На първо място по смъртност, на последно място по ваксинация: в България коронавирусът се вихри на воля. Имаше надежда, че новите управляващи ще променят нещо. Но се оказа, че тази надежда е била напразна.

„Няма място за паника в момента и за разпространение на страхове. Ситуацията (с коронавируса, бел.ред.) е сериозна, но не е излязла извън контрол”, повтаря тези дни служебният здравен министър. Да, така е, ако под контрол се разбира воденето на статистика (дано поне тя да е вярна). Иначе вече два месеца четвъртата вълна на заразата се вихри с нарастващо темпо, необезпокоявана от почти нищо.

На първо място по смъртност, с голяма разлика пред останалите

Броят на заразените стабилно нараства (активните случаи наближават 40 000), расте и броят на приетите в болница. Десетки умират всеки ден. След като миналата година умрелите бяха с 30 000 повече от други години, сега този антирекорд може да бъде не само повторен, но дори „подобрен”.

И в други страни има вълна. Но там тя отшумява по-бързо, а броят на нуждаещите се от болнично лечение и на умрелите е несравнимо по-малък в сравнение с предишните вълни. За разлика от България: по смъртни случаи тя е твърдо на първо място в ЕС с огромна разлика пред останалите. Смъртността заради вируса в България е повече от три пъти над средната за Европа.

В това отношение мерките, които са в сила от днес, едва ли ще помогнат кой знае колко. А и те позакъсняха, меки са (по-меки от заложеното в плана на правителството - спрямо моловете например) и в движение омекват още (като при работното време на ресторантите например). Да не говорим за видимата съпротива срещу спазването им и хронично слабия контрол. А предстои и присъственото начало на учебната година, което ще даде тласък на епидемичната вълна (при в пъти по-заразния Делта вариант, който засяга в пъти повече деца).

Твърдо на последно място по ваксинация

Единственото, което можеше да промени нещата, е ваксинацията. Но делът на ваксинираните българи (около 17%) е направо незначителен спрямо разпространението на вируса и поставя страната твърдо на последно място в ЕС (с голяма „преднина” пред останалите). Той е по-нисък и от много страни по света, които (за разлика от нас) продължават да изпитват недостиг на ваксини. С темпо от едва 10-12 хиляди поставени дози в работен ден (и 2-4 хиляди в почивен) няма изгледи тази картина да се промени.

„Последното място по ваксинация води до първо място по смъртност”, казва здравният министър. И е напълно прав. Само дето говори по тази тема, сякаш самият той няма нищо общо с нея. Но има…

Наистина, още през май, преди служебното правителство да поеме властта, имунизацията вече пъплеше и бе много далеч от заветната цел от 70% ваксинирани до края на август (цел, която ЕС постигна). Но поне имаше надежда, че новите управляващи ще променят нещо, за да отговорят на този във висша степен национален интерес. Тази надежда е била напразна. Те не само не превърнаха имунизацията в свой първи приоритет. Те не направиха почти нищо за нейното ускоряване.

Пропуснатите възможности

Вярно, голяма част от населението не гори от нетърпение да се ваксинира. Страховете, недоверието и малоумните конспиративни теории за ваксините са широко разпространени. Но властта разполага с инструменти и възможности, за да им се противопостави. Тя обаче не се възползва от тях.

Можеше например да предложи материални стимули за ваксинация, както е по света. Не го направи. Тези дни търговска верига започна кампания по раздаване на ваучери за храна срещу ваксиниране. Но здравният министър подчерта, че държавата не участва в нея - да не би някой да си помисли друго.

Можеше да приложи мека форма на принуда, за да стимулира някои професии, като здравни и социални работници, учители и администрация, да се ваксинират. Можеше да ограничи достъпа на неваксинирани до някои публични места и събирания. В това отношение изисквания за влизане в Гърция направиха много повече за имунизацията в България.

Държавата обяви, че ще заложи на убеждаването чрез кампания. Но ако въобще е имало кампания, тя остана незабелязана. Ако не се броят едно заседание на създадения за целта обществен съвет и красивите думи на него, които са отдавна забравени.

Тогава здравният министър обеща правителството да бъде ангажирано с кампанията. Нищо такова не се случи. Властта мълчи, а когато каже нещо, то има обратен ефект. Служебният премиер например повтаря, че ваксината е личен избор и всеки имал право да разполага с тялото си. Както отбеляза една моя позната, по тази логика и терористите-камикадзета имат право да разполагат с телата си. Вероятно заради непрекъснатите избори партиите също са крайно пестеливи и внимателни. Държавният глава месеци наред не намери за нужно да каже и дума по въпроса - едва напоследък с половин уста призна, че е ваксиниран. В мълчанието си той отстъпва единствено на православната църква, за която такава тема изобщо не съществува.