Археолози от университета в Гьотеборг откриха при разкопки в Югозападна Швеция най-старите следи от причиняващата чума бактерия Йерсиния пестис, пише сп. Cell, цитирано от БТА. 

Находката свидетелства, че болестта се е появила в Европа - на границата между днешните територии на Молдова, Украйна и Румъния.

Фрагменти от бактерията са открити в масов гроб в района на Фалсьопинг. Със скенери били идентифицирани части от генома на чумата в скелети на хора, живели преди около 4900 години.

Според учените находката им е доказателство, че първата епидемия от чума се разразила по търговските пътища от Европа към Азия, а не от Азия към Европа, както се смяташе досега.

Учените предполагат, че чумата се е появила първо в междуречието на Дунав и Днепър и после е поела на запад и изток.

"Смятаме, че първата епидемия от чума е избухнала в кукутен-триполската цивилизация на север от Черно море няколко века преди болестта да стигне до Фалсьопинг и да се разпространи както на запад, така и на изток", заяви археологът Карл-Йоран Сьогрен.