Все още не е изградена система на психиатрично обслужване според принципите достъпност, координираност и непрекъснатост на грижите. Това е основният извод от одита на Сметната палата "Ефективност на системата на психиатричното обслужване". Той е за периода от 1.1.2017 г. до 31.12.2019 г. , съобщи "Дарик".

Според данни от документа през 2017 г. пожизнените чести психични разстройства у нас засягат 14,54% от всички българи. Но психиатричните услуги у нас се свеждат до болнично лечение, защото болниците не се финансират за проследяване, поддържащо лечение, рехабилитация и ресоциализация.

Поради това в държавните психиатрии десетки пациенти не са на лечение. Но те не се изписват, тъй като няма къде да бъдат настанени и живеят там, посочват от Сметната палата. Така болниците са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психични разстройства - практика, която е от десетилетия. Неприемливо лоши, пренаселени и нехигиенични са всички съоръженията за тези болници - стаи, кабинети и т.н.

"Финансирането на държавните психиатрии е чрез бюджет, определен на исторически принцип, необвързан с обема на дейността. Невъзможно е да се измери ефикасността и ефективността на тези публични разходи", се казва в доклада.

Парите, планирани за психично здраве, нарастват от 53,38 млн. лв. за 2017 г. на 65,932 млн. за 2019 г. Въпреки това системата не е осигурена финансово, за да функционира ефективно.

"Това води, освен до неприемливи условия за пациентите, и до други сериозни последици - липса на персонал, на инвестиции в обучение, лош морал и отношение към болните."

Крайно неравномерно е разпределението на кабинетите в градовете. Най-много има в София, Пловдив и Варна, най-малко в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози за социално-рехабилитационни дейности. Има недостиг на детска психиатри и на легла за лечение на деца и юноши.

Анализи на РЗИ показват, че през 2017г. в 19 области има под 1 психиатър на 10 000 души население. През 2018 г. така е в 18 области. През 2019 г. - в 21 области. 

Още няма единна информационна система, която да гарантира не само информираното управление, но и адекватното проследяване и лечение на пациентите; програми за лечение на хранителни разстройства; детски аутизъм, разстройства на развитието; поведенчески разстройства и др.

"Начинът на регистрация и събиране на данни поражда съмнения в тяхната достоверност".

Сериозен проблем са и нагласите на обществото към психично болните - те продължават да бъдат стигматизиращи и често дискриминационни. Напускайки болницата, те попадат в нетолерантна среда, включително и сред най-близките им хора.