Отговорът е от книгата на светилото на българската дерматология проф. д-р Любомир Странски.

Лихен рубер планус е кожна болест, която се харатеризира с типичните лихенни папули. Това са виолетови пъпчици, с гладка, блестяща повърхност, върху която има белезникави ивици. Тези пъпчици рядко са единични, най-често са групирани. Те сърбят силно.

Най-честата им локализация са предмишниците, половите органи, устната и гениталната лигавица, но обривът може да бъде пръснат и по цялото тяло. Белезникавите ивици по лигавиците на устата и половите органи не могат да се отстраняват механично. Космите и ноктите също се увреждат, като се появяват типични нокътни промени с разрушаване на нокътя под формата на буквата V.

Космите могат да опадат временно, а в редки случаи и за постоянно. Причината за болестта е неизвестна, като най-често се обвиняват психични фактори и вещества от околната среда. Смята се, че роля имат и някои лекарства против високо кръвно налягане и някои обезболяващи. Реакция на лигавицата в устата биха могли да провокират лошо направени протези, амалгамени пломби и употребата на пикантни храни.

За болестта е характерен т.нар. Кьобнеров феномен. При него на места на травма, одрасквания и рани кожата реагира с папулозен обрив. Той може да е във формата на пръстени (ануларен лихен рубер планус), може да е и по хода на нервите. Особена е локализацията по дланите и стъпалата, където е ограден от фина бяла рогова якичка. Това наподобява обривите при вторичен сифилис, което плаши болните, но серологичната проба отхвърля венерическото заболяване.

Обриви, подобни на лихен, има при в някои професии, най-често фотографската, при хора, работещи с цветни проявители. В редки случаи има и мехури върху типичните папулки.

При неясна причина болестта продължава около 2 години. На мястото на преминалия обрив понякога остават дълго време тъмни пигментации.

Много автори съобщават за съчетание на лихен рубер планус с хепатит C. Такива са и нашите наблюдения. Не е установен механизмът на тази връзка, но е препоръчително всички болни да се изследват за хепатит, с което се постига ранна диагностика на тази опасна чернодробна болест.

Лечението се състои в отстраняване на причиняващия фактор (медикамент, химикал и др.) и болестта минава спонтанно. Използват се и локални кортикостероидни кремове, както и медикаменти, успокояващи централната нервна система, която е в явна връзка с болестта. Когато локализацията е в устата, е нужна ревизия на всички пломби и протези и подходящ хигиенно-диетичен режим.