Остойностяването на медицинския труд се нуждае от механизъм на отчитане, регистриране и контрол, за да стане факт. Ще работим върху него, казва д-р Иван Маджаров, председател на Българския лкарски съюз

- Д-р Маджаров, при избора ви за шеф на лекарския съюз заявихте, че ще се борите за повече пари в здравеопазването. Имате ли опорни точки, върху които ще изградите план за това?

- Имайки предвид, че публичните средства в здравеопазването са част от консолидирания бюджет на държавата, те могат да са толкова, колкото той позволява. Такава е фискалната система на България. Необходими са конструктивни и единни предложения на ръководството на лекарския съюз за оптимизация на процесите и за включване на допълнителни средства извън публичните, които не се влияят от фискалния резерв, за да дадат свеж въздух на системата чисто финансово.

- Откъде могат да дойдат тези допълнителни средства?

- От различни места - доброволни здравни и застрахователни фондове, например. В момента те са включени само формално в системата. Финансират процент от клиничната пътека, която заплаща здравната каса.

- Кои сектори в здравеопазването се нуждаят от спешна финансова инжекция?

- Преди да говорим за допълнително финансиране, трябва да се фиксира какъв процент от средствата ще отиват за медицински дейности, лекарства, импланти и т.н. Докато това не се направи, постоянно ще имаме натиск от една сфера върху друга. В момента наблюдаваме как неудържимо

расте

финансирането за

лекарства за

сметка на натиск

върху дейността

Заплащането за дейност финансира богатството на държавата откъм медицински специалисти. Ако все повече притискаме дейността, все по-малко лекари и медицински специалисти ще има в България.

- Приемате ли новата Национална здравна карта или ще продължите процедурата по обжалването ѝ в съда?

- Националната здравна карта е интрумент, който трябва да съществува за планиране на здравната политика в бъдеще. Лошо е, ако я няма или не е направена обективно и реално.

Към сегашната има много забележки - не са взети предвид малките общини, а разглежда областта като цяло. Ако в област Пловдив има насищане на много лечебни заведения например, това не означва, че в община Карлово всичко е наред. Аз лично ще се стремя да я оптимизираме и направим такава, каквато трябва да бъде.

Що се отнася до обжалването, ако са спазени всички процедури при издаването на тази карта, не смятам, че има смисъл от такова. Има смисъл да въздействаме за подобряването ѝ. Имаме уверението, че тя е отворена за това. Предстои и предложение за нова здравна реформа, в която вероятно ще има предложения и в тази насока.

В никакъв случай здравната карта обаче не трябва да се използва за притискане на съществуващите лечебни заведения. Тях ги има, защото имат пациенти. Притискайки ги, ние притискаме пациентите, които са избрали да се лекуват в определени болници през изминалите години.

- Как приемате идеята на здравния министър Кирил Ананиев младите лекари да имат задължителен 3-годишен договор у нас след специализацията им?

- Ние сме в ЕС и свободното движение на хора е право, но когато нечие обучение се финансира, без значение дали от министерството или от болницата, е редно лечебното заведение да има възможност да задържи този кадър като вече квалифициран специалист. Има го и този момент, че не е етично към младите лекари, след като са положили 6-годишен труд да завършат медицина, да се твърди, че нямат квалификация и че не могат да получават заплата. Преди, когато завършвахме, започвахме под ръководството на опитни лекари и след 6 месеца работехме пълноценно като лекари.

При следващите преговори с касата

ще настояваме

младите колеги

да станат

пълноценни в

лечението на

пациенти

По-добре е те да работят - касата да признава техните подписи и дейност в болницата, изпълнени под ръководството на началник-отдление, разбира се. Тогава няма да се налага задължително да ги задържаме, защото е финансирана специализацията им.

Впечатлението ми все пак е, че страната ни все повече привлича младите лекари и те остават тук, за разлика от медицинските сестри и специалистите по здравни грижи, които стават все по-малко.

- Борбата за остойностяване на медицинския труд започна от предишното ръководство. Как ще я продължите?

- Предишното ръководство стигна до края с методиката за остойностяване на медицинския труд и я представи в пълнота на здравното министерство.

Това, което трябва да направим сега, за да помогнем на отговорните институции да я въведат, е да подсигурим ефективен метод на отчитане, регистриране и контрол.

Заплащането на дейност, която влезе с реформата преди години, е добра идея, но тя се опорочи, защото не се предложи механизъм, който да регистрира правилно дейностите. Затова се получи и изкривяване в статистиката – свръххоспитализации, голям брой прегледи, които понякога се оказваха ненужни.

Мисля, че основната причина все още да не се радваме на този голям труд за остойностяването е, че не сме добавили по какъв начин точно ще се регистрират дейностите и ще се знае, че този лекар трябва да получи тази сума, защото е свършил това. Това е разковничето, което, ако успеем това ръководство на БЛС да предложим и договорим с министерството, ще е голям успех.

- Какви ще бъдат действията ви за решаване на проблема с лимитите?

- Ако искаме лечебните заведения да правят медицина, без да бъдат ограничени бюджетно, трябва да предложим начин, по който публичният ресурс да се използва ефективно. Сега има лимити, защото не сме измислили друг начин, по който да удържим разходите в рамките на ресурса, с който разполагаме. Те трябва да се махнат, но за да стане това, трябва цялата гилдия, съвместно с институциите, да дадем конструктивни предложения като въвеждане на допълнителен стълб, допълнително доброволно здравно осигуряване, което да покрие недостига например. Пациентите също трябва да се вкарат в контрола на дейността на лечебните заведения.

- Има ли възможно решение въпросът с доплащането за медицински изделия, така че всяка от страните да е доволна?

- Опитът за въвеждане на доплащане на имплантите е продиктуван от това, че не достигат средствата от наличния пубичен ресурс.

Трябва да кажем

кой ще доплаща,

когато не стигат

парите

Обществото трябва да вземе решение.