Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Остеомиелитът е възпаление на костта. Разграничават се 3 основни вида: хематогенен (предаден по кръвен път), от съседно огнище и остеомиелит от директно проникване на бактерия при травма или операция.

При хроничния остеомиелит се нарушава кръвоснабдяването на сегмент от засегнатата кост. В резултат на това страда храненето на костта с оформяне на некротични участъци (мъртва кост), които са подходяща среда за бактериалния растеж.

Лечението се определя от стадия на болестта. Предварително се документира на рентгенова плака и магнитно-ядрено сканиране обширността на патологичния процес. Цялостното отстраняване на всички ангажирани във възпалението костни и меки тъкани, стабилизирането на костните фрагменти и прилагането на адекватна антибиотична терапия са основните моменти в лечебния процес. Целта е след изчистването мъртвите и възпалени тъкани да се заместят с жизнени.

Добре захранените меки тъкани около костта определят в значителна степен успешния изход от лечението. Поради това често се правят мускулни транспозиции (преместване на мускули), за да се запълнят дефектите около костта. При костен дефицит се извършва костно присаждане по начин, подходящ за конкретния случай.

Същественият момент от лечебния процес е подходящо избраната от лекуващия лекар комбинация от антибиотици, активни срещу съответния причинител, изолиран от раната. Антибиотикът може да се приложи венозно и локално в огнището на възпаление под формата на перли, импрегнирани с антибиотик. При възможност се препоръчва и използването на хипербарна оксигенна терапия.

Лекуващият лекар трябва да съобрази и следните неблагоприятни общи и локални фактори: бъбречни и чернодробни заболявания, имунен дефицит, захарен диабет, венозен застой и лимфен оток на крайника, компрометирано артериално хранене, цикатризиране на меките тъкани и други.