Отказ от непознат маршрут и новости, съмнения за грешки и много проверки, избягване на оживени места. Често преди забравянето “какво обядвах” се появяват смущения в екзекутивната функция – тя е определяща за интелекта, казва Лъчезар Трайков - най-известният български специалист по деменциите, академик на БАН и професор в Медицински университет – София, ръководител на Катедрата по неврология, шеф на клиничния и изследователския екип в Александровска болница, специализирани в диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции, паркинсон, атипични паркинсонови синдроми и други болести на централната нервна система.

Завършил е медицина през 1983 г. Специализирал и работил във Франция.  Ръководи изследователски проекти и проучвания, член на редколегии и рецензент в авторитетни издания по неврология. Автор на над 680 научни труда с 2840 цитирания – повече от 330 публикации и 346 участия на конгреси. Един от постоянните членове на Лигата “Лекарите, на които вярваме”, поддържана от ежегодните номинации на читателите на в. “24 часа”.

- Акад. Трайков, след интервюто ви за възможността алцхаймер да стане лечима болест, последваха въпроси от читатели за ранните й признаци. Кои са те?

- Доскоро науката смяташе, че болестта на Алцхаймер известява своето начало само с пробиви в паметта. Че е започнала да променя мозъка и човек забравя скорошни събития. Това знание не е загубило актуалност, така е, но вече знаем, че забравянето от типа “не помни какво е обядвал”, е най-първи белег на болестта при малък брой пациентите – 25-30%. Но е безспорно, че рано или късно симптомът се появява при всички болни, но много често е предшестван от други.

Част от тези по-ранни знаци са за намалена способност на мозъка да обработва бързо постъпваща информация в непозната среда и да подсказва правилни решения. Това е екзекутивната функция на мозъка, за която в медицината се говори от 1994 г. Тази дейност е може би най-близо до смисъла на думата “интелект”.

ПРеди го дефинирахме като механичен сбор от различни функции – памет, реч и всичко останало, свързано с ума, за да получим като мярка някакъв коефициент на интелигентност. И не можехме да си отговорим защо много хора с висок коефициент на интелигентност не се реализират добре, не “оцеляват”, не заемат очакваното добро място в обществото, не стигат до висок социален и професионален статус. Оказа се, че коефициентът не е мерило за интелекта. Това са екзекутивните функции, при които след бързото ориентиране в обстановката и обработката на постъпващата от всички сетива информация мозъкът намира правилното решение и набелязва, планира стъпките за изпълнението му. Смущенията в тази дейност са най-ранен червен сигнал за алцхаймер.

- Коя житейска ситуация го илюстрира?

- Класически пример са затрудненията човек да си представи маршрута и да планира откъде да мине или какви превозни средства да смени, за да стигне до място, на което не е ходил. В по-млада възраст и в по-добра когнитивна форма това е рутинно действие. Но когато човек е на 65 г. и повече, започне да се отказва от отиване до непознато място, когато пътуването му създава тревожност и съмнение, че ще се справи. Това е лош знак. Въпреки че съвсем в началото той сякаш сам себе си заблуждава, като го отдава на всевъзможни причини: лошо е времето да обикалям; болят ме ставите да се качвам на рейс; запъхтявам се да бързам…

- Други сигнали?

- Ако не е черта на характера през целия живот, в седмата декада отказът от срещата с новото е издайник на влошена когниция. Съветът ми към всички хора в късна възраст е: не се плашете от непознатото - от алтернативна посока за разходка, от отиване в далечен град, от технологиите, от новите функции на телефона, от неизпробвани дейности, само защото сте на 65 и повече години. Мой шеф например си купи първия компютър на тази възраст и след 3 месеца сам си правеше презентациите. Ако към любознателността във всяка форми добавите и много четене, креативни нагласи, хобита, имате по-добър шанс мозъкът ви да остарява с нормалните физиологични темпове.

- Какви други случки илюстрират скрито начало на алцхаймер?

- За хора в рисковата възраст, които обаче са още ангажирани професионално, е типична появата на несигурност, че са така перфектни и експедитивни като в предишните години, въпреки че натовареността им не се е променила. Започват по-често да се самопроверяват по няколко пъти, да се съмняват дали не са сгрешили, или пропуснали нещо. Това води до забавяне и човек си казва: работата не ми е станала повече, а времето не ми стига.

Съвсем ранна проява на алцхаймер е избягването на многолюдни събития под предлог, че е много шумно. Не! Те просто по-трудно следят постъпващата по много канали информация и интуитивно предпочитат “седенки” с няколко души или семейството. Всяко ограничаване в познатото, в рутината, където нещата се случват автоматично, е бързата лента към загуба на когниция.

- Как я откривате?

- Разработили сме с колеги от Франция и други държави методики и тестове, с които да откриваме най-ранните сигнали на болестта. Методите са валидирани за различни възрастови групи и интелектуални области. Ако човек има съмнение, че му се случват неща, които не са в рамките на естественото остаряване, има методи да проверим дали страховете за алцхаймер са основателни.