Обновен вариант за реформа в здравното осигуряване ще бъде представен през януар, каза министърът Кирил Ананиев. Той обсъди вчера с депутатите от здравната комисия вариантите, които лансира на националната кръгла маса на 26 септември.

Вече са сформирани работните групи, които да допълнят двата основни модела с направените тогава предложения. Това трябва да стане до 26 ноември. Ще са ни нужни 1-2 седмици, за да обработим резултатите, обясни министърът.

Идеята му е да се направи още кръгла маса - “за да знаем, че сме постигнали висока степен на съгласуваност и промените могат да отидат в парламента през януари”.

Пълна демонополизация на НЗОК или въвеждане на задължително, съчетано с доброволно здравно застраховане са вариантите, които представи министърът. Целта е да се осигури равен достъп до здравеопазване, реално остойностяване на медицинските дейности, проследяване на ефекта от терапиите, свиване на нерегламентираните разходи и тези за лекарства, както и да се преодолее териториалният дисбаланс.

Един основен въпрос обаче остана без отговор - какво става с извънболничната помощ. Ананиев каза, че реформата ще освободи ресурс и ще има повече пари за профилактика.

Коментари от депутатите лекари виж долу:

Д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия:

Ще направим модел,

който е максимално

подкрепен от всички

заинтересовани

Концепцията за усъвършенстване на здравноосигурителния модел беше представена от министър Кирил Ананиев в съответствие с решение на Народното събрание от юни тази година. В него се предвиждаше преди представянето на концепцията пред Комисията по здравеопазване министърът да проведе широка обществена дискусия.

Ръководството на МЗ изпълни това, като направи срещи с представители на съсловни и пациентски организации, с различни сдружения на лечебните заведения и извънболничната медицинска помощ. Беше направено и социологическо проучване за нагласите на българите към съществуващия модел на здравно осигуряване и очакванията за развитието и усъвършенстването му. В хода на обсъжданията се отправиха предложения и бележки. За да постигне максимално усъвършенстване на предложените модели, министър Ананиев направи работни групи с експерти, неправителствен сектор, застрахователи, в които да се обсъждат детайли, да се изчистят проблемните места и да се предложи вариант, който максимално отговаря на обществените очаквания.

Дискусията в Комисията по здравеопазване също е важна, за да се чуят мненията на експертите, работещите в системата, на съсловните и пациентските организации, застрахователите, фармацевтичния бизнес и политическите ни опоненти. Мнението ни е, че можем да реализираме само такъв модел, който е максимално подкрепен от всички заинтересовани.

Ще търсим възможния надпартиен консенсус, защото реформа в сектор “Здравеопазване” може да се прави само след

трайни решения,

които ще се

реализират от

всяко следващо

управление

Няма решения в сектора, които да дават краткосрочни ефекти, и реализацията на повечето от тях изисква време.

Смятам, че ние вървим стриктно по програмата за управление на правителството на ПП ГЕРБ и “Обединени патриоти”. Един от елементите в нея е усъвършенстване на здравноосигурителния модел, но ключов приоритет за нас е изграждането на единна национална здравна информационна система. Тя ще осигури прозрачна и добре контролирана система и ще даде възможност за коректно събиране на информацията и всичко ще бъде полезна база за добър осигурителен модел.

В рамките на сега съществуващия модел с 8-процентна вноска за следващата година ще предложим нормативни промени, които да позволят ефективно разходване на средствата за здравно осигуряване.

Относно упрека, че застрахователите не са били информирани за готвените от МЗ осигурителни модели, смятам, че беше по-коректно да се предложат модели, върху които да се дискутира, за да имаме отправни точки.

По-лесно е да

има корекции,

вместо да се

обсъждат

несъществуващи

модели

И това за първи път се случва, защото досега наистина разговорите са били твърде общи.

Проф. Георги Михайлов, депутат от БСП:

Здравното застраховане

е подходящо за страни с

по-голям БВП и доходи Проф. Георги Михайлов

Проф. Георги Михайлов

От 9 млрд. лв., които се вливат в здравната система всяка година, само 4,8 млрд. са обществен ресурс, а останалите пари идват от джоба на гражданите. Сега се предлага да се налеят нови средства, без да се променят правилата за финансира в системата чрез финансира на лечебните заведени от клинични пътеки, които са недооценени като стойности и чрез съществуването на търговски дружеста - лечебни заведения.

Този основен механизъм на управление на системата изтласка пациента за тези 20 години в периферията и постави търговския интерес в центъра.

Според стандарте на СЗО, страна, която принуждава гражданите си да плащат повече от 20% от джоба си за здравеопазване не защитава техните здравни инетреси, а у нас този процент е над 45.

Новите предложения не изясняват при оставащата стара система на финансиране къде ще отиват тези средства. Още повече, че чрез тях се легализира доплащането от страна на българските граждани.

Със скромния обществен ресурс, отделян за здравеопазване, без да се увеличава здравната вноска, никой застраховател няма да бъде склонен да участва, защото още през първата година на съществуването си ще бъде изправен пред сериозни проблеми. Това се видя и от заседанието на здравната комисия, при участието на предатавеители на застрахователите.

Поставя се и друг въпрос - защо застраховане? Този модел е по-скъп от здравноосигурителния и е по-подходящ за значително по-развити държави с по-голям БВП и по-големи доходи на населението. Освен това стана ясно, че със самите застрахователи не е било обсъдено участието им в здравната система.

Вторият предложен вариант също е неприемлив, защото на практика

легализира доплащането

в нереформирана система

При него не е ясно как ще се събират 12-те лева застраховка, защото у нас има над 700 000 здравно неосигурени. Не е ясно и дали държавата ще си плаща задълженията за деца, пенсионери и социално слаби.

В цял свят броят на болничните заведения и на пациентите, лекувани в тях, намалява, а ние сме на първо място по брой хоспитализации. Преди 10 г. с 8 млн. население е имало 1,8 млн. хоспитализации, сега със 7 млн. са над 3 млн. Това говори за голям дебаланс, защото клиничните пътеки и търговските дружества създават възможност за “ротативка” – пациентите да се въртят от една пътека на друга.

Д-р Нигяр Джафер, депутат от ДПС:

Неосигурените у нас

са 10 пъти повече

от Германия, а там има

120 здравни фонда Д-р Нигяр Джафер

Д-р Нигяр Джафер

Министърът на здравеопазването и екипът му заслужават поздравления за смелостта, защото направиха стъпка, която не предприеха много техни предшественици.

Нашата политическа група от години

подкрепя модела

с пълна демонополизация на НЗОК

и конкуренция между финансиращите органи, което ще осигури контрол и прозрачност в системата. В обществените среди обаче коментарите са свързани предимно с втория модел със задължително допълнително осигуряване.

В него не приемаме няколко неща. Очаква се с въвеждането на доплащане и задължителна застраховка да се събере допълнителен ресурс от около 865 млн. лв. Същевременно с поставянето на граница от 700 лв. НЗОК ще абдикира от голяма част от медицинската дейност, а отговорността се прехвърля към застрахователите. С този модел не става ясно и какво ще правят пациентите с повече от едно заболяване, а освен това не се гарантира, че няма да има други плащания извън регламентираните.

Онкоболните, трансплантираните, хората с редки болести, тези, които ще трябва да претърпят инвазивни процедури в кардиохирургия или неврохирургия –

лечението им с границата от

700 лв. автоматично отива при

застрахователите, които никак не

са готови да поемат такава тежест

Моделът за демонополизация е не само по-лесен за администриране, но би започнал да функционира по-безпрепятствено, защото хората ще избират свободно в кой фонд да отиде основната им вноска. В Германия има около 120 фонда, а населението ѝ е 86 млн. и има 70 000 неосигурени. У нас има само една каса и въпреки всичко имаме около 700 000 неосигурени, което е най-ниското ниво в момента, но сме стигали и до 1-2 млн. неосигурени.

Промяната в модела на финансиране е само етап от цялостната реформа, но е много важен. Сегашният модел генерира дефицит, а пробойните са огромни. Има как да се увеличи контролът обаче. Един от тези начини е

въвеждане на електронно

здравеопазване и единна

електронна система,

за които говорим повече от 10 години. Няма как да се управлява такъв ресурс, без да има пълна информация какъв е пътят на пациента, какво се случва с изписването на медикаменти, какви процедури са му правени.

Реформата е нужно и да изведе на преден план профилактиката - скрининга и ранната диагностика, защото това е акцент във всички модерни здравни системи.