Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Кората на човешкия мозък е най-висшата форма на материята. С образуването на гънки в нея се увеличава многократно повърхността на мозъка. По този начин се повишава коефициентът на полезно действие на единица обем мозък като уникална система за съхраняване на информация и за усъвършенстването на интелекта на човека.

Видът и количеството на гънките на мозъчната кора са уникални за всеки човек. Зависят предимно от наследствеността, което предопределя възможностите за максимално и индивидуално развитие на интелекта и паметта.

Но структурата на мозъчната кора само предопределя терена за индивидуално усъвършенстване. То е неограничено за отделния индивид. Човек използва през живота си само около 4% от потенциала на своя мозък.

Многото гънки не са предопределящи за нивото на интелекта. А също и относителното изглаждане на част от тях може да няма клинично значение, особено ако това не е обективно проявено по отношение на интелекта, паметта и другите чисто човешки качества. Количеството и дълбочината на гънките на мозъчната кора, съчетани или не с клинични изяви от страна на паметта и интелекта, са индивидуални.

Съвременната апаратура за изследване на мозъка вече позволява да се наблюдават немислими досега подробности за състоянието на мозъка и тяхното клинично значение за отделния човек. Но външната структура е само една от многостранните оценки. Те трябва да се съпоставят с други клинични прояви от дейността на мозъка.

Хипотрофията и атрофията на части или на целия мозък може да е израз на различни болестни процеси, свързани със съдови (инсулти), възпалителни (енцефалити), дегенеративни (алцхаймер и други деменции) и други болестни състояния (тумори, травми), водещи до различно изразени клинични симптоми. Сред тях са интелектуални, говорни нарушения, парези, парализи, зрителни, паметови и слухови разстройства, хронично главоболие.