Холандският модел е добър, но прилагането му отнело 10 години, казва бившият подуправител на НЗОК. Той коментира вариантите за нов здравноосигурителен модел, предложени от здравният министър Кирил Ананиев

Няма страна в Европа с тристълбов модел на здравно осигуряване, т.е. задължителна здравна вноска, доброволно осигуряване и задължителна застраховка. Такъв модел е прилаган само в Словения, но след 4-5 г. се отказаха. Заместващото осигуряване или демонополизацията на здравната каса, за което говори министър Горанов, е по-логичен вариант.

Това коментира д-р Димитър Петров, подуправител на НЗОК до декември 2017 г., по повод идеите на здравния министър Кирил Ананиев за нов здравноосигурителен модел.

“Тези вариантите сме ги виждали в апокрифен вариант и преди два месеца. Надявах се, че ще ги преразгледат и поизгладят. Преди 15 г. с екип от експерти изготвихме доклад, в който ги има описани всички модели - основно двустълбов, тристълбов и заместващо осигуряване. Към всеки от тях бяха написани предимства, недостатъци, рискове и т.н. и този доклад е все още достъпен”, обясни той.

У нас сега работи двустълбовият модел, но вторият стълб - доброволното здравно осигуряване, не е развит. Целта е максимална част от кешовите плащания да влязат в системата през доброволни застраховки. В момента пазарът им е 40-50 млн. лв.

“Те имат предимство пред кешовите плащания, защото, когато отидете със застраховка, вашите права ги защитава фонд и обикновено цените, на които се купуват медицинските услуги, са по-ниски, отколкото ако отиде човек сам да си ги плати”, обяснява д-р Петров.

Във варианта, при който застрахователите да изплащат суми над 700 лв. за болнично лечение, той не вижда смисъл.

“Една клинична пътека да се заплаща от 4 места - каса, пациент, застраховател и още едно доплащане от пациента за екстрите, е безсмислено. Няма логика и застраховката да е на солидарен принцип. За една и съща дейност, направена по един и същи начин, да плащаш през два фонда, освен да увеличиш административните разходи, документация и бумащина, с които ще трябва да се отчитат болници и лекари, друг ефект няма да се постигне”, категоричен е д-р Петров.

Според него за събирането, управлението и контрола на допълнителната застраховка ще отиват поне по 4 лева месечно, което означва 1/3 от парите, ако сумата е 12 лв. Освен това не е ясно и как с 12 лв. ще успеят да се убедеят застрахователите да приемат пациент, който е с хронични заболявания, лежал е в болница 3 пъти в годината и е струвал на касата 12 000 лв., дава пример той.

“С подобно действие министерството иска да върже бюджета на НЗОК, да се знае, че тя ще плаща пътека до 595 лв., което става лесно изчислимо и касата няма да управяла никакъв риск, а от тези пари нагоре цялата отговорност ще се прехвърли на пациент и и застрахователи”, казва д-р Петров.

Според него реформата трябва да започне със законодателни промени и да се върви към демонополизация. Той даде пример с Холандия, където се прилага този модел и там удовлетвореността е най-голяма. Процесът при тях обаче отнел 10 г.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


Димитър
09/15/2018 17:16:20

Страшно е когато в здравната каса работят медици като чиновници!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*