Вирусите влошават астмата и алергичния ринит, сред фините прахови частици най-злосторен потенциал имат продуктите от изгарянето на дизелово гориво, казва проф. Тодор Попов - алерголог в Клиниката по професионални заболявания в Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Свети Иван Рилски” в София.

- Проф. Попов, защо астмата и хроничният алергичен ринит се влошават през зимата?

- Целият ни живот се подчинява на някакви видове ритмичност – 11-годишни слънчеви цикли, сезоните на годината, ден и нощ и още много други по-незабележими периоди на върхове и спадове, на “тъмно” и “светло”. В момента сме в сезона, в който буквално и в преносен смисъл преобладава “тъмното” и се отразява на продукцията на хормони, а оттам - на общия тонус.

Освен това повечето хора прекарваме почти цялото време в затворени помещения и дишаме застоял въздух, наситен с т.нар.

стаен

аеропланктон

– живи

микроорганизми,

които в затворената среда намират уютно място за обитаване и размножаване. Към тях се добавят разпространяваните в дадения момент сезонни вируси и бактерии.

Навън, където концентрацията им е по-малка, привидно сме в пълна безопасност. Но ниските температури ограничават притока на кръв към лигавиците, а с това се намалява и присъствието на имунни клетки там – локалните ни защитни сили минават в режим на редуцирани възможности. На този фон с капчиците мъгла вдишваме и полепналите по тях патогени, фини прахови частици, химикали от газовете от пътния трафик и какво ли още не. Всичко това вади организма от неговия оптимален биологичен баланс и ставаме уязвими по отношение на здравните заплахи. Ако не е коледният дух, който психологически ни държи в кондиция, това време на годината наистина е най-неблагоприятното за здравето. От гледна точка на алергиите - в затишие са май само неестествено изострените реакции към безобидния за повечето хора прашец от цъфтежа - полените. Въпреки че с промяната на климата вече се отчита удължаване на вегетативните цикли на растителните видове. За все по-кратко време през зимата няма полени във въздуха. Но пък се увеличава експозицията на алергените в затворени помещения.

- Кои са най-честите провокатори в дома ни?

- Безспорен

символ на

битовите

алергени са

микрокърлежите, които през късната есен и пролетта са в активен размножителен цикъл и поради ограниченото проветряване и по-рядко основно почистване увеличават концентрацията си в домашната среда и я насищат с метаболитните си отпадъци. В крайна сметка всички вдишваме повече такива микроскопични частички.

Алергичните към “домашен прах” хора реагират бурно с образуване на антитела и поява на симптоми на нетолерантност. Често обсъжданата алергия към пухените възглавници и завивки всъщност е свързана с микрокърлежите и други живи микроорганизми, които намират добри условия за съществуване в средата от перушина и я колонизират.

Аерозолни дразнители за някои хора може да са и плесени в домашната среда, особено във влажни помещения като бани и кухни, край прозорци, в приземни и тавански етажи, където е по-голяма вероятността от образуване на конденз.

Ако в жилището има и котка или куче, към всичко останало се добавят и рискът от алергия към тези любимци.

- Котките или кучетата са по-алергизиращи?

- Котките. Основният алерген е в слюнката им.

Като се “мият”

с език, разнасят

алергена по

козината си,

той изсъхва и вече под формата на невидими прашинки се рее във въздуха. Вдишан от човек с непоносимост към този алерген, води до типичната симптоматика.

- Спасението е да се раздели с животното?

- Най-лесното “лечение” на всяка алергия е преди всичко да не се допуска контакт с дразнещата субстанция. Невинаги това е възможно, в други случаи не може да се постигне на мига. Например

в жилище, в

което е имало

котка, алергенът

продължава да

се среща още

поне 6 месеца,

след като вече не живее там. В по-малка степен важи за алергиите към куче и сравнително най-малко за по-екзотичен домашин любимец.

Но принципно при предразположение всяко животно с козина може да предизвика този вид непоносимост.

- Хората с алергичен ринит и астма твърдят, че при тях всяка простуда води до влошаване, на какво се дължи този ефект на доминото?

- Самата инфекция е причина да се обостри един алергичен ринит, който е безспорно най-честото неинфекциозно хронично заболяване на дихателната система. Бронхиалната астма, която е проблем за около 4-5 на сто от българите, на свой ред има връзка с алергичния ринит и може да предизвика целогодишни симптоми, които при всяка инфекция може да се засилят драматично. Стига се до екзацербация,

рязко влошаване

на астмата,

което се проявява по-често през есенно-зимния период. Логичният извод е човек да се пази от инфекции, доколкото това е възможно.

- Какъв процент от риска се намалява с носенето на маски, когато е най-оживеното разпространяване на вируси?

- Неголям. Едната причина е субективна – на повечето хора не са им удобни, други не ги използват правилно. Обективната причина е, че ефектът от обикновените еднослойни маски срещу вирусите не е голям. По-добър вариант са многослойните маски и шаловете – вдигнати високо пред устата и носа с малко отстояние от лицето. Създаването на такъв микроклимат има и допълнителното предимство да затопля студения въздух и да задържа част от замърсителите в него и мъглата.

Отделен въпрос е, че респираторните вируси се предават не само при прякото им вдишване или поглъщане. Те могат да живеят часове наред върху повърхностите и когато пипаме разни предмети, а след това се докосваме по устата, носа, очите, може сами да си доставим заразата.

Няма да сгрешим, ако по време на епидемии избягваме местата, на които се събират много хора, стараем се да не излизаме навън и да не проветряваме при мъгла, да си мием често ръцете,

да се държим

на 1-1,5 метра

от кашлящи, кихащи, хремави. Тези основни мерки са универсални, но особено важни за хора с алергични предразположения и още повече при вече манифестирана алергия. Има и препарати, които впръскани в носа, може да защитят от бактерии и вируси лигавицата. Тяхната функция е бариерна, създават нещо като изолация на входа на дихателната система.

При чести и неправилно лекувани хреми в много случаи процесът се превръща в хроничен и води до системна реакция. Това е засягането на целия организъм и общо неразположение, което разговорно се нарича простуда, а в научната област обикновено се третира като вирусна инфекция, вироза. Впоследствие тя може да премине в бактериална инфекция. Това е обяснението защо медицината така настойчиво апелира през студения сезон да не се подценява рискът от вирози. Съветът не трябва да се схваща като насърчаване за самолечение. Лекарят може да прецени дали е уместна и каква трябва да бъде индивидуалната медикаментозна или друга профилактика при хората с алергичен ринит или астма. При бърза реакция подходящите средства за спиране на инфекцията спестяват пълния цикъл от неблагополучия:

вироза -

алергична

реакция -

екзацербация -

системна

реакция -

хронифициране

и задълбочаване на симптомите – евентуално бактериално усложнение. При хората с алергии е доказана по-висока склонност да отключват механизми на самоподдържащо се възпаление и по-дълги “опашки” на вирозите.

- Фините прахови частици каква роля имат?

- Както подсказва името, те са извънредно дребни – под 2,5 микрона, което позволява да влизат по-дълбоко в дихателните пътища. В Германия са едни, в България - други. Дори в страната те са различни според местната индустрия, транспорта, степента на урбанизация и т.н.

При дихателната

патология

шампиони са

дизеловите

частици

Злосторни са и праховите частици с произход от твърдо гориво, но те са много различни в зависимост от конкретния материал, използван за отопление, и невинаги може да се определи изолираният ефект. Едно е да се горят сухи дърва, друго – боядисани дъски, трето - брикети, четвърто – битови отпадъци, списъкът е много дълъг.