Какво изяде главата на Луи XVI

Френският крал Луи XVI е екзекутиран на днешния ден през 1793 г. Той заема трона през 1774 г. и не допуска, че най-абсолютната монархия ще рухне съвсем скоро. През 1789 г. парижани щурмуват Бастилията и той възкликва:

- Но това е бунт!

- Не, Ваше величество, това е революция - казва един от свитата.

Формално революционерите не искат да свалят краля. Ден след ден обаче той губи пълномощия. Но е обзет от апатия и не се съпротивлява. Съветват го да напусне Париж и да оглави борбата с революционерите. Кралят обитава двореца Тюйлери, охраняван от отряд на Националната гвардия начело с Жилбер Лафайет. От една страна, Лафайет гарантира неприкосновеност на краля и семейството му, но от друга, следи всяка негова стъпка. На практика кралят е привилегирован пленник.

През септември 1790 г. хора от свитата го убеждават да предприеме бягство. Трябва да се добере до крепостта Монмеди, където е командващият монархическите сили маркиз Дьо Буе. През нощта на 21 юни 1791 г. кралят и семейството му тайно напускат Тюйлери само с трима телохранители. Луи XVI е облечен като паж, но видът му е толкова запомнящ се, че няма шанс да запази своето инкогнито - едва ли някой би го сбъркал.

В град Сен Мену го разпознава пощальонът Жа-Батист Друе и тръгва след кралската карета към Варен. Там отряд хусари чака краля, за да го съпроводи до Монмеди. Те обаче са в единия край на града, разделен от река, а каретата с бегълците спира вечерта в другия. И докато телохранителите установят връзка с хусарите, пощальонът Друе пристига във Варен и вдига тревога. Националната гвардия завардва единствения мост и хусарите искат помощ, за да атакуват. Верни на краля войници пристигат във Варен, но само час по-рано Луи XVI и семейството му са пратени под охрана обратно в Париж.

Бягството усложнява много живота на краля. Той все още не е низвергнат, но го обвиняват в измяна и искат да бъде съден. Донякъде той сам допринася за това като все по-често отказва да потвърждава с кралски укази решенията на парламента.

На 10 август 1792 г. революционерите и гвардията щурмуват Тюйлери и го завземат. Парламентът е подменен от Революционен конвент и на 21 септември 1792 г. той обявява Франция за република. Веднага възниква въпросът за съд и присъда за краля - те биха придали легитимност на щурма на 10 август.

Луи и семейството му са затворени в крепостта Тампл и той е обвинен в заговор срещу свободата на народа и в ред престъпления срещу сигурността на държавата. През ноември 1792 г. при обиск е открита желязна каса с документи. Според обвинението те свидетелстват, че Луи XVI е водил тайни преговори с други монарси и че е подкупвал революционни дейци.

На 10 декември 1792 г. започва процес срещу краля. Съдии са членовете на конвента. Той се държи твърдо и отрича всички обвинения. Никой обаче не се съмнява, че ще бъде признат за виновен. Въпросът е какво наказание ще му бъде наложено. Процедурата по гласуването е 4 дни - от 15 до 19 януари 1793 г. От всеки член на конвента се искат отговори на 4 въпроса: дали е виновен гражданинът Луи Капети (така революционерите наричат краля), дали наказанието му да се определи с референдум, дали да бъде екзекутиран и дали да бъде помилван.

Луи XVI е признат за виновен единодушно от всички членове на конвента. Предложението за референдум е отхвърлено. За смъртна присъда гласуват 387 от общо 721 депутати, 334 са против. Последен шанс на краля дава въпросът за помилването, но то е отхвърлено с 380 гласа срещу 310. Екзекуцията е насрочена за 21 януари.

Като научил присъдата си, Луи XVI поискал да му донесат тома на енциклопедия Британика, в който се описва екзекуцията на английския крал Чарлз I. Прочел и поискал да се прости със семейството си. Разрешили му, след това 2 часа говорил със свещеник и легнал да спи. В 5 часа сутринта го събудили, облякъл се с помощта на камериер, пак поговорил със свещеника и в 8 часа предал завещението си на служител в кметството.

Получил последна благословия и под охрана бил откаран в карета на Площада на ревелюцията. Ешафодът там бил съоръжен с гилотина. Палачът Шарл-Анри Сансон бил потомствен, предците му бесели и при Луи XV.

Трябвало да вържат ръцете на краля, но той сметнал това за оскърбление и се възпротивил. Свещеникът го уговорил да приеме с достойнство и това изпитание.

- Правете каквото щете - казал кралят и се обърнал към тълпата с думите: "Умирам невинен, прощавам на враговете си и се моля кръвта ми да бъде пролята в полза на френския народ и да утоли Божия гняв!"

Под барабанен бой гилотината се спуска и отрязва главата на владетеля. В същия миг асистентът на Сансон я взема, вдига я и я показва на тълпата. Тогава се е смятало, че мигновено отрязаната глава живее още 5 секунди. Вдигат я, за да може екзекутираният да види как ликува публиката при последния си дъх.

Тялото на краля е погребано в общ гроб. Заливат го с негасена вар. Още през октомври кралица Мария-Антоанета споделя участта на съпруга си. След двете кралски особи под гилотината попада още много народ, включително най-пламенният радетел за екзекуцията на краля Максимилиан Робеспиер.

Най-много глави са отразяни от палача Сансон - общо 2918. Той излиза в оставка и умира в съня си на 67-годишна възраст през 1806 г. Наполеон, който за малко да стане клиент на Сансон, поискал да се срещне с него. Питал го дали спи спокойно, след като е пратил на оня свят толкова хора.

"Щом кралете и императорите спят спокойно, защо пък палачът да не може да спи", вдигнал рамене Сансон.

Показват на отрязаната, но още жива глава ликуването на тълпата.