- Доц. Казанджиева, атопичният дерматит е социалнозначима болест в ЕС, но не и у нас. Защо трябва да бъде признат и в България?

- Първо, защото е с огромна честота в целия свят, особено в детската възраст. В миналото се откриваше при 1/5 от децата, но вече са 1/4 – 25%. При възрастните е 5-10%, защото част от децата го „израстват“ в пубертета. Заболяването има генетична основа.

Предвид колко големи са измененията в кожата, колко тежък е сърбежът, честото съчетание на атопичния дерматит с другите болести в тази група: бронхиална астма, сенна хрема, алергичен конюнктивит - тези хора страдат сериозно. Има намалена работоспособност, отсъствие от работа, ограничен социален живот и др. Засегнат е човекът, семейството, обществото. Високото ниво на заболеваемост, засягането на много хора в активна възраст, нуждата от комплексно лечение, социалните, икономическите и психологически щети – всички тези фактори правят атопичния дерматит социалнозначим.

- Как се лекуват българите с атопичен дерматит?

- С много емолиенти с добавяне на кортикостероиди при по-леки форми и калциневринови инхибитори. При тежките се включва фототерапия, системно лечение с кортикостероиди, но и с други имуномодулатори. Използват се и нискодозирани цитокини, както и високопланинско климатолечение – заслуга на българската дерматологична школа.

За съжаление нямаме достъп до лечебни стратегии, които Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) одобри за ЕС – биологични медикаменти и JAK-инхибитори. Одобрени са 3 лекарства, които се надявам да дойдат по-скоро и в България. Те са продукт на високи технологии и пациентите могат да си ги позволят само ако ги плаща здравната каса.

- Как действат иновативните терапии и към кого са насочени?

- Към малка група – средно тежките и много тежките форми при възрастни.

Подробната информация за COVID-19 помогна на всеки да разбере, че в организма има малки възпалителни компоненти, наречени цитокини, оттам и опасното състояние на цитокинова буря при COVID-19. Чрез новите терапии се блокират част от цитокините, някои белтъци и ензимни процеси – тези, които участват във възпалението. Тези средства са познати от лечението на ревматоиден артрит, някои чревни заболявания, а в дерматологията се използват при псориазис, пемфигус, гноен хидраденит.

Вече имаме опит с този тип лекарства и той е много добър. Атопичният дерматит може да бъде контролиран чрез тях, но това не е терапия за всеки, а само за тежките форми при възрастни.

- Какви стъпки предприема Българското дерматологично дружество за осигуряване на достъпа до иновативните терапии?

- Пишем писма до институциите – здравна каса и министерство, правим кампании (14 септември бе Световният ден на атопичния дерматит), пишем статии. Дружеството винаги е на първа линия в борбата за достъп на нашите пациенти до най-съвременно лечение. Но проблемът е на самата здравна система и в липсата на достатъчно финансиране. А пациенти с тежки форми не могат да чакат, те трябва да имат достъп до новите терапии, за да не излиза, че сме европейци, но не съвсем.

Ние сме длъжни да осигурим достъпа, след като ЕМА е одобрила тези лекарства за ЕС. Има диалог с институциите, просто ситуацията е сложна в момента и вероятно затова е толкова трудно с лекарствената политика.