Отговаря д-р Юлия Григорова, консултант на в. "24 часа" по гастроентерология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Цепването на аналната лигавица (анална фисура) се появява най-често в резултат на упорит запек, възпалителни заболявания или травматични увреждания. Фисурата може да бъде разположена по цялата окръжност на ануса, но най-често се намира по задната му страна към опашната кост. Дължината й може да варира от 2-3 мм до 15-20 мм. Фисурите могат да бъдат единични и множествени.

Според времето на образуването си и състоянието на лигавицата, аналните фисури са два вида:

1. Остри (пресни) - разкъсана лигавица, кървящи ръбове и дъно.

2. Хронични (стари) - с уплътнено дъно, заобиколени от окръглен стар вал от възстановителна тъкан.

Диагностицирането се извършва чрез:

1. Клинична анамнеза и преглед.

2. Преглед на перинеума и ректално туширане.

3. Ано- и ректоскопия.

Често пъти цепванията на аналната лигавица могат да се съчетават с гнойни абсцеси, възпалени хемороидални възли или перианални фистули. Лечението им е строго индивидуално при всеки болен. Задължително е то да се назначава след обстоен преглед и консултация от гастроентеролог или хирург.

Най-общо лечението на неусложнените пресни фисури се състои в бани с разтвор на смрадлика или лайка няколко пъти на ден за по 15-20 минути и намазване на аналната област с епителогонични мехлеми. Ако оплакванията не отзвучат за 10-15 дни, е необходима нова консултация с лекар.

Лечението на хроничните анални фисури (цепвания) е оперативно. Необходим е опитен хирург, който да прецени състоянието на аналната лигавица, мускулатура и вида на оперативната интервенция.

Когато аналната фисура е съчетана с абсцеси, фистули или възпалени хемороидални възли, те се лекуват едновременно. Дали лечението ще е медикаментозно или оперативно, решава лекарят. При всички случаи е необходимо да се премахне причината за заболяването (лечение на запека, възпалителните или травматичните увреждания и др.).