Пациентите на фонда за деца да са спокойни, цялата му дейност се прехвърля в здравната каса, казва шефът й

- Д-р Дечев, каква част от управленската си програма успяхте да изпълните от юли, когато поехте поста, досега?

- До момента изпълняваме поетото като ангажименти през юли. Факт са новият механизъм за заплащане на лекарствата, новата наредба за медицинските изделия, даже този месец приключваме договарянето им.

- Какви са промените там?

- Въведохме критерии за качество на медицинските изделия, които касата плаща, и дадохме възможност част от тях да се плащат директно на търговеца, който ги доставя, а не както досега - на болниците. Това значително понижи цените в някои групи изделия. Парите, които пестим, позволиха нови изделия да влязат в списъка.

Направихме и нов правилник за организацията на касата, като се концентрирахме върху дейността на контрола.

- Като бивш директор на болницата “Св. Иван Рилски”, и сега от другата страна - като шеф на здравната каса, споделете опита си как се управлява болница, къде се греши и дали могат да се оправят проблемите с общинските лечебни заведения?

- Не бих влязъл в ролята на човек, който дава предложения как да се управлява болница, защото всяка една си има особености. Механизмите са различни. Моделът при частните болници е печеливш модел. Организацията на работата там е много по-добра и гъвкава, с много повече възможности за подбор на дейности, както и на пациенти, които могат да доплащат. Както болниците са разделени на държавни, общински и частни, така и пациентите у нас, колкото и да е нелицеприятно, са две групи - такива, които могат да доплащат, и такива, които не могат, защото са с прекалено ниски доходи.

Частните болници са ориентирани изцяло към групата на тези, които могат да доплащат. Поради това по отчета на такава болница ще се види, че приходът й от касата е не повече от 40% от общия. Всичко останало е кешово плащане. А при една общинска болница 95% са по линия на касата. Оттам идва голямата разлика. Държавните и общинските болници са създадени да решават медицински и социални проблеми на хората. Докато частна болница се създава с една цел - инвеститорът, който е вложил в нея пари, да получи печалба. Затова държавата е длъжна на този контингент от хора - не по-малко от 3 млн. души, които нямат възможност и да искат да си доплащат, да им осигури достъп до здравеопазване. Този достъп няма къде другаде да е освен в общинска или държавна болница. Сегашният модел излезе неподготвен именно за тези хора. За другите той работи добре, затова трябва да се мисли за промяна.

В момента вместо в центъра на системата да стои пациентът, стои болницата. Има или няма дейност, в нея трябва да влязат пари, за да може да плати заплати и разходи. Принципът да плащаме това, от което има нужда пациентът, го превърнахме в това да осигуряваме бюджет на някоя болница като каса, което тотално промени модела. Ако се приложат единни критерии по тези три параметра - кадрова обезпеченост, апаратура, битово състояние на болницата, гарантирам, че от общинските болници минимум 3/4 ще отпаднат веднага. Но пък не може тези региони да се оставят без болница. Затова принципът на търговско дружество за болница, която има най-вече социални функции, е в противоречие с реалността.

Трябва да се помисли доколко такъв тип болници трябва да са с подобен статус и дали да не станат чисто бюджетни. Това важи и за спешните болници. Представете си, че пожарната е на същия принцип и се заплаща на пожар. Тогава 24 часа държавата щеше да гори. Със спешната болница е същото. Алогично е да се плаща на брой случаи, защото в даден период може да няма. Как тогава ще се получат пари за заплати, при положение че там 24 часа се поддържа екип.

Проблемът в каква част моделът на търговско дружество е приложим за всички, е основен, върху който трябва да се мисли.

- След поредната скринингова програма на Столичната община кметът Йорданка Фандъкова предложи всички общини да бъдат обхванати от такива програми и да ги плаща касата. Това възможно ли е?

- Възможно е, разбира се, въпросът е, че трябва да може да се финансират. А средствата, които има касата, не позволяват такива действия. Знаете, че има напрежение в болниците. Искат повече пари. От 30 страни в Европа България е на първо място по дял на разходите си за болнично лечение. 50% от нашите пари отиват за това. И въпреки че са толкова, като процент пак не стигат. На първо място сме и като дял за лекарства. 30% от бюджета отиват за тях, като пак не достигат. За да се направи такава програма, трябва отнякъде да се вземат средства. Откъде, ако в системата не влязат повече пари?

- Защо парите никога не стигат?

- Защото събираме по-малко средства от това, което искаме да платим с тях. Тогава се получават и проблемите. Поради тази причина трябва да се предложат механизми, чрез които системата да се финансира допълнително.

- Какви са те? С по-висока здравна вноска ли?

- Този механизъм беше предложен от здравния министър и като цяло не беше приет от обществото. Ако не искат хората да плащат повече вноски, средствата трябва да дойдат от друго място - чрез отделяне на част от цената на определен вид стоки, които да влизат в бюджета за здраве например.

Има държави, които правят това, като заделят някаква част от всеки литър гориво. Друг възможен продукт са цигарите. Само за таргетна терапия при рак на белия дроб касата заплаща над 30 млн. лв. годишно. А 9 от всеки 10 заболели са пушачи. Но това е решение на политическо ниво. Най-логично е, когато използваш нещо, което уврежда здравето ти и потенциално ставаш по-голям потребител на касата и черпиш повече средства, в този вид стока, водеща до това заболяване, да има процент от нейната цена, който да отива в здравния бюджет.

- Остават дни до прехвърлянето на Фонда за деца и Комисията за лечение в чужбина към здравната каса. Какви ще са процедурите след 1 април?

- На практика няма да има промяна в ангажимента на родителите или по някакъв начин да се променя редът. Фондът беше отделна структура и нейният контингент от пациенти се изпращаше за лечение в чужбина, а и у нас по ред, който беше извън касата, т.е. документите се обработваха извън касата. На практика обаче повечето решения на фонда за издаване на европейски формуляр и до момента минават през касата.

Чисто технически проблемни са дейности, които касата не извършваше, а именно логистика, преводачески услуги, транспорт, осигуряване на придружители и т.н. Всичко това ще бъде нова дейност за нас и поради тази причина е предложено на всички, които работят във фонда в момента, да преминат към касата със същите си дейности. Идеята е териториално фондът да се прехвърли към НЗОК, за да бъдат на едно място всички европейски плащания по линия на здравното осигуряване.

Структурата остава същата, само че в касата под формата на отдел към дирекция “Лечение в чужбина и координация на системите за социална сигурност”. Хората независимо от тяхната възраст ще бъдат приемани в една и съща приемна и обслужвани от един и същи контингент на касата.

Цялата дейност на фонда се прехвърля едно към едно в НЗОК.

- Пациенти, които се притесняват как ще се осигуряват лекарства, нерегистрирани у нас, които досега фондът можеше да заплаща.

- Има наредба, в която е указано какъв е редът и как се изписват протоколи за тези медикаменти. Няма да има проблем с тях.

- Как ще се подават документи за кандидатстване?

- Трябва да се спазва редът до момента, т.е. ако е имал право даден пациент да подава заявление в регионалната здравна каса за дадено заболяване, ще си подава по този начин. Ако досега са подавани документи във фонда, от 1 април ще се промени само адресът.

- Здравното министерство променя Наредбата за цените на лекарствата - предвижда се всеки нов медикамент, плащан от касата, да е получил положителна оценка в 3 страни - Великобритания, Германия и Франция. Как това ще се отрази на лекарствената политика на НЗОК?

- Това е наредба на здравното министерство, а не на касата. Има комисия за оценка на здравните технологии и това са критерии, които трябва да покрие даден производител, за да може да кандидатства. Според мен те са много високи и достъпът до иновативни лекарства може би ще се затрудни. Защото има немалко случаи, в които даден иновативен медикамент няма тези три положителни оценки. Още повече сега зависи и как ще се развие ситуацията в Англия. Ако тя не е част от ЕС, може би трябва да се коригира броят на страните или да се изискват две от тези три оценки. Тогава нещата биха били по-поносими.

- Какво друго се променя с тази наредба?

- Дава се право на касата да предлага на Съвета по цени и реимбурсиране да включи нови лекарства в позитивния лекарствен списък (ПЛС) на база на наша собствена оценка за ефективността на даден медикамент.

Ще изискваме информация от производителите доколко цената, която ще плаща касата, е обвързана с ефективността на препарата. Тоест, ако медикаментът кандидатства в група, в която касата вече има такива лекарства със същите или много близки показания и противопоказания, но той идва със значително по-висока цена, касата ще може да изиска доказателства, че тази по-висока цена е обвързана и с по-висока ефективност. Обикновено процентът на по-високата цена би трябвало да бъде аналогичен и с процента на по-високата ефективност на този продукт. Ако такава няма, ще трябва да се стигне до договореност под формата на отстъпки.

Освен това пак по искане на НЗОК ще може да се изисква преоценка за продукти, които вече са в ПЛС, което също отдавна чакахме да се случи.

- Защо е важно НЗОК да може да предлага за преоценка на здравните технологии лекарства, които вече са в ПЛС?

- Защото някои от тях са влезли в списъка, без да са преминавали тази оценка, а някои от тях са огромен разход за касата.

- На какъв етап е въвеждането на единственото засега лекарство за спинална мускулна атрофия Nusinersen?

- Не мога да кажа на какъв етап е, защото касата има ангажимент само към плащането на лекарството, а не към организацията по прилагането му. Относно плащането поемаме ангажимент да го плащаме, независмо дали ще е в България, или в чужбина. За да се включи лекарството в ПЛС, самият производител трябва да кандидатства, което не знаем на какъв етап е.

- Искането на 3 оценки би ли забавило лекарството, тъй като във Великобритания то не е разрешено?

- Не знам на каква фаза е там лекарството. Когато правихме проучване, то се прилагаше в 14 страни в Европа, а в 16 - не. Но тук се връщаме към генералния проблем, свързан с редките болести. Това е проблемно място в лекарствената политика на държавата. Ако се учим от положителния опит по света, би трябвало редките болести да се изведат в т. нар. национални програми, които да не зависят от това дали има пари касата, или не, както и от други регулаторни мерки, разбира се, но тяхното финансиране трябва да е гарантирано.

- Една от промените в наредба 10 за плащането на лекарства от НЗОК е улеснява достъпа до нови медикаменти. Обяснете повече.

- Да, за първи път се предлага механизъм, който да гарантира финансова предвидимост на разходите на касата за лекарства. Той има няколко посоки, като приоритет е улесненият достъп на пациента до всички нови лекарства. Досега имаше бюрократични тежести, които затрудняваха болния да стигне до изписването на протокол, за да получи даден иновативен медикамент.

Сега този ред ще се облекчи значително, бюрократичните пречки ще станат по-малко, а пациентът ще има по-бърз достъп до лекарството.

Предвидимостта в бюджета на касата за медикаменти пък е свързана с това, че фармакомпаниите вече ще поемат ангажимент, ако за даден период отчетат по-голям оборот през 2019 г. спрямо същия период през 2018 г., да поемат разликата за своя сметка. Това означава, че ако даден продукт миналата година е имал 100 единици оборот към касата през първите 3 месеца, а сега в края на тримесечието той е 110 единици, тези 10 в повече НЗОК не заплаща.

- По-високият оборот може да се дължи на по-голям брой пациенти, които да се нуждаят от лекарството. Защо фирмата производител трябва да плаща разликата и няма ли да се отдръпнат фирми по този начин?

- Няма да се отдръпнат, първо, защото си гарантират тези продажби, и, второ - реалните им продажби през 2019 г. ще станат база за 2020 г.

- Но така всяка година може фирмата да надвишава бройката и да се налага да плаща?

- Така е, но и всяка година ще повишава оборота си.

- Така ли ще е и с онколекарствата?

- Не съвсем. Всички онкомедикаменти са в една група. Този механизъм на връщане на средства влиза в сила само ако разходите за цялата група лекарства са повече от тези за същия период на 2018 г. Ако дадена компания в групата направи по-висок ръст, но друга - по-малък, нещата ще се уравновесят и на този с по-високи продажби ще му бъде платено всичко, но не трябва да се превишават разходите за общата група онкология. Това гарантира, че касата не може да плати повече, отколкото е заложено в бюджета, без по този начин обаче да се ощетява достъпът на потребителите до лекарства.

- На 15 март касата навършва 20 години. Какво предстои?

- Тежко детство имаше касата (смее се). Сега влизаме в по-зряла възраст и трябва да сме по-адекватни на ситуацията.

ВИЗИТКА

* Роден на 21 март 1955 г. в Казанлък

* Завършил отоларингология в София

* Преминал курсове “Основи на болничното лечение”, “Анализ, прогнозиране и управление на болничния капацитет”, “Болнични информационни системи”, “Здравна политика и обществени комуникации” и др.

* От 2001 до 2004 г. заема ръководни постове в НЗОК и “Софарма”

* 2008-2015 г. е директор на болницата “Св. Иван Рилски”. Поема поста повторно през 2017 г.

* Шеф на НЗОК от юли 2018 г.