Грамотността у нас е ниска - не се разпознават първите признаци и хората умират заради липса на информация, казва експертът по иновации
Леона Асланова е експерт и консултант по иновации с над 10 г. опит в корпоративни, образователни и социални проекти
Завършила е с отличие българска филология и магистратура по литературознание в СУ, както и бизнес иновации във Виена към TAG Business School и mini MBA програма в PWC's Academy
Основател е на Innovation Starter - първата специализирана агенция за иновации в България
Води авторски курсове и семинари по иновации в няколко български университета.
- Вие сте експерт по иновации. Може ли да обясните какво означава това, госпожо Асланова?
- Консултираме компании - малки, средни и големи, как и в коя сфера могат да бъдат различни и по-смели, така че да се отличат от конкурентите си. Иновации се правят като продукти - физически предмети, като услуги - за по-добри преживявания на потребителите. Могат да се подобрят процесите в една организация или изцяло бизнес моделът - начинът, по който една фирма създава добавена стойност за себе си, за пазара, за клиентите. С това се занимаваме - консултираме компании как да направят първи стъпки в областта на иновациите.
- Как избрахте това поприще?
- Докато бях служител в “Мтел”, ме изпратиха на обучение по иновации във Виена, а когато се върнах, не исках да правя нищо друго освен това. Създадох своя консултантска агенция в областта на иновациите, защото това знание липсва в България. Смисълът на иновациите е да подобряват живота на хората по начин, който да е осезаем.
- Когато чуят “иновации”, хората си представят айфони, лъскави технологични джаджи, така ли е?
- Да, но повечето иновации са приложими в локална среда. Например
хосписите и
домовете за
възрастни у нас
са с лош статус,
така е и със затворите, с бежанските центрове. Там трябва да се насочат инвестиции за промяна в България - да се справим с проблемите на обществото, с най-уязвимите и слабите, за да вървим нататък. Защото няма как да сме добре с лъскави коли и прекрасен транспорт, ако не решим проблемите на най-уязвимите. Затова и ние търсим финансиране за хоспис от нов тип, в който голяма част от дейностите по обслужването да са автоматизирани, защото хората, които работят в тези хосписи, самите страдат заради естеството на тежката работа. Именно там високите технологии могат да помогнат много.
- А в образованието какво може да се направи?
- Преди няколко дни излезе страхотна новина - едно българско училище в Берковица е номинирано за годишни награди за архитектура, направена е много различна и съвременна архитектурна концепция от българска агенция, родителите и общината са инвестирали. Не е въпрос да “струва скъпо”, а да се “изрине” изцяло старата концепция за училищна среда.
Ние работим конкретно в сферата на висшето образование и преподаваме в няколко университета. Тревожим се, че там реформата се забавя и всички разбират, че
от 52
университета
много са
излишни,
защото България има нужда от не повече от 3-4. Истинският проблем е, че лошите университети произвеждат злокачествени кадри, които после поддържат посредствен професионален стандарт.
- В ерата на интернет фейсбук доста смело се намести в живота на хората, но как виждате неговата перспектива?
- Фейсбук постепенно се превърна в метонимия на интернет, защото той свърза хора, семейства, приятели по цял свят, потребителската база е толкова голяма, че не може да изчезне лесно.
Начинът, по който функционира платформата и това да защитава правата на потребителите, ще става все по-важен. Както една държава пази хората да не бъдат убивани, ограбвани, да не се нарушават правата им, “Фейсбук” е изправен пред страхотна криза, защото изтичането на бази данни доведе до срив на доверието в тях. Това важи за четворката от ГАФА: “Гугъл”, “Амазон”, “Фейсбук”, “Епъл” - големите технологични гиганти. Очакванията към тях са много високи, защото те сами са се натоварили със социални функции. Не съдим толкова строго “Майкрософт”, Ай Би Ем или “Интел”, но
четирите
гиганта от ГАФА
имат голяма
отговорност
пред обществото именно защото са иноватори.
- Не ви ли дразни прекаленото навлизане в личното пространство?
- Не, защото знам как да го защитя. Това предполага много добра грамотност на потребителите как да пазят личното си пространство по същия начин, както това се случва в реалния свят.
Трябва да се научиш да не споделяш твърде лична информация, която може да бъде използвана срещу теб - въпрос на хигиена на информацията и на добро познаване на средата, в която оперираш. Дори и на домашно възпитание. В интернет носиш отговорност за поведението си, както навсякъде.
- Какво ви тревожи в България, какви са важните неща, които трябва да променим?
- Образованието и здравеопазването за България са абсолютен приоритет. Другото е накъде насочваме ресурси и сили в икономиката. Шансът ни сега да прескачаме нива в развитието на технологиите е голям, а не го правим. Яд ме е, че инвестираме в стари концепции. Мръсният въздух, липсата на адекватна грижа за възрастните хора и инвалидите много ме ядосват.
Но може би това, че ме ядосват, ни прави по-добри в работата ни и ни кара да вярваме в това, което правим. А ако приемахме без въпроси средата, нямаше да се занимаваме с иновации.
- Екипът на “Иновейшън Акселерейтър България”, в който вие сте водещ експерт, ще финансира стартъпи с публичен ресурс 14 млн. евро, който се осигурява от държавния Фонд на фондовете. Какви проекти ще са с приоритет?
- Получихме мандат да финансираме 220 стартиращи компании в България - компании, които оперират в тези сектори - здравеопазване, образование, грижа за възрастни хора, и работим по реализацията на проект за инвестиционен фонд.
- В областта на здравеопазването какво например могат да правят такива компании?
- Устройства, които следят състоянието на пациента в реално време и изпращат данни до личния лекар и болницата. Може да се проследяват параметри, свързани с кръвно налягане, кръвна захар, сърдечен пулс, други промени. Добър пример също са американските центрове за обществено здраве, които обучават масово всеки над 18 г. как се оказва първа помощ при инсулт и инфаркт. Грамотността у нас е толкова ниска, че особено при първите признаци роднините и приятелите на пациентите не ги разпознават, а когато после стигнат до болницата, е късно. Хората умират заради липса на информираност и превенция.
Друга от компаниите, с които работим в тази сфера, е на студенти по медицина, които
разработват
проект за 3D
принтиране на
човешка тъкан
Нашата най-голяма вяра е, че ако държавата и публичният сектор не могат да променят държавата към по-добро, то предприемачеството може. Бизнесът сам може да се натовари със задачи в много сектори и да развива успешно политики за иновации.
- Освен че имате собствена компания, вие сте и университетски преподавател. На какво учите студентите, как да се опитват да променят света?
- Има практически методологии, които се усвояват, за да се иновират продукти, услуги, процеси и бизнес моделът на организацията. Това е част от икономическото образование.
Но за да занимаваме студентите с иновации, с това да правят нови неща, първо трябва да ги научим да мислят критично, да мислят свободно, да изказват различна гледна точка, да не са съгласни с другите.
Защото нашето пасивно българско образование, което караше всички да рецитират едни и същи неща години наред, не работи добре за иновативния подход. При нас е обратното - учим студентите да интерпретират до безкрай. Учим се на грешките в историята, да подлагаме на съмнение света под формата на продукти, услуги и процеси, социални феномени, разсъждаваме върху реални ситуации. След това създаваме концепции за подобряване на средата и ги предлагаме на организации, които да ги ползват.
Коментари