При инфаркт успехът ни е като на Европа, за инсулта имаме диамантен сертификат, казва доц. Божидар Финков, дм. Той е началник на Клиниката по кардиология на Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Света Анна” в София. Национален консултант по инвазивна кардиология. В периода 2001-2003 г. е министър на здравеопазването, един от най-диалогичните в новата българска история. В тясната си специалност доц. Финков първи в България въвежда модерните интервенционални методи в кардиологията като коронарна балонна ангиопластика и стентиране, перкутанната балонна валвулопластика на митрална и аортни клапи. Специализирал е инвазивна кардиология в университетските клиники в Прага, Франкфурт, Цюрих, Женева, Мюнхен, Хамбург, Берлин, Лайден, Кливлънд и Индианаполис. Има десетки публикации в наши и чужди научни специализирани издания. Тази година доц. Финков бе награден със Златен почетен знак I степен на Министерството на здравеопазването за цялостен принос в здравеопазването в България. Той е и постоянно номиниран от читателите на в. "24 часа" в ежегодните издания на инициативата "Лекарите, на които вярваме".

- Доц. Финков, проблемите с финансирането на здравеопазването вероятно са стояли и пред вас като министър и сте търсили изход. Сега предлаганите варианти ще изведат ли системата от кризата?

- На среща, на която министър Ананиев беше поканил за обсъждане националните консултанти, той направи много коректно встъпление със сравнения на заделяните средства, след което заключи: парите за здраве у нас не стигат, за което веднага го поздравих, защото е очевидна истина, която обаче някак си се облича с митология, че пари има, но лошо се управляват. Въобще не можем да говорим за достатъчно финансиране – парите средно за човек от население са в пъти по-малко от средното за ЕС. Но! Нашето здравеопазване не е в пъти по-лошо! В Германия например за здраве на човек от населението се падат 10 пъти повече средства, отколкото на човек у нас, но здравеопазването им не е 10 пъти по-добро. Това означава, че в България ефективността на системата е по-висока.

Зле сме не като

цяло, а във

високите

технологии

с произтичащото от това по-лошо качество заради недостатъчен достъп до иновативни терапии.

- Казва се, че даваните сега пари от обществените фондове са 4 пъти повече.

- Да, но ръстът е за тежки и социлнозначими заболявания като онкология, кардиология, ортопедия - области, в които вече има ефективни нови терапии. Не може да искаме да се върнем с 30-40 г., когато

лекувахме с

най-евтини

хапчета и

вливане

на глюкоза

Стремежът към най-евтиното ни притиска и днес. В моята област давам пример: за доказване на необходимост от коронарография за поставяне на стент трябва да се установи исхемия, недостиг на кислород. За целта в Европа се използват методи като сцинтиграфия стрес тест, компютър-томографско изследване и др., които са по-скъпи от самата коронарография. У нас доказваме исхемията по косвен начин – показания при на практика безплатното “изследване” с велоаргометър и анамнеза дали има болки. Водим се по усет от натрупания опит. Това не е прецизно диагностициране, не си сигурен, дакото не направиш коронарография.

Така че живеем с 2 големи заблуди от години - че парите за здраве са достатъчни и че нашата медицина е толкова по-лоша, колкото пъти по-малко са парите в системата. Пътят към реформа минава през отърсване от тези митове, хубавото е, че министърът ги осъзнава.

- Кардиолозите направихте своята революция в лечението на инфаркта благодарение на възможност за нови терапии, аналогични на вашите методи може да подобрят прогнозата и при инсулт, но успехите там са плахи, опит ли липсва, или пак става дума за пари?

- Бъдещето е на новите терапии, които започват да се случват. В големите болници вече има опит. При остър инсулт пациентът веднага се насочва за скенер, за да се уточни състоянието, и се прави тромболиза – модерен метод за медикаментозно разтваряне на тромба. Ако в рамките на първия час няма отчетлив ефект от процедурата, се пристъпва към екстракция на тромба – метод, при който механично, но неоперативно се отпушва кръвоносният съд.

- Европейското дружество на кардиолозите излезе с препоръка да бъдат обучени инвазивни кардиолози и за лечение на инсулт, защо?

- Би могло с допълнителна квалификация кардиолози да усвоят метода, има и реална такава практика. В Чехия например тромбекстракцията се извършва изцяло от кардиолози, защото имат добре изградена мрежа. Би могло и тук да се случи, мислех че доста лаборатории ще проявят интерес. Но у нас не е осигурено достатъчно финансиране. Такава процедура струва около 15 000 лв. и не се покрива от здравната каса.

От 15 г. кардиолози и невролози се опитваме да убедим държавата, че модерното лечение на инфаркт и инсулт въпреки началните високи разходи като ефект е по-добро не само за отделния пациент, а и за обществените фондове – намалява се рискът от смърт и инвалидизация. За лечението на инфаркта вече има забележителни резултати, за инсулта процесът е много по-бавен.

повече пари за здраве,

но ние не лекуваме

10 пъти по-зле

Малка крачка напред е програмата за финансиране на определен брой процедури за тромбекстракция при остър инсулт, която създаде екипът на министър Петър Москов. Нашата болница е една от базите, определени с програмата, и към неврохирургията се създаде отделение по ендоваскуларна неврохирургия. Обособи се зала със специален ангиограф и отделен скенер до Спешното приемно, а двама колеги се квалифицираха за извършване на процедурата. Първо

инвазивните

кардиолози ги

подпомогнахме

в усвояването на техниката и правилата за катетърно поведение, които са общи, до момента, в който се пристъпва към специфичните мозъчни интервенции. Европейското дружество е право, аз също съм убеден, че при необходимост с допълнително обучение кардиолозите биха могли да поемат интервенциите за отпушване на мозъчни артерии, блокирани от тромб при исхемичен инсулт. Специално в нашата болница обаче инвазивните кардиолози имат достатъчно работа, а и към неврохирурзите се присъедини колегата д-р Нурфет Алиоски, който e специализирал в ендоваскуларните методи, и пое организацията на такава отделна структура. Затова инвазивните кардиолози се отдръпнахме след началния съпорт.

- Често ли се налага механично отстраняване на тромба?

- Сравнително ограничен брой случаи са подходящи, защото методът може да се приложи с най-добър ефект в златния час. Пациентът с остър инсулт трябва за това време да е транспортиран до центъра и обучен екип на непрекъснато разположение да го поеме веднага. С увеличаването на времето без кръвоснабдяване в засегнатата зона загиват клетки и прогнозата за пълно възстановяване се влошава, въпреки че индикациите за процедурата в последно време се разшириха до рамките на 4-6-и час. Освен времето фактор е и мястото на запушването – не във всяка анатомична зона може да се приложи методът. Не се пристъпва към тромбекстракция и когато фибринолизата решава проблема.

1-3% от хората

с остър инсулт

имат показания

за тромбекстракция,

при разширени критерии – около 5%. Тази година колегите са извършили 15-ина процедури, общо от създаването на центъра са към 50. Но те са по програмата – осигурена е клиничната пътека и скъпите консумативи се поемат от министерството.

- Напълно ли се преодоляват уврежданията?

- При започване на лечение в златния час възможностите се доближават до пълно възстановяване, пациентите го наричат чудо –

постъпват с

парализа, а ден

след процедурата

стъпват, ходят

Успеваемостта от метода в нашия център е около 75% на годишна база, съпоставимо с международната практика.

В същото направление се развиват и възможностите за лечение на руптури – спуквания, на аневризми в мозъчните съдове. Такави аневризмите може да се затворят оперативно - да се клипсират, или по новата методика да се третират ендоваскуларно с катетри. При нас по иновативния метод са лекувани почти 30-ина аневризми, но не сме единствените, прави се и в други кардиологични клиники с обучени специалисти и добра апаратура. Методът е много прогресивен и занапред със сигурност ще се развива. Отворената класическа операция спасява до 50-55% от пациентите, докато при ендоваскуларната техника рисковете са минимизирани и

успеваемостта –

и при нас като по

света, е над 90%

Като болница и специално неврологичната клиника имаме диамантен сертификат - възможно най-високия, за най-много съвременни процедури като процент при приетите с остър инсулт.

- Какви други нови терапии навлизат в клиничната ви практика?

- Наред с всички утвърдени и прилагани лечения в кардиологията развиваме и модерното лечение при белодробна хипертония. Други, извънсърдечни интервенции, които правим в кардиологичната клиника, са т.нар. стентирания при повишено налягане във вена порте и емболизация при тумори.

- Какво представляват тези терапии?

- При първата извършваме дилатация, разширяване на стесненията на белодробните артерии, обикновено на разклоненията й. Терапията е трудоемка - понякога

стесненията

са 30-40 и се

третират със

специални

“балони”,

но резултатът е фантастичен - налягането рязко пада и общото състояние се подобрява.

При чернодрбони заболявания във вена порте – порталната вена на черния дроб, много се повишава налягането. Това води и до повишаване на налягането в хранопровода и кървящи варици, което може да е фатално. Ако се направи изкуствена комуникация между вена порте и долната празна вена през черния дроб, налягането във вена порте пада и вариците спират да кървят. Много надеждна процедура. Досега сме направили 15 и всички са успешни.

Емболизацията на тумори на паренхимни органи се прилага най-често при новообразувания на матката, на простатата, на черния дроб.

За интервенцията цитостатикът се разтваря в контрастни вещества на мастна основа и те се впръскват в кръвоносния съд, който храни тумора, и той се свива. Не само според колегите, но и според пациентите подобрението е драстично.