Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Инхалаторните инсулини са прахообразни субстанции или течни разтвори за вдишване през модерно инхалационно устройство. Сухите са по-стабилни на стайна температура и по-лесно запазват стерилността си, но течните позволяват по-точно дозиране.

Първият препарат за лечение на възрастни с диабет тип 1 и 2 бе одобрен от Европейската комисия и в САЩ през януари 2007 г. В последна фаза на изследване и предстоящи за одобрение са и други препарати от тази група.

Те имат сходна характеристика. Началото на действието им след вдишване е като на бързодействащите инсулинови аналози, т.е. по-бързо от бързодействащите човешки инсулини, инжектирани подкожно. А продължителността на действието им е както на човешките (6-8 часа). Следователно те трябва да се инхалират преди всяко основно хранене, без да отпада нуждата да се инжектира еднократна доза базален инсулин (обикновено вечер).

Данните от проучвания са показали отлична ефективност на инхалаторния инсулин със значимо по-изразено намаление на кръвната захар на гладно и след нахранване, сравнено с ефекта от инжекторните инсулини.

Около 25% от болните са съобщавали за поява на лека до умерена кашлица в началото, но тя е минавала спонтанно, без да се прекратява терапията. Хипогликемиите са най-честите странични ефекти, като при пушачи те са доста по-тежки. Болните, които желаят да преминат на инхалаторен инсулин, трябва да спрат пушенето най-малко 6 месеца преди началото на терапията.

Действието на инхалаторните инсулини не се променя при остри инфекции на горните дихателни пътища, но самата инфекция нерядко изисква временно повишаване на дозите вследствие на по-високи инсулинови нужди.

Цената на лечението с инхалаторен инсулин е 4 до 5 пъти по-висока в сравнение с инжекторните форми.