Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Менингитът и менингоенцефалитът са възпаления на централната нервна система. Менингитът възпалява обвивките на мозъка (менингите), а ако обхване и самата мозъчна тъкан, прераства н менингоенцефалит.

Тези инфекции могат да бъдат предизвикани от много видове патогени - бактерии и вируси. Според вида на причинителя има различен тип възпаление, с различна клинична картина и риск от трайни увреждания.

По тези причини към термина "менингит" винаги се добавя и името на причинителя. Първата диагноза е "бактериален/гноен менингит" или "вирусен/серозен". След идентифициране на причинителя тя се уточнява - менингококов, пневмококов, туберкулозен, хемофилус инфлуенце, ентеровирусен, грипен и др.

Възприемчивостта към менингит не е висока и с възрастта намалява. По-висок риск има при малки деца и при хора, на които далакът е отстранен или е с нарушена функция, при имунен дефицит и хронични заболявания.

В България се регистрират 230-240 случая с гнойни и 280-290 случая с вирусни менингити. През 1991-2005 г. най-много бяха вирусните (703) през 2001 г., когато се разпространи епидемично ентеровирусът ECHO-30.

Менингитът започва остро, с рязко повишаване на температурата (39-40 градуса), повръщане, главоболие, дразнене от светлина, шум и дори докосване. Много характерен признак е втвърдяването на врата (вратна ригидност). При кърмачета има и други особености - отказ от храна и диспепсия, възбудимост (например плач при докосване), подуване ("бомбиране") на фонтанелата. В по-късен стадий, ако възпалението засегне и мозъка, има различни степени на нарушение на съзнанието, мускулни потрепвания, гърчове, парези.

Лечението на всички видове менингит се извършва в болница. Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина. От значение са и лабораторните изследвания на гръбначномозъчната течност, която се взема с лумбална пункция. Чрез тях се определя видът на менингита - гноен (бактериален) или серозен (вирусен). Последващото изследване дават възможност да се определи причинителят и да се избере най-правилното лечение.