На читателския въпрос отговаря доц. д-р Олга Григорова,

Клиника по нервни болести, Александровска болница

Полиневропатията е заболяване, при което се засягат симетрично периферните нерви. Клиничните симптоми са много типични, тъй като в началото са най-силно изразени в дисталните, т.е. най-отдалечените части на крайниците - започват от пръстите на краката и постепенно обхващат стъпалата, подбедриците, пръстите на ръцете - под формата на “чорап” и “ръкавици”. Първи прояви са изтръпване, парене, мравучкане, болки в стъпалата и подбедриците.

Постепенно се

развива

безчувственост -

намален усет за допир, болка, температура. Те са израз на засягане на сетивните влакна на нервите, които пренасят нервните импулси от периферните тъкани към централната нервна система. При увреждане на моторните влакна, инервиращи мускулите, пациентите започват да усещат слабост в долните крайници, която с течение на времето засяга най-силно мускулите, повдигащи стъпалата - наблюдава се степажна, “петльова” походка. С прогресиране на заболяването мускулите атрофират, изтъняват, намалява мускулният тонус (“краката омекват”) и може да се стигне до “вели” парализи.

При засягане на автономните влакна, инервиращи вътрешните органи, се наблюдават прояви от гастроинтестиналния тракт (диария, запек), сърдечносъдовата система (ортостатична хипотония – падане на кръвното налягане при изправяне, аритмия) и урогениталния тракт (например еректилна дисфункция). В зависимост от причината на полиневропатията и темпа на развитие на тези симптоми клиничната картина може да бъде различна.

Полиневропатиите се разделят на две основни групи: аксонални (най-често при интоксикации, включително от медикаменти) и демиелинизиращи (например остра и хронична демиелинизираща полиневропатия, която е с автоимунна патогенеза). Аксоналната полиневропатия се дължи на увреда на аксона на нервното влакно, а демиелинизиращата – на засягане на миелиновата обвивка на нервните влакна.По-редки са полиневропатиите при инфекциозни заболявания (дифтерия, лаймска болест, СПИН) и тогава се използва терминът полиневрит. Също така са редки полиневропатиите при злокачествени заболявания и наследствените полиневропатии.

Рисковите фактори и причини за полиневропатиите са многообразни, което затруднява тяхното етиологично (причинно) изясняване.

Най-честа е

диабетната

полиневропатия

и може би на второ място по честота е алкохолната полиневропатия.

Поставянето на диагнозата полиневропатия не е трудно – достатъчно е прецизен неврологичен преглед и анамнеза. С електромиография се уточнява видът на полиневропатията (аксонална и демиелинизираща, сетивна, моторна, смесена), степента на увреда, наличието на съпътстваща увреда на коренчетата на нервите. По-трудно е да се открие причината за развитието на полиневропатията - т.нар. етиологична диагноза.

В тези случаи се предприема лумбална пункция, изследване на серумното ниво на витамини, генетично изследване, биопсия и др. Прогнозата е твърде различна и зависи от причината. Например при диабетната полиневропатия най-важно е

да се поддържа

добър гликемичен

контрол

Понастоящем има ефективни препарати като алфа-липоева киселина, лечение на болезнените форми с габапентин или прегабалин. При алкохолната полиневропатия най-съществено е спиране на алкохолната злоупотреба, заместителна витаминотерапия, балансирана диета, богата на витамини, белтъци и въглехидрати. При възпалителната демиелинизираща полиневропатия се прилагат кортикостероиди, високи дози имуноглобулини, плазмафереза при опасност от дихателна недостатъчност. Прилагат се и препарати за подобряване на нервно-мускулното провеждане, вазоактивни препарати. Полезни са масажите и лечебната физкултура за поддържане тонуса на мускулите и за предотвратяване на контрактури. При трофични нарушения на кожата се използват кремове и унгвенти за суха кожа, удобни обувки, предотвратяване на вторично инфектиране.

От въпроса на пациента е видно, че той има преди всичко двигателни нарушения, засягащи мускулите на подбедриците. Съгласно горния обзор за правилна терапия на неговото заболяване е необходимо изясняване на причината, вида и степента на засягане на периферните нерви.