Хирурзите сме като спортистите – цял живот си обучаван да  преодоляваш умора,  болка, колебание, слабост и да продължаваш напред, казва лекарят

Проф. Николай Габровски е трето поколение неврохирург, зам.-директор на “Пирогов” и началник на Клиниката по неврохирургия, национален консултант по неврохирургия, председател на Българското дружество по неврохирургия, зам.-председател на БЛС. Завършил е медицина в София през 1996 г., учи и в медицинския университет “Рене Декарт” в Париж. Специализирал е във Франция, Германия, Белгия. През 2012 е избран за наблюдател в борда на European Brain Council.

- Проф. Габровски, играете все повече публични роли – как управлявате времето си?

- Това е една от най-трудните задачи. Всъщност усещането, че не разполагаш с времето си и постоянно си “на повикване” и на разположение, е изтощително. От друга страна, повечето позиции, които заемам в момента, се допълват и дори си помагат една на друга. Но истината е, че рядко работя по-малко от 13-14 часа дневно, а свободна събота и неделя не съм имал от много време.

Някой би казал: внимавай какво си пожелаваш. Но повечето неща, които правя, са ми интересни и ми доставят удоволствие, в резултат на което и ми тежат много по-малко.

- Как успявате да се концентрирате в операционната при толкова много отговорности?

- Работата в нея за мен си остава най-важна и носеща най-голямо удовлетворение. Рутината играе роля, а в съчетание с добрия екип позволява да се поемат много по-предизвикателни случаи и всичко да върви гладко. До известна степен това е най-спокойната част от деня ми – концентриран съм изцяло върху интервенцията, няма телефони, няма проблеми извън това, върху което работиш.

- Каква беше за вас 2018 година?

- Предизвикателна и успешна. В “Пирогов” началото бе много тежко. Първите месеци работата на болницата буквално бе парализирана. За щастие този период бе преодолян. Осъществиха се някои много трудни, но абсолютно необходими стъпки по преструктуриране на болницата и оптимизиране на дейностите. Беше подписан нов колективен трудов договор, направи се освежаване на спешното отделение и някои клиники. Но най-много се инвестира в реконструкция на една възлова за страната клиника – по изгаряния.

В тези трудни за привличане на качествени професионалисти времена в болницата започнаха работа две нови структури – по гастроентерология и по неврология. Привлечени бяха и водещи специалисти, включително и утвърдени в чужбина колеги. Продължи модернизацията на медицинското оборудване и до края на годината очакваме няколко апарата да заработят в клиниките по урология и ортопедия. Напълно обновени ще бъдат операционните зали на детската урология благодарение на голямо дарение.

Качествен скок се очаква и в оборудването на Клиниката по неврохирургия. Това ме радва изключително много, защото е плод на дългогодишна борба, увенчана с успех. Всичко това се отрази на климата в болницата - работим на пълни обороти и с увереност, че упоритите усилия дават резултат. Това стимулира и дава значителен позитивен заряд.

- Какви възможности дават придобивките в неврохирургията на “Пирогов”?

- Това е оборудване от най-висок клас в изключително ефективна комбинация. Операционен микроскоп ни дава “ново зрение” за всички деликатни интервенции. Той е интегриран с последно поколение система за невронавигация, която позволява прецизно да се насочваме към определени точки на мозъка или на гръбначния стълб. Така интервенцията е много по-сигурна, щадяща и с намален риск от усложнение особено при тежките случаи. Системата допълва триизмерен рентгенов апарат, който дава ново измерение на прецизността в гръбначните интервенции.

Заедно с някои други придобивки може да се каже, че вече сме оборудвани на много високо европейско ниво и сме готови за новите неврохирургични предизвикателства при по-добри и сигурни условия.

- Успешен ли бе периодът за лекарския съюз, на който сте заместник-председател?

- И в тази област годината беше изпъстрена с емоции и много работа. В системата на здравеопазването се извършват големи промени и гилдията е пряко засегната. И ако през лятото имаше силно обезпокоителни сигнали за елиминиране на съсловието от тях, след интензивна работа и преговори се стигна до много по- конструктивни позиции. Съюзът не само че запази възловата си роля на партньор в тези процеси, но и надгради възможностите си да участва, влияе и формира здравните политики.

Бяха постигнати всички основни искания на съсловието за условията на работа през 2019 г. - отпадна изискването за пререгистрация, намалени бяха множество санкции, запази се възможност за развитие на нови дейности и много, много други.

Невъзможно е в кратко интервю да се изброят десетките, дори стотици точки, по които бяха водени преговори. Но ако трябва да избера едно, то е, че се постигна договореност да няма прехвърляне на средства по пера в рамките на гласувания бюджет. Това означава, че парите за болнична помощ ще могат да се използват само за нея, парите за извънболнична - само за извънболнична, и т.н. Така се задават едни много ясни, прозрачни и устойчиви условия за следващата година. Страдахме много от липсата на такава ясна рамка, поради което постигнатото е голям успех. И всичко това на фона на една много по-добра финансова ситуация. Разбира се, предстои съсловието да вземе своето решение на предстоящия събор на съюза. Но съм убеден, че се постигна много, че договорените условия за работа на лекарите са много по-добри, отколкото през 2018 г. и през предишните години, и че това трябва да бъде подкрепено.

- Не ви ли е идвало “да си вземете болничен” за някоя от функциите си?

- Периодично. Но в това отношение хирурзите са малко като спортистите – цял живот си обучаван да преодоляваш тези моменти на умора, болка, колебание и слабост и да продължиш напред. Няма кой да ти довърши операцията, независимо колко тежка и сложна е тя. Така е и с подхванатата работа – трябва да се справиш.

- Как си почивате, за да сте във форма като неврохирург?

- Опитвам се да спортувам редовно, но с променлив успех. Лятото предпочитам колелото, а за зимата се надявам да намеря поне малко време за ски.

- Пряко и косвено се месите в работата на върховното чудо на природата – мозъка. С какво ви респектира и кое смятате за негово слабо място?

- Мозъкът е добре познат като орган, буквално на молекулно ниво. Запознати сме с всички аспекти на биохимичните и биоелектричните процеси в него. И въпреки това нямаме почти никаква представа как тази съвкупност от процеси води до резултата – съзнание, мисли, емоции. Тази тайна е безспорно респектираща.

Най-слабото място на мозъка е неспособността му да се възстановява. За разлика от други тъкани и органи регенеративните способности на мозъка са изключително слаби.

- Възможно ли е Мозъкът на целокупното човешко познание да застраши мозъка с възможностите на генното инженерство, невробиониката и всички други начини за намеса?

- Не мисля, че по отношение на човешкия мозък ще има огромен скок. Ние твърде слабо познаваме същностните механизми, за да можем да ги контролираме.

Това “целокупно човешко познание” ще окаже видимо влияние в най-скоро време, но не чрез нашите мозъци, а чрез изкуствения интелект. Огромното количество натрупана информация, базите данни, алгоритмите за обучение на машините като например изкуствените невронни мрежи, вече направиха революция в много области на познанието. А развитието е експоненциално. Така че ни очакват много интересни времена, но техен носител ще е изкуственият интелект.

- Коя е най-трудната ви операция?

- Трудно е да се открои един случай, защото всеки пациент е уникален и трябва да се вземе индивидуално решение. Изключително напрежение носи оперирането на деца. Някак отговорността ти е по-голяма и искаш да направиш чудо, но това, уви, при някои заболявания не е възможно.

Всяка операция носи предизвикателства и след всяка се питаш – ще се събуди ли болният добре, ще има ли дефицит, ще се възстанови ли според очакванията? Напрежението е огромно.

Все пак бих отличил един случай на млада жена с планирала сложна гръбначна операция. Малко преди деня тя ми съобщи, че е бременна. Трябваше да се реши дали да се прекъсне бременността, за да се направи операцията, или да се изчака. Оплакванията бяха силни и се реши, че операцията не може да се отлага.

Представяте ли си каква допълнителна отговорност беше това – нямах право и на най-малка грешка, да не говорим за неуспешна операция. За щастие, всичко мина чудесно, но тежестта на такова решение буквално те смазва.

- На какво учите младите си колеги, какво е най-важното?

- Медицината е професия, която изисква комплекс от качества. Отделните специалности поставят различни предизвикателства - едни качества се изискват, за да си добър педиатър, други - за кардиолог, трети - за хирург. Задължителни са упорството и търпението. Медицината изисква дълги години на подготовка и самоусъвършенстване, напредва се бавно, а резултатите идват след много усилия и с натрупването на опит.

Съпричастност към чуждото страдание, емпатия, е другото, което трябва да притежаваш, за да станеш добър лекар. В частност за неврохирургията са нужни и голяма физическа издръжливост, психологическа устойчивост и самоконтрол.

В лекарската професия не можеш да надскочиш определено ниво без любознателност, без желанието да се усъвършенстваш и развиваш, без вътрешната необходимост да надграждаш познанията и уменията си, без нуждата да търсиш отвъд.

- Каква е ролята на съдбата тази професия?

- Тя има различни имена. Някои твърдят, че на съдбата приписваме неща, които не са ни достъпни като познание. Други я наричат случайност. Трети обясняват ходовете на съдбата с Божията промисъл. Но това са философски въпроси.

В професионалния живот се стремя винаги да се направи максималното възможно за пациента. После остава да се надяваме, че усилията ще дадат искания резултат.

Но с развитието на технологиите, опита и уменията, на науката днес можем да лекуваме по-добре, отколкото преди 10 години. Надявам се да мога да кажа същото след още десет.

- Какво си пожелавате за догодина?

- Преди всичко здраве за семейството, за близките ми и, разбира се, за мен. Извън това бих си пожелал сила и късмет. Сила, за да остана оптимист, и късмет, за да се окажа поне малко прав в този избор.