Д-р Асен Меджидиев: Преглъщането намалява дискомфорта, хрема силно влошава положението.

Болките в ушите са в състояние да развалят емоцията от прелитането дори до най-приятната отпускарска дестинация. Особено ако е съпроводено с продължаващо след полета чувство за заглъхване.

Може и да не сте забелязали, но обикновено дискомфортът настъпва по време на снижаването. Реакцията е свързана с физическите закони и стремежа на тялото да изравни налягането в кухините вътре в него и околната среда.

Когато машината се издига, налягането на въздуха намалява до момента, в който самолетът се установи на сравнително постоянна височина - обикновено между 8 и 12 хиляди метра. Налягането в този слой на атмосферата е драстично по-ниско от това на земята, а вътре в самолета то се поддържа изкуствено горе-долу като на върхове с височина около 2500 м. Във вътрешното ни ухо обаче “затвореният” преди излитането въздух е бил с налягането на надморското равнище, т.е. по-високо, отколкото в самолета. Затова част от него трябва да бъде оставена да излезе. Ако това не стане,

по-голямото налягане

ще доведе до

издуване на

тъпанчето навън,

обяснява д-р Асен Меджидиев, началник на Отделението по УНГ болести в университетската болница за спешна медицина “Пирогов”.

Ако няма пречка, въздухът под налягане просто излиза през евстахиевата тръба. Тя представлява канал, който свързва средното ухо със зоната в гърлото, в която носът “доставя” въздуха. Всъщност човек има лява и дясна евстахиева тръба, които се отварят странично зад мекото небце. Функцията им е да уравновесява натиска от двете страни на тъпанчетата.

Физиологично е по-лесно евстахиевата тръба да “пусне” навън нагнетения въздух, отколкото да го вкара отвън навътре. Затова почти няма риск някой да изпитва сериозни проблеми с ушите, когато самолетът набира височина и налягането в салона спада.

Когато въздухоплавателното средство се снижава, налягането на въздуха в самолета постепенно се увеличава и повишаващият се натиск на въздуха около нас притиска тъпънчевата ципа навътре. За да противодейства на това, налягането на въздуха от другата страна на тъпанчето във вътрешното ухо също трябва да се увеличи. За да се случи, през евстахиевата тръба трябва да навлезе въздух отвън. Това може да бъде особено неприятно преживяване за хремавите, тъй като техните синуси са пълни със слуз. Тя затруднява или направо блокира

евстахиевата тръба,

чийто отвор е 2-3 мм,

обясни д-р Меджидиев.

Въздухоплавателните норми са съобразени със стремежа на тялото да изравнява налягането вътре и около него.

Това е здравната причина за постепенното плавно увеличаване и намаляване на височината. Тъй като налягането се променя бавно, това обикновено причинява минимален дискомфорт при пасажерите. При екстремни резки аварийни снишавания обаче неприятните изживявания се задълбочават.

Болката расте, появява се световъртеж, може да се спукат малки кръвоносни съдове в ушите или носа, да пострада тъпанчето. Такива инциденти обаче са много редки. С разширяването и свиването на въздуха в кухини в зъбите или около корените и нервите се обяснява защо някои хора изпитват неприятно чувство в челюстта при полет, дори до момента да не са имали проблеми. Дори има такъв термин - самолетен зъбобол. Един от минусите му е, че за разлика от болката в ушите или в синусите не можете да направите нищо, за да го предотвратите.

При полет реагират и газовете в червата. Когато въздухоплавателното средство се издига, газът се разширява, след което при спускане отново се компресира и се опитва “да избяга”. С този феномен от години се занимава д-р Джейкъб Розенберг, професор в университета в Копенхаген. Вниманието му към проблема е привлечено, когато преди години забеляза, че празната бутилка от вода се е разширила по време на полета, а след това при приземяване се смачкала. Същите закони, казва си, важат за стомаха. Това обяснява защо подготовката за кацане е моментът, в който хората трябва да направят

компромис

между социалното

неудобство и

физическия комфорт

Ефектът от реакцията в чревния тракт е добре позната на всички в гражданската авиация. Като възможно решение ученият предлага вграждане на активен въглен в седалките на самолетите. Идеята е да играят ролята на абсорбатор на миризмите.

Според специалистите по транспортна медицина динамиката в налягането и разширяването и свиването на газовете обяснява защо повече от 60% от пилотите и стюардесите се оплакват от подуване на корема. За намаляване на предпоставките те препоръчват преди и по време на полет да се избягват храни, които образуват газове.

Цяла система от профилактични мерки има и срещу заглъхването и болките в ушите и синусите. Те не зависят от продължителността на полета, както повечето хора мислят, а с излитането и кацането, които са част и от най-краткото пътуване по въздух, уточни д-р Меджидиев.

Най-познат е съветът да се дъвче дъвка, да се смуче бонбон, човек да се храни или просто да преглъща при излитане и кацане. Тези движения

активират мускулите,

които отварят

евстахиевите тръби

Помага и нежно издухване, като едновременно притискате ноздрите си и държите устата си затворена. Повтаряйте няколко пъти, особено по време на спускане на машината.

Ще си навредите, ако спите по време на излитане и кацане, защото няма да можете волево да съдействате на тялото си за изравняване на налягането.

УНГ специалистът препоръчва също, ако е възможно, да не летите при запушен нос или ушна инфекция и особено след операции в тези зони.

Защита от заглъхване и болка предоставят и специалните тапи за уши за полет. Те помагат за бавно изравняване на налягането от двете страни на тъпанчевата мембрана при подемания и спускания на машината.

И последно: ако оплакванията са сериозни или се задържат дълго след полета, направете консултация с лекар.