Тази есен въвеждат пилотно превантивни програми в столични училища, казва клиничният психолог

Според последни проучвания на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA) употребата на най-популярния наркотик в България - марихуаната, сред младежите на възраст 15-34 г. е малко над средната за ЕС. Употребяващите екстази в тази възрастова група в България е 2,5%, като се наблюдава повишение на употребата у нас в сравнение с предишно изследване. България бе на второ място в ЕС по употреба на амфетамини от 15-34-годишните, в момента те са 1,5%, т.е. устойчиво се запазва високо ниво на употреба. По отношение на новорегистрираните наркотици за 2017 г. в Европа са регистрирани пет нови производни на синтетичния опиат фентанил. Опиатите са най-бързо и силно пристрастяващите, увреждащите и директно свързаните със смъртността наркотици.  Юри Кацаров

Юри Кацаров

Легализирането на марихуаната (канабисът) в някои американски щати, Уругвай, съществуването на кофи шопове с разрешена строго регламентирана употреба (за пълнолетни) в Холандия и дискусиите за това, че тя лекува труднолечими заболявания, сякаш окуражава младите да я пушат. Тя съдържа канабидиол, който се използва за лечебни цели. Но в канабиса се съдържа, и то в по-голям процент - от 5 до 21%, веществото тетрахидроканабинол, което има пристрастяващ потенциал и при системна употреба и в големи дози може да отключи психоза.

У нас има и злоупотреба на т.нар. непредписани медикаменти, които обикновено се продават със зелена рецепта. За жалост, няма статистика за консумацията им.

По мое мнение до момента не се работи системно и всеобхватно за превенция на употребата на наркотици. Работи се “на парче” - в отделни училища, по отделни проекти и програми, някои от които лицензирани, а други - не. Или просто някой се е срещал с ученици и им е разказвал за вредата от употребата на дроги. Дали говоренето за това какви преживявания предизвиква едно или друго вещество, е пораждало любопитство сред тях? През тази учебна година у нас ще бъдат въведени пилотно универсални превантивни програми, в които ще участва и центърът, в който работя. За съжаление, те няма да обхванат всички училища.

Интересен опит в това отношение има в Исландия, където превантивната дейност във връзка с употребата на психоактивни вещества сред учениците винаги се обвързва с данни от национални регулярни проучвания. Ефективността на програмата в едно училище се мери по това дали впоследствие тази употреба намалява, или не. Редовните данни от изследванията във всички училища дават точна представа за това. Те са публични, знаят се от педагозите, родителите и заинтересованите институции и са грижа на всички. При всеки тревожен сигнал те заедно го обсъждат и търсят решение. Ако има нужда, се променят, търсят и създават нови програми и подходи.

Д-р Юри Кацаров е клиничен психолог в Превантивноинформационния център по проблемите на наркоманиите - София

Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10 от Закона за хазарта за 2018 г. по договор №25-00-3/19.04.2018