Ген. Венцислав Мутафчийски налага в хирургията закона за спасяване на пробит кораб

Това е подход, при който спасените се увеличават от 5 на 95%, казва генералът. 

Началникът на ВМА обича предизвикателствата в операционната, работата с курсантите си, красивите машини. Прилага научен подход към виното и готвенето. Чете бавно лошите момчета на американската литература.

Когато един кораб се пробие в открито море, екипажът не се мъчи да го направи като нов, а запушва дупките, за да се държи на повърхността до първото пристанище. Истинският ремонт започва при твърда почва под краката.

С този образ началникът на Военномедицинската академия бригаден генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски, дмн, FACS (дипломиран член на Американското дружество на хирурзите), описва най-успешния алгоритъм за хирургично лечение във военната медицина. Печелившото правило е първо да овладееш животозастрашаващата ситуация и да стабилизираш пациента, за да понесе възстановителната тежка операция след това. Конвенционалният метод е да запретнеш ръкави и героично да оперираш 10 часа с идеята за съвършената хирургия. Благодарение на тези усилия оцеляват 5-има от 100 души. Ако по закона на спасения кораб не се опитваш да поправиш наведнъж всички щети, а първо най-големите, става обратното – само 5 са жертвите, дава пример генералът. Това го насърчава да налага в екипа си създадения от американски хирурзи модел. В началото колегите му от другите болници са скептични – “военни работи”, но постепенно подходът печели привърженици.

Новата философия е, че травмата не е анатомична катастрофа - сбор от увредени органи, а физиологично бедствие. При него стремежът не трябва да е поправянето на всички щети, а да се спре кървенето и човекът да се стабилизира, за да може да понесе голямата операция. Лекарите наричат формулата демидж контрол сърджъри. Той поставя акцент върху спирането на кървенето, за да се предотврати смъртоносната триада – хипотермия, ацидоза, коагулопатия. Анатомичните корекции се оставят за следваща операция. Това предполага хирургът да превъзмогне егото си и да знае докъде да спре.

Модерната медицина прави фундаментални редакции и в концепцията за раните. Новият подход препоръчва максимално щадящо

третиране на

наранените тъкани

единствено с... вода.

Видях го за първи път в американски военни болници. Със специални устройства раните се измиват обилно с дестилирана вода и в съчетание с вакуумно лечение се постигат изумителни резултати, разказва хирургът. Впечатлен от ефекта, за няколко години налага революционния метод в болницата в София.

Ген. Мутафчийски е пионер и на техника, съхраняваща комфорта на живот след операция за отстраняване на карцином на дебелото черво, когато е разположен много ниско. При стандартните методи човек остава без анус. Иновативната щадяща техника, която екипът на хирурга вече рутинно прилага, позволява да се запази нормалната функционалност.

“От 10-ина години тече подмяна на алгоритмите в лечението. Науката извървя пътя от догматичната медицина на постулатите до медицината на доказателствата. Нови концепции се появяват непрекъснато и за да остане на ниво, хирургът трябва постоянно да чете и да се усъвършенства. Затова и досега ходя на курсове, въпреки че на последния в Италия професорът, който ме обучаваше, сумарно беше с 2 пъти по-малко операции от мен”, казва проф. Мутафчийски. Разказва, че е кандидатствал медицина само за да стане хирург. Това дава възможност да видиш резултата от работата си на момента. Велико удовлетворение е непрекъснато да срещаш хора, на които си помогнал, казва лекарят. Той всеки ден прави поне една операция. На въпроса как успява въпреки многото административна работа в ръководенето на ВМА, обяснява: Единственият начин 10-12-часовата заетост да не ти тежи е много да си обичаш работата”.

Хирургът

не пропуска да си види

лично пациентите

и в събота и неделя,

на празници.

Правило, което за 28 г. не е нарушил, въпреки че си дава сметка, че такава отдаденост за много хора може да изглежда неестествена. В нея е и част от обяснението защо синовете му не поемат по неговия път.

“През цялото детство те не видяха баща си вкъщи. Не само по време на участието ми в мисиите в Македония, Ирак, Афганистан, а и във всичките години работа във ВМА”, признава хирургът. От това е потърпевша и съпругата му, въпреки че като лекар разбира защо е невъзможно да се промени начинът му на живот.

Със същата отдаденост, с която оперира и ръководи академията, генералът обучава първите истински курсанти на Военномедицинската академия.

В първия випуск са 19 млади хора, бъдещи офицери военни лекари по западен образец, в тазгодишния – 21, които не им отстъпват по качества, хвали ги професорът им. И допълва: “Обещал съм им предвидима кариера.”

Извън работата ген. Мутафчийски има много хобита.

Привързан е към домашните си любимци

- говорещия папагал

Шушко, мопса

Джеси и една

симпатична тарантула

Приятелите на хирурга го описват като “точен”, перфекционист, лоялен, почтен, добронамерен, човек с разнолики хобита и многопластови вкусове.

Самият той казва, че не може да степенува любимите си неща и занимания, харесва си ги всичките.

Освен банална прагматична високопроходима кола

има фолксваген

костенурка, с

която са набори

В движение е, разбира се, и се използва от време на време.

Защо му е на генерала машина като от ретро филм?

“Защото е класически красив син автомобил с тарга, изящна кола с душа. Както и моторът ми “Веспа Джи Ти Си”, създаден сякаш да се кара само с костюм и вратовръзка.” За незапознатите - таванът на такава кола се сваля от предно до задно стъкло. А веспата е наистина бижуто сред моторите.

От спортовете го увличат тези, които изискват концентрация, пълен контрол и баланс. През зимата ски, през лятото SUP борд - разновидност на сърф, голяма дъска върху която се балансира прав с гребло.

Ген. Мутафчийски е ценител на хубавото вино. Няма любим вид, готов е да опитва и да експериментира, винаги в съчетание с подходяща храна. Казва, че

в семейството им

той готви най-добре

Повече му се удават месните ястия, вероятно защото ги предпочита. И към напитката, и към менюто обаче имам абсолютно научен подход и цели рафтове с книги по тази тема, обяснява шефът на ВМА.

Любимото му зимно ястие е бавно печени говежди гърди. Върви перфектно с “Малбек” – сорт аржентинско вино с плътен вкус. През лятото ген. Мутафчийски най-често избира морска риба и морски деликатеси. Сполучливата класическа комбинация е със северноиталианските ароматни совиньон блан с плодови нотки.

Хирургът харесва музиката на италианските класици.

Възхищава се на картините на Павел Митков, в които намира

отразен своя

темперамент –

огнен, експлозивен

по личната му оценка.

Допада му дълбокият смисъл, вграден в пластиките на Вежди Рашидов. Това го привлича и в до болка истинските творби на лошите момчета на новата американска литература Хенри Милър и най-вече Чарлс Буковски – бруталното перо на изумително чувствителна душа.

Ако някой не е чел неговата поезия, препоръчвам я, особено “Синя птица” – най-нежното нещо, което може да напише човек, казва генерал Мутафчийски. 

(... Една синя птица

има в сърцето ми,

която иска

да излезе оттам,

но аз съм твърде умен,

пускам я само

понякога нощем,

когато всички

други спят.

Хей, казвам й,

знам, че си там,

затова недей да си тъжна.

После я вкарвам обратно,

но тя пее по малко

там вътре,

не съм я оставил

съвсем да умре

и заспиваме заедно

просто така с нашия

таен пакт и това

е достатъчно хубаво,

за да накара един мъж

да заплаче,

но аз не плача,

а вие?)

Изненадващи за хората, които не познават добре началника на ВМА, вероятно ще са книгите на нощното му шкафче.

Наред с икономическа литература за успешно менажиране

от 2 години чете

стихосбирката на

Буковски “Любовта

е куче от Ада” -

не че сборникът е

прекалено обемен,

просто стиховете на емблемата на бийт поколението “трябва да се чете бавно, за да се разбере и почувства”.

Ортодоксален християнин съм, влизам и в църква, вярвам, че има висша сила, която наистина помага и на която човек се уповава в най-трудните си моменти, подкрепа, от която се нуждае, а всъщност я няма, признава генералът.

Това, за което винаги се моли Венцислав Мутафчийски, е Господ да му даде сила да се справя с предизвикателствата.

А дали получава знак, че Господ го чува и го подкрепя?

“Не мога да се оплача от съдбата си, но имам обяснение защо е така. Всяка стъпка, която съм правил, е била насочена към това да се усъвършенствам. И да се окажа достоен за предизвикателствата. На това уча и моите ученици офицери.”