляко да стане гъста лапа и след това поръсено с 1 с. л. захар, или пък торбичка с пресен селски хлебен квас, засилен, както е казано по-горе. Едновременно и в двата случая се прави и коремен компрес, натопен в топъл чай от лайка (2 с. л. в 500 г вряща вода се варят 5 мин и като изстине, се прецежда), а на тила - торбичка с чист селски хлебен квас, засилен с 1 с. л. диви кестени, настъргани с кората.

V. Сутрин. Фрикция на подмишниците, гърдите, корема и половите органи с хладка вода, а след това (ако може) добре е да се направят 5-7 леки вдишвания, като се държи пред носа лист от здравец или пък друго любимо цвете.

Неделя. Ако болният се чувства добре, може да си почине от всичко с изключение на билките и диетата; ако не се чувства добре, лечението продължава.

Важни добавки. 1. До десетия ден болният да пази пълен покой. Да отбягва да говори, може само да шепне.

2. Да не се става, да се ползва уринатор и подлога (памперси). Клизми не се разрешават.

3. Леглото да е с матрак, а главата на болния да бъде към стената. Да не е близо до врата и прозорец.

4. Ставането от леглото трябва да бъде предшествано поне от 15-дневно сядане в него с увиснали крака (краката висят първите дни по 5 мин, после вече до 30 мин). Ставането и прохождането става само в присъствие на лекаря, и то най-рано на втория месец.

5. Духът на болния има голямо значение за оздравяването. Болният трябва да вярва, че ще оздравее, да не се нервира и вълнува.

Важно условие да се предпазят дихателните органи от болест е да се диша винаги чист въздух. Затова е хубаво да се прекарва повече време сред природата, помещенията да се проветряват, в топло време да се спи на отворен прозорец. Полезно е да се правят упражнения, особено дихателна гимнастика, и то на чист въздух. Вдишването трябва да става през носа, а издишването през устата.

Много важно е да се създаде навик да се стои и ходи с изправено тяло, изпъкнали гърди и прибрани назад рамене, а не в прегърбено положение. Всеки ден или през ден са полезни хладни фрикции на гърдите и слънчеви бани. Мъглата е вредна.

Всички мерки дават особено добри резултати, ако се прилагат още в детството и юношеството, когато тялото се развива.

При лечение на гръдните болести е много важно да се усили съпротивителната способност на тялото и да се отстранят вредните влияния. Трябва да се осигурят здрава храна, хигиенични условия и добър сън. Наред с природосъобразното хранене трябва да се вземат мерки за усилване на кръвообращението и дишането. За тази цел наред с въздушните бани най-подходящи са компресите и изтриванията (фрикциите).