Кръстосването на гени от човешки, птичи и свински вируси ражда чудовища.

Последният прекаран грип винаги е най-лошият в живота ни. Причината според епидемиолозите е психологически феномен. Свежите спомени – за каквото и да е, са натоварен с повече емоция от сходни вече позабравени преживявания. През последните 10-ина година обаче се добавя още нещо. Появиха се интригуващи данни от проучвания за различното поведение на вируса в зависимост от неговия произход и в зависимост от състоянието и особеностите на жертвата му. Както и данни за намесата на климатичните условия и спецификата на микросредата.

В списъка са твърденията, че:

- вирусите от тип А са кутията на Пандора, от която се пръкват агресивните щамове;

- най-опасни са кръстоските на гени от грип по хората, по птиците и по прасетата;

- дебелите хора боледуват почти 2 пъти-по-продължително и това подхранва заглавията, че при епидемия по-опасното място в метрото е до пълен човек;

- броят на болните достига пик при сухо време, а овлажняването на въздуха намалява с 30% риска да хванеш инфлуенца;

- вирусите невинаги пътуват с презокеански полети, има опция да падат от небето - изминават стотици километри, носени от въздушни течения;

- ниските температури и късият зимен ден, респективно произтичащият от това нула синтез на витамин D от слънчевите лъчи, намаляват защитните сили и отварят вратата за грипа.

Най-безспорно засега е, че грипните вируси изключително бързо се променят, много по-бързо, отколкото имунната система на човека може да изработи антитела, дори да е боледувал от предишното поколение на същия тип вирус. Създадените преди това антитела не разпознават мутиралия вирус и не реагират.

Вирусите по принцип са гадно нещо.

Нещо, което в

известна степен

дори не е

съвсем живо,

защото не може да се възпроизведе без съдействието на жива клетка. Схематично погледнато, вирусите са генетичен материал в липидно-протеинова опаковка. Поради способността на вирусите да вграждат своя генетичен шифър в кода на клетката домакин, вирусни гени дремят в гените на много живи същества и на човека. При определени обстоятелства влизат в комбинации с генетичния материал на вируси от друг вид и създават чудовища. Такива примери са птичият и свинският грип. А според черните сценарии асортиментът ще се разширява с нови и нови кръстосани генетични линии. При прехвърляне части от генома на птичия или свинския грип във вируса на човешкия грип се появяват реасортанти на грипния вирус.

Въпреки усещането ни за “модерна” болест

грип има поне

от времето

на Хипократ

За първи път причинител на инфлуенца е изолиран и описан научно през миналия век. Но битката с него не е кой знае колко напреднала. За последното столетие човечеството преживява няколко пандемии с милиони жертви. Теоретично грипът е невинен, убиват усложненията му.

“Не може да се каже, че грипните епидемии сега са по-тежки, отколкото в миналото. Напротив, данните са за най-много жертви от епидемиите, възникнали преди навлизането на антибиотиците, защото до този момент бактериалните усложнения често са били смъртоносни - обясни проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология. - С годините се повишават и знанията за грипа. Създават се ваксини. Въпреки че те не са пълна гаранция срещу заболяване, доказано намаляват тежестта и риска от усложнения.”

Към момента у нас се доказват по-често вируси от тип А - H1N1 и H3N2. Никой не е застрахован, но теоретично данните може да дешифрират като предупреждение най-вече към децата, възрастните, хората със слаб имунитет, пълните и бременните.

Децата са в риск поради незрялата си имунна система, възрастните – по обратната причина. За хората с немощни защитни сили е ясно. Обяснението за пълните е свързано с базовото знание, че

наднорменото

тегло провокира

възпалителни

реакции

в клетките, а това изтощава защитните сили.

“Когато светът беше засегнат от пандемичния щам H1N1, едно от първите неща, които станаха очевидни, беше, че засяга много често хора с наднормено тегло и те много по-често развиват дихателна недостатъчност до степен да се налага кислородна терапия в болнични условия. Вторият факт, на който се обърна внимание и който може да е съществувал преди, но да е останал незабелязан, е, че жените, които очакват дете, също много често развиват тежки усложнения”, обясни проф. Кантарджиев.

Със сигурност за заразяването помага и поведението ни – в урбанизирания свят сме почти целодневно в близък контакт с много хора в затворени помещения, а вирусът идва основно по въздушен път. Когато сме навън пък, кръвоносните съдове в носа ни се свиват, за да не губим топлина. А така и по-малко бели кръвни клетки (армията ни за борба с микробите) стигнат до лигавицата и вирусите се промъкнат незабелязано покрай нашата защита. Според нови проучвания това не изчерпва връзката с времето. Сравнявайки 30-годишни справки за климата с пиковете на грипа, екипът на д-р Джефри Шеймън от Колумбийския университет установява, че грипните епидемии почти винаги следват спадовете във влажността на въздуха.

Само на пръв поглед е нелогично. Всеки път, когато кихаме или кашляме, създаваме гейзер от аерозоли от носа и устата си. Във влажен въздух тези частици остават относително големи и като “тежки” падат на пода. Но в сух се раздробяват непрекъснато. Стават толкова пренебрежимо леки, че се носят във въздуха часове или дори дни и всички в стаята дишаме патогенен аеробоклук. В затворено помещение, което не се почиства, дебне и друга опасност – при топъл и влажен въздух вирусите натежават и се приземяват върху мебели и вещи, а оттам чрез ръцете ни стигат до устата, носа, очите. Според изследователски екип на американската клиника “Майо”,

овлажняване

на въздуха за час

прехваща 30%

от вирусите,

които се реят в стаята и при редовно почистване се премахват почти изщяло. Подобна тактика вероятно може да ограничи предаването на грипа в училища, поликлиники, чакални, смята екипът. Във всеки случай няма да навреди, особено ако човек стои на 1-1,5 м от кихащи и кашлящи.

А защо, по дяволите, стигмата преследва пълните хора и с подозрения, че са по-вероятен източник на грипна зараза?! Проучване на Мичиганския университет с 1800 души през 3 грипни сезона установи, че хора със затлъстяване и симптоми на инфлуенца

разпространяват

А грипните вируси

с 42% по-дълго

от тези с нормално тегло. Затлъстяването променя имунния отговор на организма и причинява хронично възпаление, което позволява на вируса да се задържи по-дълго в това тяло, обясняват авторите в Journal of Infectious Diseases.

Любопитна статия в Multidisciplinary Journal of Microbial Ecology пък обяснява, че супердребните патогени могат да се прилепят към най-фини прашинки почва и микрокапчици вода. С тях вирусите се реят в тропосферата, докато не паднат - понякога на много отдалечено място.

Според учените по този начин на квадратен метър се приземяват стотици милиони вируси мигранти, които са непознати за района. При заселване в градска среда лесно “обогатяват” инфекциите с нови видове.