Ваксините срещу COVID-19 са толкова безопасни за хората с неврологични болести, колкото и за всеки друг човек, обяви здравното министерство. То цитира проф. Димитър Масларов, шеф на Клиниката по нервни болести в Първа градска болница в София. Имунизацията е дори по-полезна за тях, смята той, тъй като боледуването от коронавирусната инфекция е с непредсказуема тежест и изход, предаде БТА. 

Доскоро се е възприемало, че кръвно-мозъчната бариера пречи за  на вируса да прониква в мозъка. Нови доказателства показват, че той атакува директно невроните, намалява притока на кръв към мозъка и задейства производството на имунни молекули, които увреждат мозъчните клетки.

Астроцитите са от клетките, които изграждат мозъка. Те осигуряват хранителни вещества и поддържат функцията му. Но работят неправилно при засягане на генната експресия. Инфектираните астроцити могат да обяснят неврологични синдроми като умора, депресия и "мозъчна мъгла".

Перицитите са клетки в най-малките кръвоносни съдове в тялото и в мозъка. Опити доказват, че заразяването с COVID-19 блокира рецепторите върху перицитите, което свива капилярите и намалява кръвоснабдяването в съответната зона.

От всички синдроми острата енцефалопатия е най-често срещаният. Проявява се при 50-80% от болните. Процентът расте с възрастта и с продължителността на лечението в реанимация. То поражда и невропатии и миопатии. Лекуваните се оценяват за когнитивни увреди, психическа и/или физическа инвалидизация, за да се предотврати т.нар. "синдром след лечение в интензивно отделение".

Болните от паркинсон трябва да се ваксинират приоритетно, тъй като са предимно старци и са изложени на по-висок риск от тежък COVID-19 и смърт. Болните от множествена склероза също трябва да се ваксинират след оценка на състоянието им и провежданата клетъчно-изчерпваща терапия. Страдащите от хорея на Хънтингтън или от деменция са особено склонни към дихателни инфекции или пневмонии и се съветват да спазват стриктно противоепидемичните мерки, заявява проф. Масларов.

Хора с невромускулни заболявания и особено засягащи дихателната функция, трябва да си стоят вкъщи, за да се опазят от зараза, тъй като се очаква въздействието й ще бъде по-сериозно.

Лечението на COVID-19 включва антивирусни, имуномодулаторни и имуносупресивни средства. Те взаимодействат с някои антиепилептични медикаменти и тряабва да се оптимизират дозите им.

Към ваксиниране на болните трябва да се пристъпи в първия възможен момент, когато не са в тласък или обостряне. Изборът на препарат трябва да се обсъди с лекуващия невролог, казва проф. Масларов.