Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

При 5-10% от случаите с хистологично доказан карцином и далечни метастази може да е трудно да се определи от кой орган произхожда първичният тумор.

Групата на карцинома с неизвестно първично огнище съставлява от 3 до 10% от всички злокачествени тумори. Откриването на такива болни става или като случайна находка при извършване на изследване по друг повод, или при активно диагностично дирене на базата на оплаквания от страна на метастазите от неизвестния тумор.

Необходим минимум изследвания при тази група болни:

Подробен разпит на болния (анамнеза) и статус (клиничен преглед), включващ глава, шия, право черво, малък таз, млечни жлези.

Биопсия на тумора/метастазата чрез тънкоиглена биопсия или друг вид биопсия, плеврална пункция или оперативно.

Изследване на пълна кръвна картина, туморни маркери, изследване на урината и изпражненията за окултни кръвоизливи.

Инструментални образни методи - рентгенография на белия дроб или КАТ, ехография на корем и малък таз или КАТ, евентуално ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) при нужда мамография при показания, контрастни и изотопни изследвания и т.н.

Когато след провеждане на изброените изследвания от специалисти не се открива първично огнище и данните от биопсията сочат метастатичен тумор извън засегнатия орган, диагнозата се отбелязва като карцином с неизвестно първично огнище.

Трябва да се опита чрез по-специфични изследвания да се уточни първичното огнище, защото може да е необходима специфична терапия, а и за да се избегнат усложнения от болестта и от лечението.

Биопсичният материал трябва да се изследва внимателно - част от него с класическо оцветяване, част - с имунохистохимични тестове и да се определят при жените рецепторите към естроген и прогестерон.

Основната цел на диагностичните изследвания е да се уточни дали не става въпрос за потенциално лечими тумори с химиотерапия или хормонотерапия.

Такива са:

Туморите на главата и шията, лимфомите, екстратестикуларен рак, трофобластните тумори, диференцираният рак на щитовидна жлеза.

Ракът на млечната жлеза, ракът на простатната жлеза, дребноклетъчният рак на белия дроб и ракът на яйчника.

След доуточняване се започва специфичното лечение за съответната диагноза, а при неяснота се прилагат при добро общо състояние по-широкоспектърни химиотерапевтични комбинации.