Или защо се налага да има спални в офиса

През 2004 година бях командировка в Япония. Трябваше да пиша за официалното посещение на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски там. Очакванията от визитата бяха големи. Говореше се за привличане на много японски капитали у нас. Имаше няколко срещи с представители на бизнеса, на които той трябваше да говори колко добро място за инвестиции е България. Обикновено на тези форуми журналистите ни слагаха на задните редове, но на един от тях протоколът нещо се обърка и се озовахме точно срещу представителите на японски фирми. На десетата минута никой от нас вече не слушаше какви ги говори Сакскобургготски, а се забавлявахме да броим колко от участниците в срещата са заспали. Спомням си, че щом прехвърлиха над десет, не се сдържах и извадих фотоапарат, за да ги снимам. Буквално след няколко секунди се появи японец и ме помоли никога да не публикувам направените фотографии, защото могат да създадат големи проблеми на спящите хора.

Тогава в Япония прекомерната работа все още се смяташе за двигател на икономическия растеж и макар заспиването на публично място да бе често срещано явление, на него не се гледаше с добро око. Днес обаче не е така. Все повече японски компании въвеждат стимули за служителите си, за да ги накарат да спят повече, включително и на работното си място. Причината е, че преумората намалява производителността на труда и според различни проучвания води до загуби от 138 млрд. долара годишно.

Преди дни британският вестник “Гардиън” писа, че ИТ компанията Nextbeat е изградила две спални помещения за служителите от централата си в Токио. Едното е за жени, а другото за мъже. Помещенията са шумоизолирани и снабдени с устройства за разпръскване на релаксиращи аромати.

За да е сигурно, че нищо няма да смущава техния сън, в спалните е забранено да се внасят мобилни телефони, таблети и лаптопи. Освен това се следи работният ден да приключва най-късно до 21 часа и да не се налага извънреден труд, който се смята за един от основните фактори за самоубийства в Страната на изгряващото слънце. Друга японска компания, която организира сватбени тържества, пък раздава бонуси на служителите си, за да ги убеди да не работят толкова дълго и да си лягат навреме. Тя използва специално приложение за мобилни телефони, което отчита времето за труд и почивка. Служителите, които са успели да спят поне шест часа на нощ, получават точки, които използват за храна в кафенето на фирмата.

Различни проучвания показват, че японците спят около 6 часа и 35 минути, които е с 45 минути по-малко от средното време за сън по света. При това 92,6 процента от хората в трудоспособна възраст в Япония се оплакват от недоспиване. Затова там често можеш да видиш някой да си подремва в обществения транспорт или пък да положи глава на маса в заведение, след като си е хапнал. А и все повече работодатели стават по-толерантни към подчинените си, които притварят очи на работното място, тъй като японското правителство непрекъснато излиза с различни инициативи за повече почивка. Например здравното министерство препоръчва на работещите японци да спят по половин час следобед.

На подремването вече не се гледа като на леност, а като на доказателство, че човек е бил отдаден на работата до изчерпване на силите си. Японците имат даже и специална дума за това състояние – инемури, което означава да присъстваш, докато спиш. Трябва обаче да се знае, че в някои случаи то продължава да е неприемливо. “Ако сте нови в компанията и трябва да покажете колко активно сте ангажирани с работата, не може да спите. Позволено ви е да сторите това, ако сте на 40 или 50 г. и сте високо в социалната стълбица”, обяснява доктор Бригит Стегер от Университета в Кеймбридж. По думите ѝ съществува и етикет за инемури. „Не може да спиш на масата. Трябва да седиш, сякаш внимателно слушаш и просто си навел глава надолу”, казва Стегер.

Японния обаче не е единствената страна с подобни проблеми. Изследване показва, че недоспиването струва на американската икономика 411 млрд. долара годишно, в Германия загубите се изчисляват на 34 млрд. долара, във Великобритания – 30 млрд. долара, а в Канада – 12 млрд. долара. У нас такива проучвания все още не са правени, тъй като недостигът на кадри и необходимостта наличните служители да работят извънредно, за да изпълнят в срок дадени поръчки, се наблюдават едва през последните години. Все още на тази ситуация не се гледа като на проблем, а като на възможност за по-високи доходи.

Недоспиването твърде лесно се приема като част от нормалния ритъм, но това е огромен проблем, който създава още по-големи щети, казва австралийският професор Дейвид Хилман. Според различни проучвания между 20 и 30 на сто от работещите по света се оплакват от липса на сън всеки ден. През последните години средната продължителност на съня е намаляла от 9 на 7 часа и половина. Съществуват редица изследвания, които показват, че недостатъчната почивка води до редица болести. Заради недоспиване и умора само в САЩ застрахователните компании харчат по 56 милиарда долара годишно, тъй като има около 25 000 смъртни случая и около 2,5 милиона наранявания. По тази причина много от международните компании като Google, Apple и Nike започват също да насърчават служителите си по света да подремват по време на работа.

Известните, които будуват през нощта

Популярният британски телевизионен водещ Том Брадби се принуди миналата година да излезе в болнични заради хронично недоспиване. 51-годишният журналист не се появи в ефира на ITV в продължение на пет седмици, като изключение бе направено само да съобщи новината за раждането на принц Луи.

През 2015 г. американската актриса Ким Катрал, известна с ролята на Саманта Джоунс в сериала “Сексът и градът”, пък не успя да участва в театрална постановка заради хронично безсъние. Тя сравни състоянието си тогава като натиск от тритонна горила. “След като не спиш дълго време, става все по-трудно да се мисли ясно. Не можеш да разбереш или оцениш идеи, мисли и задачи”, спомня си актрисата.

Според психолози всеки човек може да има проблеми със съня за кратко време. Обикновено това се дължи на стрес, заболяване, пътуване или промени в живота като смяна на работа или раждане на дете. Ако обаче безсънието продължи с месеци, това се отразява на качеството на живот, на психическото и физическото здраве.

Експертите на британското обществено здравеопазване съветват възрастните да спят 7-9 часа на денонощие. Най-добре е това да става през нощта, но ако по някаква причина е невъзможно, да се доспива следобед, тъй като така се намалява рискът от инфаркт и инсулт. Такъв режим са имали двама от най-известните английски политици Уинстън Чърчил и Маргарет Тачър. През нощта те са спели само по четири часа, но са дремвали и следобед. Американският президент Доналд Тръмп също твърди, че спи едва 4-5 часа.

Някои учени твърдят, че това не е проблем, но само за много малко хора. Едва около 5% от хората могат да се наспят за 4 часа. Те си лягат късно, стават рано и са напълно ефективни през деня. На повечето обаче са им нужни 7-8 часа пълноценен сън, за да са продуктивни, а на някои им трябват даже 10 часа. И това не е въпрос на мързел, а на физиология.