Мислете за крайния резултат, който ще произлезе

Кръвта нахлува в главата, сърцето блъска, устата бълва думи, които е по-добре да се спестят – тези симптоми са добре познати на всеки, който избухва в гняв. Римският философ Сенека нарича гнева краткoтрайна лудост, най-отвратителната и бясна страст, фундаментално зло. Според него никоя чума не е донесла на хората повече злини.

Ако е така, би трябвало да се тревожим, коментира Би Би Си. Страхът, нашата безпомощност пред пандемията и неудобствата на карантината ни правят по-гневни от обикновено. В Англия например през последните месеци молбите за срещи с бракоразводен адвокат са скочили с 40%.

Конфликтите с колеги, скандалите с роднини, яростта от управленски решения също са нараснали, но те могат да доведат до действия, за които после ще съжаляваме.

Агресията е разрушителна сила. Нови изследвания и експерименти обаче сочат, че гневът и раздразнението могат да донесат предимства, ако можем да насочим тази енергия в полезна посока, казва журналистът и изследовател на човешкото поведение Дейвид Робсън. Яростта води до

прилив на

енергия,

мобилизира

В “Илиада” Омир е описал как гневът вдъхва “невиждана мощ в сърцата”. Негативните емоции подготвят тялото за борба и това обикновено предизвиква прилив на сила, което личи особено ясно в спорта.

Научно е доказано, че ядосани от фаулиране баскетболисти започват да стрелят по-точно и да бележат повече кошове. Особено резултатни стават попаденията, когато играчът се чувства несправедливо наказан. Според проучване сред 8500 хокеисти след фал те са вкарали повече шайби в мрежата от средните. Същото важи за футбола. Разярените спортисти обикновено стрелят във вратата по-точно, скачат по-високо, тичат по-бързо, уверяват специалистите. Те сочат Майкъл Джордан за пример на атлет, превръщал гнева в предимство. От документалния филм “Последния танц” се вижда как той успява да насочи всеки гаф на съперника или треньора в своя полза.

Стимулира

креативността

И извън спорта ядът засилва упоритостта, настойчивостта и познавателните способности. Учени от Университета на Тексас са направили експеримент с анаграми, някои от които - напълно нерешими. Целта – да проучат ефекта от провалите върху настроението и мотивацията. Студентите реагирали различно на непосилната задача – едни помръкнали и се отчаяли. Но най-вбесените на нерешимия тест упорствали и не се предавали докрай.

Изблиците на гняв могат да повишат креативността. При мозъчни атаки, известни като брейнсторм, гневните хора излизат с по-разнообразни и оригинални решения от обезсърчените или апатичните. Повишеното раздразнение е суперзаряд за мозъка и го стимулира да прави връзки, невъзможни в спокойно състояние.

Този изблик на енергия не трае дълго, но си струва да се използва, когато се вбесите от проблеми в работата. Дали то е заради грешка на колега, или внезапна техническа авария, използвайте раздразнението си, то ще ви вдъхнови за пробив в задачата, с която сте се заели.

Не губете чувството за перспектива, когато решите да излеете гнева си върху околните, съветват специалисти пред Би Би Си. “Умереността е ключова”, казват те. Ако изригнете в яростна агресия и враждебност, рядко ще получите желания резултат, но контролираният гняв може да променя мнения. Умерено ядосаните професионалисти се представят по-добре на преговори и в спорове, това им помага да доминират.

Проф. Дейвид Лебел от Университета в Питсбърг дава следните указания как да канализираме гнева си, за да постигнем положителни промени. Упражнявайте се да бъдете търпеливи, планирайте отговорите си, преди да се впуснете в конфронтация, отделете време да станете наясно с чувствата си. Мислете за крайния резултат, който ще произлезе от гнева.

“Опознайте гнева си, помислете няколко часа или един ден как да го изразите най-конструктивно. Опитайте да предвидите репликите, които могат да ви накарат да изгубите фокус, замисляйте се кой отговор би бил най-подходящ.

Лебел съветва да се гледат голямата картина и контекстът на проблема. В офиса например си дайте сметка как ситуацията влияе на колегите ви и на фирмата, а не се фокусирайте само върху себе си. Това ще помогне да изразите чувствата си по правилен начин.

Отдалечаване

от проблема

Ако сте обзети от ярост и не знаете как да реагирате, използвайте психостратегии, за да успокоите мислите си.

Една мощна техника е психологическото дистанциране, чрез което се постига чувство на отдалечаване от проблема и отстъпване встрани от себе си. Представете си, че наблюдавате от бъдещето причинилия ярост повод. Или се поставете на мястото на приятел и се попитайте как той би ви посъветвал да реагирате. Психологическото дистанциране едва ли напълно ще премахне лошите чувства, но ще укроти гнева и ще помогне да вземете по-мъдри решения за най-добрия начин да противодействате. Експертите съветват да прехвърлите яростта си на хартия. Писменото изразяване на това силно чувство помага да го разберем по-добре и да реагираме по-конструктивно.

Тези техники отнемат време и струват усилия, но ползата е ясна: по-доброто вникване в гнева и неговите ефекти води до по-здравословен и щастлив живот. Още древногръцкият философ Аристотел е проумял неговия потенциал да носи положителни промени, стига да не подкопава собствените си основания. По негово мнение голямото предизвикателство е “да се ядосаш на правилния човек, в правилната степен в точния момент, по правилни причини и начин”. Новите научни изследвания може би ще ни приближат малко към осъзнаването на тази мъдрост.