Демонополизацията на НЗОК е задължителна - конкуренцията вдига качеството и е в полза на всички

Трябва да се направи общонационална стратегия по кадровото осигуряване в здравеопазването с визия за следващите поне 10-15 г.

- Доц. Костов, кои са най-сериозните предизвикателства пред големите университетски болници тази година след всички нормативни промени?

- Предизвикателствата са от последните няколко години и засягат предимно сериозната конкуренция от страна на частните болници. Всички знаем, че у нас има повече болници от необходимото. Надявам се новата здравна карта, която бе промотирана от министър Ананиев, да сработи и това да регулира броя на болничните легла и на лечебните заведения. Разбира се, че големият брой болници води до липса на кадри - не само акушерки, но и сред определени специалности като анестезиология, неонатология и др. В това отношение е трудно при твърде много болници да се поддържа високо ниво на медицинската услуга на национална база. Според мен продължава да бъде предизвикателство пред ръководството на Министерството на здравеопазването да се намали броят на болниците - там, където има в излишък. Оттам следват и въпросите с липсата на кадри и с недостатъчното финансиране на някои клинични пътеки. Тук искам да благодаря на министерството и здравната каса, че в новия рамков договор беше вдигната цената на някои пътеки по акушерство и гинекология, по неонатология и най-вече на тази за раждането, която от години не беше актуализирана. Това ни дава глътка въздух.

- Работи се по въвеждането на допълнително здравно осигуряване. Как трябва да се надгради сегашният модел?

- Демонополизацията на здравната каса е задължителна и ще стане рано или късно. Това е включено в програмата на повечето партии, въпросът е да бъде юридически и експертно подготвено. По-голямата конкуренция на финансови институции, които ще плащат за медицинска услуга, ще доведе до най-високо качество и сериозен контрол. Ще спечелят най-вече пациентите, както и цялата система. Въпрос на политически консенсус е как ще стане.

- Кое мотивира пациента да избере голямата държавна болница пред добре изглеждащата и по-добре организирана частна?

- В момента “Майчин дом” е лидер по брой раждания и операции. Явно е, че добрата медицинска грижа и изключително високата експертиза на университетските лекари е притегателна сила за пациентите. В крайна сметка, когато човек отива в болница, на първо място е, за да бъде лекуван. Добрите условия в частните болници - чистота, порядък и модерна база, са важни, разбира се, но основният мотив на пациента е да му бъде решен проблемът. Комбинацията на медицина, академизъм, традиции влияе силно върху избора на пациентите.

- Достатъчна ли е 8% здравна вноска, за да поддържаме системно добра медицина?

- И в момента има достатъчно пари в здравеопазването. Те трябва да бъдат адекватно контролирани като разходи и да се инвестира повече в скрининг и профилактика, за да не се стига до тежки заболявания, които поглъщат голям ресурс. Адекватното управление на финансите в здравната система задължително минава през развитието на скрининга и профилактиката.

- Тези дейности трябва ли да се развиват сред приоритетните в болниците, или да останат изцяло в извънболничната помощ?

- Болниците не бива да се изключват, а трябва активно да участват чрез техните извънболнични структури. Причината е отново в експертизата, която е ключов момент и в профилактиката.

рак и сърдечни болести ще

снижи разходите за здраве

- Какъв е регламентът за доплащане от пациентите във вашата болница?

- Това е изборът на екип, както във всяка болница. Всеки акушер-гинеколог, анестезиолог или друг лекар, всяка акушерка могат да бъдат избрани самостоятелно под формата на екип. По отношение на медицинските изделия - когато не са включени в клиничната пътека, те могат да бъдат платени при желание от страна на пациента за определен вид консуматив. В България качествената медицинска помощ при раждане е гарантирана и за жените без здравна осигуровка. Извън това основно при големи онкологични операции, когато могат или трябва да бъдат използвани скъпи консумативи, пациентът е информиран и при желание от негова страна той може да ги купи. Това обаче не означава, че ако не иска, ще бъде върнат или не може да се направи операцията. Просто болницата има начин да използва всякакъв модерен подход и консуматив, ако пациентът иска.

- Кадровият проблем в здравната система става все по-остър. Какво трябва да се предприеме, за да не останем без лекари, сестри, акушерки?

- Основното е да работим в посока осигуряване на медицински сестри и акушерки. На първо място е образованието. Следва въпросът с адекватното заплащане, защото това е големият проблем в България. Точно това поставя под въпрос решението на младите момичета да учат за сестри и акушерки и ако изберат такова образование - дали до останат тук, след като завършат.

Най-сериозно трябва да се работи в тази посока - да бъдат привличани млади хора към тези професии, като им се осигури адекватно образование и след това адекватно заплащане на труда. Това категорично е въпрос на държавна политика. Проблемът е национален и става все по-сериозен не само у нас, но и в целия Европейски съюз и в цяла Европа.

- През годините не се ли допусна твърде голямо забавяне на реакцията по този проблем от страна на държавата?

- Винаги има възможност за реакция. Трябва да се направи общонационална стратегия по кадровото осигуряване в здравеопазването с визия за следващите поне 10-15 г.

- Опитът на други централно- и източноевропейски страни показва, че основната спасителна мярка е осезаемо увеличение на заплатите. Това ли трябва да се случи и у нас?

- Да, тъй като в цяла Европа има миграция на медицински кадри - от Германия бягат в Швейцария за по-високи заплати, от Швеция - в Норвегия, ето, в момента Белгия е изправена пред голяма криза и търсят спешно над 2000 лекари. Това е общоевропейски проблем и България не само не може да остане встрани от него, но е по-уязвима заради по-ниския икономически стандарт. Точно по тази причина трябва да се изработи дългосрочен план, стратегия за управление и справяне с проблема.

- Как бихте променили разпределението на обществения финансов ресурс за здравеопазване, ако зависи от вас?

- Според мен трябва да се инвестира в масов скрининг на онкозаболявания, както и на други социалнозначими хронични болести - хипертония, диабет, хиперхолестеролемия, тъй като основната смъртност у нас се дължи на рака и сърдечносъдовите заболявания. Масовият скрининг и профилактиката са ключови, за да се провежда адекватно управление на хроничните заболявания. Те са свързани и със застаряването на населението, което ги превръща в траен, дългосрочен проблем за решаване у нас, както е в развитите западни страни.

CV

l Завършва медицина в МУ-София

l Специалист по лапароскопия и роботизирана хирургия в гинекологията

l Магистър по здравен мениджмънт

l Специализирал във Франция, САЩ, Германия, Израел, Словения, Истанбул и др.

l Бил е съветник на здравните министри в периода 2004-2011 г.

l Член на експертния съвет към Държавния фонд за асистирана репродукция към МЗ