Марк Твен бил поклонник на дините и ги е наричал "ангелска храна". По повод отбелязвания днес Световен ден на динята ето още няколко факта за растението, класифицирано като плодов зеленчук:

Дивите дини произхождат от Южна Африка.

Според най-ранните свидетелства дини са отглеждани в Египет преди около 5000 г. Поставяли ги в гробниците за храна на душите.

В Китай дини се отглеждат от Х век, а в Европа - от ХIII.

Сочният плод-зеленчук се отглежда в 96 страни в над 1200 сорта. Водещ производител е Китай. Там, както и в Япония, гостите често носят диня като дар за домакинята. Японците първи се сещат да отглеждат квадратни дини.

В Египет и Израел динята се поднася със сирене фета.

Научното название на динята е Citrullus Lanatus. 92% от нея е вода, а  захарта е 6 процента. Нейни близки "сродници" са тиквите и краставиците.

Някои сортове зреят за 130 топли дни. Зреенето на повечето дини трае 85-100 дни.

Не са само червени. Има дини с оранжева, зелена, жълта и бяла "плът".

Всичко в динята се яде, включително семките и кората. Дините са нискокалорични и не съдържат "лоши" мазнини и холестерол.

Сладостта им се мери по скалата на Брикс. Повечето са с оценка 9 или 10. Най-сладките се оценяват с 11 или 12.

Освен вкусна, динята е и полезна. Богата е на витамини А и С и калий. В нея има повече ликопен,  отколкото в доматите.

Диненият сок облекчава мускулно напрежение.

Заради съдържанието на цитрулин динята е естествена виагра и дава алтернативно решение на проблема с еректилната дисфункция.

Дините без семки не са генномодифицирани, те са стерилни хибриди.

Рекордът на Гинес за най-тежка диня, поставен през 2013 г., е 159 кг.

В САЩ има цял месец, посветен на дините.