Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Тиреоидитът на Хашимото е доброкачествено автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, което само по себе си не дава усложнения. Такива могат да се развият в случаите с нарушена функция на жлезата, ако тя не бъде своевременно диагностицирана и лекувана.

При нелекуван или недобре компенсиран чрез прием на тиреоидни хормони хипотиреоидизъм усложненията са главно от страна на сърдечносъдовата и нервната система - ранно и ускорено развитие на атеросклероза, повишено кръвно налягане, исхемична болест на сърцето и/или съдово-мозъчна болест с последващи сърдечни или мозъчни инциденти (инфаркт, инсулт). Настъпването им се благоприятства от редица фактори, които са в пряка връзка с намалената секреция на тиреоидни хормони - повишени нива на холестерола, хомоцистеина и свободните радикали в кръвта.

Ако системното заместително лечение с Л-тироксин е под контрол и в адекватни дози, рисковете за настъпване на подобни усложнения се елиминират. Освен това се предотвратява задълбочаването на хормоналния дефицит вследствие потискане на автоимунния процес и оксидативния стрес в жлезата.

Факторите на средата също са от значение.

Неблагоприятно отражение има консумирането на някои храни.

На първо място това са богатите на йод продукти. Такива са орехите, морската риба и другите морски деликатеси.

Зелето в различните му варианти, цвеклото, зрелият боб и фъстъците трябва да се избягват, тъй като съдържат органични вещества, които блокират синтезата на тиреоидни хормони.

Крайно неблагоприятно отражение върху автоимунния процес и хипотиреоидизма има тютюнопушенето, което трябва да се забрани от първия момент, в който се диагностицира заболяването.

Болните с тиреоидит на Хашимото са застрашени и от някои други заболявания - фиброкистозна мастопатия, косопад, различни автоимунни заболявания от ендокринно или неендокринно естество. Затова са необходими активно наблюдение и целево изследване.