Изненадващо, но от типичните заоблености в женската анатомия най-забележителни са не гърдите или задните части, а тънката талия. Тя е оставила най-дълбока следа в световната литература.

Американски психолози изследвали описания на женската красота в английската литература от XVI-XVIII век (лирика, драма, проза), както и древни текстове от други култури. Онова, което кара авторите да изпадат в захлас от женската фигура, се оказва именно стройната талия. Тя е първият критерий за красива женска фигура в продължение на векове.

Подсъзнателно талията не спада към половите белези на тялото, изтъква д-р Девендра Сингх от Тексаския университет. Би могло да се очаква, че за сексуалната привлекателност на една жена ще се съди по пищните й гърди, както смятат повечето днешни мъже. Стотиците изследваните писатели обаче са на друго мнение. Те се прекланят не пред бюста - голям или малък, а пред тънкия кръст на жената.

Същото отношение се открива и в два индийски текста от I и III в., както и в дворцовата поезия в Китай от IV до VI в. Свидетелства за красотата на тънката талия има и в Египет. Описания отпреди 4000 г. на царица Нефертари, любимата съпруга на фараона Рамзес II, е обръщат особено внимание на елегантната й талия. Пристрастието към тази част от женското тяло оттогава е постоянно и неизменно - през Венера Милоска до моделите на "Плейбой".

Мода или сексапил

Тексаските учени подложили на пресявка електронна библиотека с 345 000 произведения на английската и американската литература, а също древни текстове от източни култури. Измервали честотната употреба на ключови думи като "талия", "гърди", "бедра", "крака" и "задник" в съчетание с епитети като "пищна" "кръшна" и "стройна".

Данните от изследването са публикувани в изданието на Кралското дружество за биологични науки. Очевидното предпочитание към тънката талия векове наред - и то по целия свят - говори, че става въпрос за нещо по-дълбоко от модна тенденция или от зримите източници на сексуалното привличане, смятат психолозите.

По всяка вероятност тънката талия се цени толкова много, защото е сигурен знак, че жената е в добро здраве и че е породиста. Защо обаче то се е асоциирало именно с обиколката на кръста, след като едва от средата на ХХ в. науката открива, че мерките на талията спрямо бедрото са индикатор за здравето. Днес вече се знае, че е здравословно в областта на кръста да няма мастни натрупвания. Ако има, те издават метаболитен синдром, водещ до висцерално затлъстяване. Хора с тънки крака и ръце, но с широка талия са податливи на сърдечни болести. Т. нар. паластки издават висок риск и за диабет, болести на жлъчката и някои видове рак - на гърдата, на матката и на маточната шийка.

Ето защо се смята, че съотношението между обиколката на кръста и на бедрото трябва да е колкото може по-малко от единица. То може да варира от изящните 0,67 до почти балонните 0,9.

Модерната медицина установи защо е така. Тя доказа, че елегантната извивка, придаваща на женската фигура форма на пясъчен часовник, се дължи на високото ниво на женския полов хормон естроген. А равнището на естроген определя шанса за зачеване.

Така тънкият кръст дава ценна информация на мъжа. Той е своеборазна гаранция, че жена с фина талия ще съхрани гените му, като роди здраво потомство. Ето защо той подсъзнателно намира за привлекателни дамите с малка обиколка на кръста. Същата теория обяснява и защо човек с правилни черти на лицето минава за красив. Подсъзнателно се приема, че чертите са показател за добри гени.

Така става ясно защо във викторианската епоха жените са предпочитали корсетите пред диетите. Днес обаче много от съвременните жени са дотолкова недоволни от своята фигура, че подлагат на нечовешки тормоз телата си. Те не се замислят доколко пропорционални са фигурите им и какво ще изгубят като свалят няколко килограма.

"А веждите - раздалечени"

Екипът от Тексаския университет използва специална компютърна програма, за да "прекопае" всичките 345 хиляди произведения в електронната билиотека (LION) на англоезичната литература. Тя съдържа творби на лириката, драмата и прозата, писани от 1500 до 1799 г. Първо се идентифицират всички описания на талията, а после от тях се отсяват тези с любовен характер (например "Косата й падаше до кръста" спрямо "Копнея да обгърна тънкия й кръст").

Открити са общо 1873 описания на талията, от които 87 имат любовен характер. За женските гърди любовните описания са 219, за бедрата са 57, а за задните части - 15.

Във всички описания без изключение талията е наречена тънка. Английският поет от XVI в Джон Харингтън например описва красивата жена по следния начин:

Да има кожа чиста и зъби

в равен ред и да блестят.

Гърдите й да бъдат едри,

бедрата - дълги и дебели,

тънки устни, тънък кръст,

а веждите - раздалечени.

За разлика от талията за женските гърди, а и за всеки друг орган, има разнобой предпочитанията на авторите. Някой възхваляват малкия бюст ("От вино по-добра е малката ти гръд"), други - облия, трети - тежкия, като често си служат с аналогии ("Гърдите ти са като напращели нарове"). И макар за гърдите да има най-много на брой романтични описания, едва 16 от тях се отнасят към размера или формата. Три са за големи гърди и само едно е за малки. Останалите 12 са за обли, което е очевидна алюзия за млади гърди.

Докато при талията от 87 любовни описания в 66 тя е тънка, а в останалите е кръшна и стройна.

Женското тяло с форма на пясъчен часовник е на почит и през античността. В индийските епоси "Махабхарата" (от I век) и "Рамаяна" (от III век) и в творбите на китайския дворцов поет от Шестата династия Сю Лин (507-583) има общо 56 описания на женска талия. И отново всички те без изключение изтъкват, че тя е най-привлекателната част от женското тяло, ако е тънка.

Научният екип прави уточнението, че е избрал да изследва литературни творби, а не живопис, защото дрехите могат да подлъжат за размера на талията. Освен това писателите за разлика от художниците изразяват пряко своите предочитания.

Учените обаче признават, че някои художници като Петер Паул Рубенс например са харесвали жени с подчертано пищни форми и без талии. Но Рубенс е по-скоро е изключение. На още едно изключение екипът се натъкнал и при изследването на мъжкия вкус при народностите в Африка, Азорските острови и Южна Америка. В племето мацигенка в Перу мъжете предпочитали дебели жени.



ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*